Псевдонауката или козметика за милиарди
„Прожениум Хикс Игрек Комплекс“
“Храня голямо уважение към производителите на козметика. Те се намират в другия край на спектъра спрямо детоксикиращата индустрия – това е строго регулиран бранш, в който могат да се правят големи пари от безсмислици, така че тук намираме големи, добре организирани екипи от международни биотехнологични фирми, които творят елегантна, разсейваща, подвеждаща, но напълно защитима псевдонаука. След детинщините на мозъчната гимнастика вече можем да се издигнем на ново ниво.
Преди да започнем е важно да разберем как всъщност действа козметиката и по-специално овлажняващите кремове, защото в това няма нищо загадъчно. Първо, вие искате от своя скъп крем да хидратира кожата ви. Всички кремове го правят, същата работа върши чудесно и вазелинът – всъщност голяма част от значимите първоначални изследвания в козметиката са били посветени на това да се запазят овлажняващите качества на вазелина, като се избегне омазняването, и тази техническа планина била изкачена преди няколко десетилетия. „Хайдробейс“, който в аптеката струва десетина лири за половин литър, ще ви свърши идеално работа.
Ако имате желание, може да си го направите и сами, като си произведете свой овлажняващ крем в домашни условия: целта е да получите смес от вода и масло, само че „емулгирана“, което ще рече много добре разбъркана. Когато се занимавах с хипи уличен театър – говоря съвсем сериозно, – си правехме овлажняващ крем от равни части зехтин, кокосово масло, мед и розова вода (става и с чешмяна). Пчелният восък е по-добър емулгатор от меда, като може да променяте гъстотата на крема по свое усмотрение – повече пчелен восък ще го направи по-твърд, с повече масло ще стане по-мек, а с повече вода ще бухне, но ще се увеличи и рискът съставките да се разделят. Загрейте леко всички съставки поотделно, разбъркайте маслото във восъка, като разбивате през цялото време, а после налейте с разбъркване и водата. Затворете го в буркан и го дръжте три месеца в хладилника.
Кремовете във вашата местна аптека обаче изглежда предлагат нещо много повече. Те са пълни с вълшебни съставки: технология „Режениум Хикс Игрек“, комплекс „Нутрилеум“, „Ретинол Корексион“ на „Рок“, „Вита Ниацин“, „Ковабийд“, „А Те Пе Стимулин“ и „Тансьор Пептидик Вежетал“. Това сигурно няма да успеете да го произведете в кухнята си, нито пък да го замените с кремове, пет литра от които струват колкото едно цвръкване от малката тубичка? Какви са тези вълшебни съставки? И какво правят те?
Овлажняващият крем по принцип съдържа три групи съставки. Първо, в него има мощни вещества от рода на алфа-хидроксикиселини, високи нива на витамин С или молекулни вариации по теми от витамин А. За тях наистина е доказано, че придават по-младежки вид на кожата, но те са ефективни само при толкова големи концентрации, или високи киселинни нива, че кремът предизвиква възпаление, парене, изгаряне и зачервяване. Те бяха голямата бяла надежда през 90-те, но сега законът ги задължава да бъдат силно разредени, освен ако не са с рецепта. Няма безплатен обяд, нито ефекти без странични ефекти, както обикновено.
Компаниите все още ги пишат на етикета, къпейки се в блясъка на успеха им при високи концентрации, защото не си длъжен да отбелязваш дозите на съставките си, а само да ги подредиш по степен. Тези вещества обаче най-често присъстват в крема ви в символични концентрации, колкото за фасада. Претенциите, заявявани по разните шишенца и тубички, са от златните дни на ефективните и висококонцентрирани киселинни кремове, но това няма откъде да се разбере, защото тази козметика обикновено разчита на частно финансирани и публикувани изследвания, правени от самия бранш, а те рядко са достъпни в пълния си публикуван вид, каквито са изискванията за една истинска академична публикация, така че човек да може да провери резултатите й. Разбира се, като оставим настрана тези технически подробности, повечето „доказателства“ в рекламите за кремове идват от субективни отзиви, при които „седем от десет души, които са получили безплатни бурканчета крем, са много доволни от резултатите“.
Втората съставка в почти всички шикозни кремове е нещо, което що-годе върши някаква работа – сварени и намачкани растителни белтъчини (хидролизирани Х-микропротеинови нутрикомплекси, „Тансьор Пептидик Вежетал“ или както там ги наричат този месец). Това са дълги, прогизнали вериги аминокиселини, които плуват из крема, лениво изтягащи се из неговата влага. Когато кремът изсъхне върху лицето ви, тези дълги прогизнали вериги се свиват и стягат – леко неприятният опън, който усещате по лицето си, като се намажете с такъв крем, се дължи на белтъчните вериги, които се свиват по цялата ви кожа, което пък временно стяга по-фините ви бръчици. Това е мимолетна, но незабавна отплата за използването на скъпи кремове, но тя няма да ви помогне в избора помежду им, защото почти всички те съдържат намачкани белтъчни вериги.
Накрая идва огромният списък с езотерични съставки, изсипани вътре заради едната надежда, с ловко преплетени наоколо им многозначителни думи, така че да повярвате, че тук са заявени цял куп неща.
В класическия случай козметичните компании взимат някаква много теоретична, учебникарска информация за начина, по който функционират клетките – за елементите на молекулярно ниво или за поведението на клетките в лабораторна паничка – и се преструват, че това е същото като основния въпрос дали нещо разкрасява външността ви. „Този молекулярен компонент“, заявяват те с апломб, „има решаваща роля за образуването на колагена“. И това ще е напълно вярно (както и за много други аминокиселини, които тялото ви използва за изграждането на белтъчините в ставите, кожата и навсякъде другаде), но няма причини да се смята, че някой страда от недостига му или че ако го размажете по лицето си, това ще промени нещо във външния ви вид. По принцип човек не поема добре разни неща през кожата си, защото нейната цел е да е сравнително непромокаема. Ако седнете с благотворителна цел във вана с бобена яхния, от това няма да надебелеете, нито ще почнете да пърдите.
Въпреки това при посещение в аптеката (препоръчвам ви го) ще намерите на пазара изключително изобилие от вълшебни съставки. „Клетъчният ДНК комплекс“ на „Валмон“ се прави от „специално обработено ДНК от хайвер от сьомга“ („За съжаление, ако си намажете лицето със сьомга, ефектът няма да е същият“, отбелязва „Таймс“ в коментара си), но е поразително невероятно ДНК-то – една всъщност доста голяма молекула – да бъде абсорбирано от кожата ви или изобщо да е от полза за процесите на синтез, протичащи в нея, дори и да беше абсорбирано. На вас вероятно не ви липсват градивни елементи за ДНК в собственото ви тяло. В него и без това вече си имате страшно много ДНК.
Като се замислим по-дълбоко, ако ДНК-то на сьомгата наистина се абсорбираше цялото от кожата ви, то вие щяхте да сте поели в клетките си един чужд, по-точно рибешки, градивен образец – тоест, инструкции за направата на рибешки клетки, които вероятно нямаше да са ви от голяма полза на вас като човек. Щеше да е изненадващо и ако ДНК-то се бе разградило на съставните си елементи в кожата ви (червата ви обаче са специално приспособени да усвояват големи молекули с помощта на храносмилателни ензими, които ги разграждат на съставните им части, преди да ги абсорбират).
През всички тези продукти преминава простата идея, че човек е в състояние да избаламоса тялото си, докато в действителност съществуват прецизно настроени „хомеостатични“ механизми, огромни, сложни системи с обратна връзка и измерващи устройства, които непрекъснато отчитат и коригират количествата разнообразни химически съставки, изпращани към различни части на тялото. Ако намесата в тази система изобщо има някакъв ефект, по-вероятно е той да е противоположен на желания.
Идеалният пример – съществуват огромен брой кремове (и козметични процедури), който твърдят, че снабдяват директно кожата с кислород. Много от кремовете съдържат прекис, който, ако държите да се самоубедите в ефективността му, има химична формула H2O2 и с известно въображение може да бъде възприеман като вода „с малко допълнително кислород“, макар че химичните формули не действат по този начин – все пак, една купчина ръжда представлява железен мост „с малко допълнително кислород“, но едва ли смятате, че тя ще оксигенира кожата ви.
Дори и да потиснем съмнението си и да допуснем, че тези процедури наистина ще доставят кислород до повърхността на кожата ви и че той ще проникне по подходящ начин в клетките, каква полза от това? Тялото ви непрекъснато следи обема кръв и хранителни вещества, които изпраща към тъканите, а също и количеството тънички капиляри, захранващи дадена зона, така че към зоните с недостатъчно кислород ще покарат повече кръвоносни съдове, защото това е добър показател дали е нужно по-обилно кръвоснабдяване. Дори и да беше вярно твърдението, че кислородът от крема прониква в тъканите, тялото ви просто щеше да понижи кръвоснабдяването към тази част от кожата, отбелязвайки хомеостатичен автогол. В действителност водородният прекис е просто едно разяждащо вещество, от което при ниски концентрации се получават леки изгаряния. Това може да обясни свежото, румено усещане.
Тези подробности са валидни за повечето твърдения, заявявани по опаковките. Разгледайте внимателно етикета или рекламата и в повечето случаи ще откриете, че сте били въвлечени в една сложна семантична игра със съучастието на регулаторните органи – рядко може да се прочете някъде недвусмисленото твърдение, че втриването на тази конкретна вълшебна съставка в лицето ви ще подобри външния ви вид. Твърдението се прави за крема като цяло и то е вярно за крема като цяло, защото както вече знаете, всички овлажняващи кремове – дори и евтиният „Дипробейс“ в опаковки по литър – ще овлажнят кожата ви.
След като знаете това, пазаруването става мъничко по-интересно. Връзката между вълшебната съставка и ефикасността се прави само в ума на купувача, а като прочетете заявленията на производителя, ще видите, че те са били внимателно редактирани от малка армия консултанти, за да е сигурно, че марката внушава много, но – за окото на информирания педант – е семантично и юридически неразбиваема. (Ако искате да си изкарвате прехраната в тази област, бих ви препоръчал една изпитан път в кариерата – прекарвате известно време в сферата на търговските стандарти, рекламните стандарти или някой друг регулаторен орган, преди да започнете работа като консултант в бранша.)
Какво й е лошото на подобна врътка? Искам да сме наясно с едно – аз не съм тръгнал на потребителски кръстоносен поход. Както и националната лотария, козметичната индустрия разчита на хорските блянове, а хората са свободни да прахосват парите си. Склонен съм да разглеждам модната козметика, редом с другите форми на шарлатания, като специален, самоналожен доброволен данък за хората, които не са наясно с науката. Освен това пръв бих се съгласил, че хората купуват скъпа козметика не само от вяра в ефикасността й, тъй като нещата са „малко по-сложни“ – това са луксозни стоки, признаци на статус, които се купуват по най-различни интересни причини.
Но всичко това не е и съвсем неутрално от морална гледна точка. Първо, производителите на тези продукти продават индулгенции на пушачите и затлъстелите; те продават идеята, че можеш да се сдобиеш със здраво тяло чрез употребата на скъпи илачи, вместо с простичка старомодна гимнастика и ядене на зеленчуци. Това е неизменен рефрен в света на наукоподобието.
Но най-вече тези реклами продават един съмнителен светоглед. Те продават идеята, че в науката не става въпрос на фини взаимоотношения между данни и теория. Вместо това те внушават, с цялата мощ на международните си рекламни бюджети, на своите „Микроклетъчни комплекси“, своя „Нутрилеум Хикс Игрек“, своя „Тансьор Пептидик Вежетал“ и другите подобни, че в науката става въпрос за непроницаеми безсмислици, включващи уравнения, молекули, наукоподобни диаграми и безпочвени нравоучения на авторитетни фигури в бели престилки, както и че тези научнозвучащи неща могат също толкова добре да бъдат измислени, съчинени, изфабрикувани с лека ръка, за да носят пари. Впрягайки цялата си мощ, те продават идеята, че науката е неразбираема, и продават тази идея главно на привлекателни млади жени, които имат разочароващо ограничено присъствие в научната сфера.
Всъщност те продават светогледа на „Говорещата тийнейджърка Барби“ на „Мател“, снабдена с чип, за да може да казва със сладко гласче неща от рода на: „Урокът по математика е труден!“, „Обичам да пазарувам!“ и „Ще имаме ли някога достатъчно дрехи?“, когато й натиснеш копченцата. През декември 1992 г. феминистката група за директни действия „Организация за освобождение на Барби“ размени гласовите чипове на стотици „Говорещи тийнейджърки Барби“ и кукли „Редник Джо“ в американските магазини. На Коледа Барби обявяваше със звучен решителен глас: „Мъртъвците не разправят лъжи“, а момченцата откриха под елхата войници, които им съобщаваха: „Урокът по математика е труден!“ и предлагаха: „Да обиколим ли магазините?“
Работата на „Организацията за освобождение на Барби“ още не е приключила”.
Превод Елена Филипова
* Из “Псевдонауката” (ИК „Изток Запад“) на Бен Голдейкър, водещ британски журналист, доктор и преподавател, списващ седмична колонка в “Гардиън”, посветена на псевдонауката, която ни залива отвсякъде. До момента книгата е ставала бестселър в САЩ и Англия, публикувана е в 18 държави и са продадени над 280 000 копия.