Не отписвайте Саркози
Никола Саркози регистрира нови спадове в рейтинга си като най-непопулярния президент на Петата френска република преди предстоящия опит да бъде преизбран. Последните проучвания сочат, че той ще загуби изборите следващата пролет и ще изостане зад най-вероятния си опонент с цели 18 процента.
Злочестините в еврозоната и сгъстяващия се мрак над световната икономика ще го затруднят да преодолее толкова голяма разлика. Мнозина наблюдатели смятат, че Никола Саркози е обречен позорно да се оттегли след само един нестабилен мандат.
Защо французите гледат толкова негативно на Саркози? Възможен отговор е, че малцина президенти са популярни в днешно време. Барак Обама е в дупка, германската канцлерка Ангела Меркел за пореден път изгуби регионални избори, правителството на Силвио Берлускони тази седмица бе изложено на ударите на обща стачка в Италия, а управляващите социалисти в Испания изглежда ще бъдат прогонени от властта през ноември.
Саркози направи обаче и много грешки. Той възприе твърде видна роля в правителството, вместо да се опре на своя премиер, позволи си твърде лъскав имидж, парадирайки като приятел на богатите, и обърна гръб на реформите за либерализация, за които някога водеше кампания. Неговата буйна енергия някога вдъхновяваше гласоподавателите, но днес изглежда просто ги дразни. Както „Икономист“ отбеляза преди година, авторитетът му на президент се смали.
Не го отписвайте обаче. Има възможност Саркози едновременно да спечели изборите и да се превърне в по-значителна фигура. Всъщност двете цели може би започват да се сливат. Политиката не е безнадеждна. Макар Франция да има още доста работа по възстановяване на държавните финанси и икономиката, тя е в по-добра форма от южните средиземноморски страни, които изпитват затруднения да останат в еврозоната.
Успешната военна кампания в Либия може да издигне престижа на президента у дома. Надигащата се опасност от Марин льо Пен от Националния фронт поне засега изглежда е в застой. За разлика от Валери Жискар д’Естен – единственият президент, който си отиде след един мандат, Саркози няма сериозен десноцентристки опонент.
НЕ НА „ЛЕКИЯ“ СОЦИАЛИЗЪМ
Главното предимство на Саркози е същото като на Обама – неадекватността на опозицията. Френската Социалистическа партия не е печелила президентски избори от 1988 г. и изглежда продължава да тъне в неандерталското минало на традиционния социализъм. Тя изгуби някогашния си лидер и бъдещ модернизатор Доминик Строс-Кан. За разлика от Саркози, който имаше малко по-президентско поведение през последните месеци, никой от останалите кандидати не впечатлява с умението да води политическа кампания.
Така че късметът на Саркози може да се съживи, но само ако има нещо, което да го отличи от левицата. Той имаше ясно послание през 2007 г. – да насърчи конкуренцията, да прегърне глобализацията и да прокара реформи за либерализация. Не само, че направи много малко от това, но реагира на еврокризата, като залитна в противоположната посока – въведе нови данъци за богатите, намали тавана на облагаемия доход, забрани данъчните облекчения за работодатели за извънреден труд.
Той започна съвсем плахи реформи в набъбналия държавен сектор. Невероятно е, че след 16 години управление на предполагаемо десноцентристки президенти, френската държава има дял от 56 процента от брутния вътрешен продукт, втори по големина след Дания и доста по-висок от 47-те процента в Германия.
Никой няма да се изненада, че искаме Саркози да преоткрие устрема си към либерализация. Това може да му послужи добре и в политически план. Ако той просто се опита да лансира по-леката версия на социализъм, мнозина френски гласоподаватели ще предпочетат вместо това истинското нещо. Освен това неговата притегателна сила винаги е била на реформатор.
По-големият Саркози защитаваше принципите си. През 2007 г. той успя да убеди повечето френски гласоподаватели, че е време за промяна на курса. Това са хората, които той трябва отново да спечели, а нуждата от реформа е дори още по-голяма днес.
БТА