Медведев не е готов да се бори за поста си
в. Ню Йорк таймс
Когато руският президент Дмитрий Медведев се качи на трибуната на годишния политически форум в Ярославъл миналата седмица, сенките под очите му подсказаха, че той не се е наспал добре. Аудиторията очакваше да научи кой ще управлява Русия идната пролет, дали това ще е Медведев или премиерът Владимир Путин – въпрос, който вълнува страната вече месеци наред. Но вместо това самолетна катастрофа, в която загина елитният хокеен отбор на града, накара хиляди хора да излязат разплакани по улиците на Ярославъл.
Какво трябваше да направи Медведев? Да остави на страна предварително написаната си реч и да говори за трагедията? Или да говори за тазгодишната поредица от тежки транспортни катастрофи? Изборът му имаше значение. Медведев е по-либералният партньор в управляващия тандем на Русия. Той все още има властта да ръководи Русия между авторитаризма и реформата, въпреки че мандатът му изтича. Когато моментът настъпи, Медведев реши да произнесе предварително написаната си реч, едно 30-минутно слово за подхода на държавата по въпросите на диверсификацията.
И още преди президентът да седне на мястото си, значението на избора му стана ясно – Медведев не е готов да се бори за поста си. „Във всяка друга страна президентът щеше да използва възможността да мобилизира народа“, казва Александър Рар, експерт по Русия в германския Съвет за външни отношения. „Вместо това на Медведев не му позволиха да го направи или той просто нямаше желание да го направи“, допълва специалистът.
Настоящата криза в ръководството в Русия започна през 2008 г., когато Путин, най-влиятелният и най-популярен политик в страната, трябваше да се оттегли от президентския пост заради ограничения за два последователни президентски мандата, заложени в руската конституция. Решението беше създаването на управленчески тандем. По-младият и по-западно ориентиран Медведев стана президент, а Путин се премести на премиерския пост, въпреки че си остана най-влиятелният руски политик.
Тази договорка изпрати руската политическа система в задънена улица. Всеки от двамата членове на тандема даде индикации, че би искал да се бори за президентския пост през 2012 г., но и двамата очевидно не успяха да постигнат споразумение по въпроса. В продължение на месеци Москва се оказа разядена от тази безизходица, която не остави място за дискусии по дългосрочните предизвикателства, пред които е изправена Русия. В кратък разговор в кулоарите на форума в Ярославъл Владислав Сурков, влиятелният кремълски политически стратег, заяви, че решението ще бъде взето този месец.
В центъра на тази криза е странният спектакъл, в който Медведев, чиито правомощия са съхранявани свято в конституцията, е принуден да чака месеци наред за разрешението на Путин да обяви кандидатурата си. През май, президентът събра 800 журналисти на пресконференция, която по всичко приличаше на повод за обявяване на голяма политическа новина. После обаче Медведев каза, че не може да обяви нищо ново.
През това време Путин открито се впусна в кандидат президентска кампания. Всички тези факти не останаха незабелязани от руската управляваща класа, която души въздуха подобно на хрътка. Консенсусът за това кой ще управлява Русия следващата година напредва бавно, но сигурно в посока на Путин.
Един от най-красноречивите детайли относно изявата на Медведев в Ярославъл тази година беше списъкът с официалните представители, които не бяха там. Нямаше го министърът на финансите Алексей Кудрин. Нямаше я и министърката на икономическото развитие Елвира Набиулина. Нямаше ги и министрите на транспорта или на извънредните ситуации, които все пак бяха долетели в Ярославъл, за да присъстват същата сутрин на среща, посветена на самолетната катастрофа. Единственият министър, който можеше да бъде видян на форума, беше външният министър Сергей Лавров. Той даде интервю за националната телевизия от фоайето пред залата, но не беше забелязан сред аудиторията на речта на Медведев.
„Онова, което става, е, че политическите лагери постепенно започват да привличат вниманието“, казва Алексей Мухин, руски анализатор. „Групите около Путин и Медведев са поляризирани“, казва Мухин, директор на Центъра за политическа информация в Москва. „Става дума за изразяване на лоялност към техните лидери. Това е нещо като сигнализационна система. На Стария площад и на Белия дом където са разположени администрациите на Путин и на Медведев хората вече знаят много добре кой на коя страна е. Но сега това стана ясно и за останалите“, допълва Мухин.
Николай Злобин, базиран във Вашингтон анализатор, казва, че негови приятели в Москва са толкова притеснени да не бъдат заподозрени, че подкрепят кандидатурата на Медведев, че дори не отговарят на неговите запитвания дали планират да посетят политическия форум на президента. „Никой не иска да допусне грешка“, казва Злобин. „Всяка стъпка може да бъде интерпретирана в подкрепа или против кандидатурата на Медведев за президент“, допълва експертът.
Има голяма разлика между Путин, който е на 58 години който задълбочи споровете на Русия със съседите й, и Медведев, който е на 45 години и който е гениалното дете, завършило две академии. Но Путин посочи Медведев за свои приемник, отчасти заради лоялността му. През 2007 г. запитан няколко пъти защо подкрепя кандидатурата на Медведев за президентския пост, Путин най-накрая заяви: „Вярвам му. Просто му вярвам“. Въпреки че Путин никога не е критикувал Медведев, неговата кампания изпраща посланието, че той вече няма пълно доверие на протежето си.
Путин създаде нова политическа организация – Общоруския народен фронт. Премиерът имаше типични за кандидат-президентска кампания прояви. Той си изля сърцето пред работници от стоманодобивно предприятие в Магнитогорск и прекоси Новоросийск, възседнал мотор Харли-Дейвидсън. Дори в Ярославъл гостите на политическия форум на Медведев преминаха с автобуси покрай поредица от билбордове с лика на Путин и с мотото: „Русия ни обединява“.
Разбира се ще бъде глупаво да се твърди, че Медведев няма никакви шансове да бъде преизбран за президент. Избирането му за кандидат за президент през 2007 г. беше също така непредсказуемо и непрозрачно. Тогава имаше консенсус, но той беше в подкрепа на съперника му Сергей Иванов, който по онова време беше заместник-премиер. Иванов, близък сътрудник на Путин от дните, прекарани заедно в ленинградската дирекция на КГБ беше толкова уверен, че Путин ще го избере за приемник, че се подложи на коренна промяна, за да стане по-привлекателен в очите на избирателите. Той дори промени прическата и гардероба си.
Маневрите на Путин сега може би просто са опити да утвърди открито надмощието си, преди да удължи споразумението за тандема начело на властта. Но поуката от това лято е сериозна – ако Медведев трябва да остане на президентския пост при тези условия, то той ще поеме един по-слаб пост от този, който заемаше през последните четири години. Медведев навлезе в последната година от мандата си с ентусиазъм, който на моменти граничеше със задоволство. Въпреки че неговите привърженици разбраха, че властта му е временна, повечето от тях очакват той да я увеличи с времето, проправяйки пътя за преход към система, която не е ориентирана около Путин.
Невъзможно е да се каже дали на Медведев, който в качеството си на кандидат преди четири години разкритикува законовия нихилизъм на Русия и вечната корупция, ще бъде позволено да изпълни до края предизборната си програма. Но човекът, който се качи на трибуната на форума в Ярославъл миналата седмица беше много по-малко обигран и опитен. На неговото лице беше изписана умората и той произнесе реч, лишена от паметни моменти.
БТА