Израел и опасният палестински гамбит в ООН

Асошиейтед прес

Много израелци възприемат усилията на палестинците да убедят международната общност да признае тяхната независимост в Общото събрание на ООН този месец като чиста символика. Но палестинците се надяват, че техният шумно огласяван ход на голямата световна сцена може да донесе резултати, които те не успяха да постигнат през десетилетията на мирни преговори, бунтове и кампании на насилие. Палестинският президент Махмуд Абас ще говори в Общото събрание на ООН следващата седмица, с намерението да поиска от света да признае Палестинска държава.

Пътят към пълноправно членство изглежда блокиран, тъй като минава през мощния Съвет за сигурност, в който членуват 15 страни и където САЩ – все още призоваващи палестинците да отстъпят от позицията си – обещават да наложат вето. Но Общото събрание, което ще заседава следващата седмица в Ню Йорк, е възможно да предостави на Палестина статут на наблюдател за нечленуваща в органзацията страна. Ватикана има такъв статут, за който е необходимо само обикновено мнозинство от представените в 193-членната организация страни.

Официално, признаването от страна на Общото събрание ще бъде до голяма степен декларативно. Но в Близкия изток, особено сега, събитията могат бързо да излязат извън контрол. Палестинският ход може да има доста трайни последици. Макар че е невъзможно да се предскаже как ще се развият нещата, ето един поглед върху възможните сценарии:

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАСИЛИЕТО

Израелците се страхуват от повторение на насилието, характеризиращо първата половина на предишното десетилетие, когато палестинските самоубийствени атентати и израелските ответни мерки бяха ежедневие. Израелските медии предупредиха за масови походи в Ерусалим, обсаждане на еврейски селища на Западния бряг, щурмуване на граници и атаки срещу контролнопропускателни пунктове на армията.

Палестинците наистина планират демонстрации, които да съвпаднат с дипломатическите действия, но настояват, че те ще бъдат мирни. Те обвиниха Израел, че със своите опасения нажежава обстановката, за да дискредитира техните усилия. Висш палестински представител по сигурността заяви, че палестинският президент е дал ясни заповеди да се предотвратят конфронтации с израелците на контролнопропускателни пунктове и в селищата.

Организацията за освобождение на Палестина ООП създаде специална комисия, която да контролира „действията на място“, но тя не включва Хамас, войнствената групировка, която от 2007 г. насам управлява ивицата Газа, постоянен плацдарм за ракетни нападения срещу Израел. Израелските власти също така се опасяват, че неофициални действия, дори провокационен акт на едно единствено лице, биха могли да отприщят по-голямо насилие. Израелските сили за сигурност се обучават и трупат техника за борба с безредици в очакване на проблеми.

ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ИЗРАЕЛ

Високопоставеният палестински представител Набил Шаат заявява, че палестинците ще използват новия си статут, за да поискат пълноправно членство в организациите на ООН като Световната здравна организация, ЮНЕСКО и Международния съд. Това право обикновено се дава само на пълноправни членове, затова увеличава възможността от възникване на напрежение.

„Това ще направи живота на Израел труден, защото ще трябва да се борим с всяко едно такова предизвикателство“, каза Алан Бейкър, бивш юридически съветник във външното министерство на Израел. Шаат заяви, че палестинците ще се обърнат към Международния съд, за да „защитим нашия народ от израелските престъпления“.

Съдът допуска дела срещу отделни лица, без значение дали те са военни или правителствени членове. Израел – както и САЩ – не членува в него, но 116 страни, включително повечето европейдси, са негови членове. Във всяка една от тях израелски войници или други представители са заплашени от арест.

Бившият посланик на Израел в ООН Габриела Шалев също предрече все по-големи неприятности за Израел – включително възможни икономически санкции, пречки за търговски споразумения, както и увеличаване на броя на университетите, които няма да са склонни да приемат израелци. Има и обратна страна: доклад на Асоциацията за граждански права в Израел отбеляза, че ако палестинците се присъединят към международните конвенции за мъченията, правата на детето и тези за водене на война, то тогава срещу тях самите могат да бъдат повдигнати обвинения от израелски жертви на самоубийствени атентати, ракетни обстрели и други нападения.

СВОБОДАТА НА ИЗРАЕЛСКИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ГАЗА

Израел твърди, че няма никакви задължения към Газа, тъй като израелската военна окупация там официално приключи, когато през 2005 г. той едностранно оттегли всички свои заселници и войници от крайбрежната ивица. Израел обаче запазва контрола си върху повечето гранични пунктове и въздушното пространство, както и морска блокада като част от политика, целяща да възпира правителството на Хамас.

В отговор на нападения или заплахи, Израел общо взето бомбардира Газа когато си поиска, често убивайки членове на въоръжени групировки, но и нанасяйки значителни разрушения. Това положение на нещата доста по-трудно ще се запази, след като Общото събрание признае Газа за част от държава, дори и от такава, която не е членка.

ОТВЕТНИ СТЪПКИ

Израелският министър за околната среда Гилад Ердан заяви, че Израел все още не е взел решение за това как да реагира. Но други израелски представители признават, че разполагат с най-различни възможни ходове. Някои твърдолинейни членове на партия „Ликуд“ заявиха, че Израел трябва да анексира Западния бряг в отговор на палестинска декларация за независимост. Други призоваха за поне частична анексия, евентуално на земи, близо до границите от преди 1967 г., където живеят повечето заселници. Това също едва ли ще стане скоро, тъй като международната реакция би била твърде враждебна.

По-възможни са други стъпки, които Израел е предприемал в миналото, като например задържане на приходите от палестински данъци и мита, които Израел събира от името на палестинците при внос на стоки. Израел може да приложи такава тактика или да възпрепятства свободата на движение на палестинците, или пък да ускори изграждането на селища в тези райони на Западния бряг, които най-силно желае да запази.

Палестинските представители от време на време отправят заплахи: ако Израел стигне твърде далеч, те може да разформироват палестинската власт, автономното правителство, създадено по време на краткотрайния мир преди две десетилетия. Това ще направи Еврейската държава отговорна за грижата и поддържането на реда за милиони нежелани палестински субекти.

ПОДНОВЕНИ ПРЕГОВОРИ

Признаването от международната общност може да вдъхне на палестинците достатъчно увереност, за да се опитат отново да започнат преговори. Министър-председателят Бенямин Нетаняху предложи това, но отказа тяхното условие за замразяване на строителството на селища. Главната причина за безизходицата е липсата на вяра и у двете страни, че постигането на споразумение е постижимо.

Палестинците се надяват, че ако бъдат признати, светът ще окаже по-сериозен натиск върху Израел да се съгласи с техните условия за почти пълно изтегляне от Западния бряг и Източен Ерусалим. Израелските представители се опасяват, че признаване от страна на международната общност ще направи палестинците непреклонни във всякакви бъдещи преговори, намалявайки шансовете за успех.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ В ИЗРАЕЛ

Нови преговори са почти изключени при настоящото правителство на Израел, но в страната нарастват опасенията поради изолацията и нарастващото напрежение със страни като Египет, Турция и дори със САЩ. Ако му бъде оказан достатъчно голям натиск, Нетаняху може да се откаже от своите националистически коалиционни партньори и да се обърне към по-умерената опозиционна партия „Кадима“ за съставяне на правителство, което би се съобразявало повече със световното мнение и би било по-сговорчиво към палестинците.

Общественото мнение може да принуди „Кадима“ да се съгласи, въпреки че нейните лидери далеч повече биха предпочели да свалят Нетаняху. Макар че от това вероятно няма да последва мир според палестинските условия, то би могло да доведе до съставянето на израелско правителство, което е по-склонно да търси креативни решения.

БТА