Медведев или Путин – ужас без край

в. Новая газета

Млада привърженичка на Путин и Медведев. Снимка: димовски – блог

Първоначално Игор Юргенс* настойчиво намекваше, че Дмитрий Медведев ще остане президент. После заедно с колегите си от Института за съвременно развитие (ИНСОР) предложи условията за издигането на настоящия президент за втори мандат: трябва да го подкрепи „Единна Русия“, тоест един от „задвижващите ремъци“ на Владимир Путин. А след това като тънка струйка дим от древно поселище тръгна слухът, че като прати Медведев на втори мандат с благословията си, Путин ще получи в замяна пак поста на премиер, а същевременно и законодателно разширяване на пълномощията на правителството (макар че, накъде повече?).

Тази конструкция е разбираема и съответства на представите на главния акционер в корпорацията „Русия“ за кадровата политика. Размествайки по примера на Василий Иванич Чапаев картофите върху полираното премиерско бюро**, Владимир Путин е решил, че би било прекалено просто, ей тъй на, да вземе и да стане президент. Като с това ограничи срока на своето официално управление до 12 години. Но прибавяйки към своите геронтократически бъдещи два мандата един втори мандат на Медведев, той може да получи доста по-привлекателно число – 18 години. Така фактически той ще доближи периода на своето пребиваване във властта към тридесет години, фактически колкото Сталин.

В отделно взети пушални, стаи за почивка и политически салони тази конфигурация може да бъде тълкувана като развързване на ръцете на президента Медведев – втори мандат, със сигурност последен, няма какво да губи, и ето ще се захване с истинска модернизация, демократизация и прочие глобализация.

Но всъщност всичко е наопаки: очаквахме ужасен край – официалното възцаряване на Путин, – а сега ни чака ужас без край. Тоест същата инертна конфигурация с лидер на народа, която прави всичко ръчно, и държавен глава, който постоянно сдържа модернизаторските си пориви.

Първо, ако Медведев бъде издигнат от „Единна Русия“, той ще бъде в още по-голяма степен задължен на Путин. И в човешки план, и по причината, че неговата избираемост, както преди, зависи в много отношения от Путиновата харизма, все още въздействаща на значима част от населението на страната.

Второ, тази зависимост ще се изрази в това, че ръцете на Медведев ще бъдат вързани до същата степен, в която и сега.

Трето, за да се освободи от тази зависимост, да развърже ръцете си и да действа в съответствие с либералните представи за политическата действителност, заявени от него на форума в Ярославъл, той ще трябва да гради вертикала на властта, отделно от държавната система. Колкото и парадоксално да звучи това за държавен глава, у когото са всички конституционни козове.

Тандемът отдавна де факто не съществува, защото президентът, ако той се кандидатира за втори мандат, има две алтернативи: да се подчини на Путин във вътрешната политика и да ограничи себе си до показните функции на фактически външен министър, или да свали от власт главния акционер във властта. Тоест смяна на премиера с подкрепата на Държавната дума. Този вариант изглежда фантастичен, но ако си спомним например съветската история, ще се окаже, че нищо не е невъзможно.

Разбира се може да се предположи, че Медведев ще се държи по-рязко и по-смело и ако Путин е премиер, но това също означава фактическа конфронтация вътре в изпълнителната вертикала на властта, разкол на елита и бизнеса по критерия за лоялност към администрацията или към министерския съвет и в крайна сметка означава истинско политическо противопоставяне.

Ей Богу, в този смисъл би било по-разумно да се кандидатират и Путин, и Медведев. Тогава президентът, след като загуби от премиера, би могъл най-малкото да консолидира около себе си деснолибералните сили, тоест да създаде реална, а не виртуална партия. И да не изчезне от политиката, оставайки в историята само като онзи, който е затоплял креслото на своя патрон.

Наистина трябва да имаме предвид, че слухът може да си остане слух. А Владимир Путин винаги има в резерв още един вариант. Макар и вариант с ужасен край – да се кандидатира за президент. Тогава във всички случаи състоянието на неопределеност няма да се проточи още шест години.

БТА

* Игор Юргенс – руски икономист и банкер, председател на управителния съвет на Института за съвременно развитие (ИНСОР) – бел. прев.
** Алюзия за сцена от филма „Чапаев“, в която Чапаев разсъждава за мястото на командира в боя и илюстрира обясненията си с разположението на картофите, разпръснати случайно по масата. – бел. прев