Турската опера буфа не е много забавна
в. Хюриет дейли нюз
Този път турският премиер Реджеп Тайип Ердоган смята, че израелският рейд срещу кораба „Мави Мармара“ е бил casus belli (повод за война). Така е и с претенциите на Гърция за морските и въздушни граници. А така също и с инициативата на Кипър за изследване на газовите находища. Най-вероятно има и други casus bellis, скрити някъде в правителствените шкафове, и това се нарича политика „на нулеви проблеми със съседите“. Никой не би искал да си помисли как би изглеждала политика „на проблемите със съседите“.
Но нека се надяваме, че иранците не са толкова хитри, че да изпратят за ивицата Газа „хуманитарна флотилия с помощи“ и че турският военноморски флот няма да се наложи да я защитава, рискувайки сблъсъци с израелските сили за сигурност. Ако направи това, Техеран най-вероятно ще убие с един куршум не два, а три заека: Израел, Турция и Съединените щати.
Според Ибрахим Калън, висш съветник по външната политика на премиера Ердоган, всичко това е заради „турската непоколебимост да защитава правата на своите граждани“. Искането за извинение и компенсации (от страна на Израел за нападението срещу „Мави Мармара“ – бел. ред.) може да влезе някак в това клише, дипломатическа формулировка. Но какво да кажем за постоянното турско искане за премахване на военноморската блокада на Газа? От кога жителите на Газа са турски граждани?
Външният министър Ахмет Давутоглу заяви, че „никоя държава не е над закона“. Хубаво. Премиерът Ердоган каза, че „Израел е разглезено дете.“ Прави ли са? Не, не са. Защото това е като Абдуллах Йоджалан (лидера на терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК) – бел. ред.) да говори за мир. Ердоган и Давутоглу са премиерът и външният министър на държава, която през последните 37 години носи голям етикет в ООН, на който пише „официалният окупатор на Кипър“ , и това е същата държава, в която над 40 000 души загубиха живота си при гражданска война…(конфликта с ПКК – бел. ред.)
Съжалявам, господа Ердоган и Давутоглу, не сте убедителни. Това е точно религиозна война. Така ли бяхте загрижени за немюсюлманите тамили по време на гражданската война в Шри Ланка или за еврейските жертви на терористичната дейност на „Хамас“ или за руските жертви на чеченските терористи в Беслан или където и да е другаде в Русия.
Има причина, и то наистина добра, за това защо протестиращите на Запад срещу израелската политика само повтарят политически лозунги, докато турските (и арабските) протестиращи почти винаги повтарят песни от Корана и ислямски лозунги по време на техните протести срещу „ционизма“.
Вие може да се притеснявате да назовете нещата с истинските им имена, но аз ще го направя: Съжалявам, господа, това е религиозна война и човек трябва да бъде ислямист, а не просто мюсюлманин, за да участва в нея. Както добрите приятели на г-н Ердоган – „Хамас“, го правят.
Спомнете си как господин Ердоган каза по-рано тази година, че „да наречем тях („Хамас“) терористи, би било неуважително за волята на палестинския народ?“ Кой човек на мира, освен в джихада, би се съюзил с организация, чийто устав изисква членовете да бъдат мюсюлмани, които „се плашат от Господ и издигат знамето на джихада в лицето на потисниците?“ Същият този устав, обявен през 1988 г., призовава за създаване на „ислямска държава в Палестина на мястото на Израел и палестинските територии, както и за заличаване или унищожаване на Израел“.
Той определя „нашата борба срещу евреите“ като „много голяма и много сериозна“: „Времето ни ще дойде едва, когато мюсюлманите ще се борят срещу евреите (и ще ги убият); когато евреите ще се крият зад скали и дървета, които ще плачат: О, мюсюлмани! Зад мен има евреин, който се крие, ела и го убий.“ Веднъж писах, че това е почти невъзможна мисия, особено в частта с хленчещите и говорещите дървета и скали.
По-нататък уставът определя мирната си мисия като: „единственият начин да участваш в тази борба между истината и лъжата е чрез Исляма и със средствата на Джихада до постигането на победа или мъченичество“. Очевидно тук под „победа“ се разбира да бъде убит и последният евреин, издаден от някоя скала или дърво, а под мъченичество – да бъдеш убит от евреи.
Накрая в устава на „Хамас“ има приятен малък откъс от фатва за това кой е мюсюлманин и кой не е: „Отказът от която и да е част на Палестина е равносилен на отказ от част от ислямската религия.“
Дали заради това турският министър за ЕС Егемен Багъш каза „Имаме военноморски флот“? Заради „заличаване или унищожаване на Израел“? Това трябва да е някаква не особено забавна турска опера буфа, като главните герои напомнят на онези от най-известната книга на Мигел де Сервантес.
БТА