Латвийците гласуват дали да отхвърлят олигарсите

Ройтерс

Латвийците гласуват на парламентарни избори, които бяха свикани, за да се прекъсне влиянието на бизнес олигарсите. Вотът също така ще определи дали страната ще се приближи към приемане на еврото, но може и да даде власт на партия, подкрепяна по традиция от рускоезичното малцинство. Социологическите проучвания показват, че предсрочният вот, втори за по-малко от година, ще бъде спечелен от „Центъра на съгласието“, който определя себе си като единствената левоцентристка партия, която ще увеличи социалните разходи след строгите икономии, и ще отложи влизането в еврозоната.

„Центърът на съгласието“ се опитва да разшири влиянието си извън рускоезичния си електорат, за да спечели подкрепа от другата страна на етническата разделителна линия. Но подозренията за влияние от Москва и различията с евентуалните коалиционни партньори по икономическата политика може да попречат на партията да влезе във властта за първи път след обявяването на независимостта от Съветския съюз.

Анализатори прогнозират, че сегашният министър-председател Валдис Домбровскис и партията, създадена от бившия президент Валдис Затлерс, който извоюва свикването на изборите, разгневен от олигарсите, биха могли да изградят ядрото на новото правителство, но не и да спечелят мнозинство в 100-членния парламент. „Ние имаме само едно изискване: никакви коалиции с партии на олигарси“, заяви наскоро Затлерс в интервю за Ройтерс.

Критици казват, че олигарсите използват своето богатство, за да влияят върху латвийската политика и да защитават собствените си бизнес интереси и тези на съдружниците си. Трима бизнесмени с влияние в политиката, които са в центъра на спора, отричат да вършат нещо нередно. Затлерс предизвика свикването на изборите, като нареди парламентът да бъде разпуснат, след като депутатите отказаха да дадат разрешение на прокуратурата да претърси апартамент, собственост на бизнесмен и член на парламента.

Латвийците подкрепиха с огромно мнозинство решението му на референдум през юли. Преди това Затлерс не беше успял да бъде преизбран за президент от парламента и създаде своя партия. Социологическите проучвания показват, че „Центърът на съгласието“ води в надпреварата, а партиите на Домбровскис и Затлерс – „Единство“ и „Партия за реформи“, си съперничат за второто място.

При управлението на 40-годишния Домбровскис Латвия осъществи политика на значително намаляване на заплатите в държавния сектор и увеличаване на данъците след кризата през 2008 г. и получи международен спасителен заем от 7,5 милиарда евро. Неговата партия „Единство“ обаче победи на последните избори през октомври 2010 г., като спечели 33 места в парламента. Той води кампания за пакет от още икономии, за да помогне на Латвия да приеме еврото през 2014 г. Затлерс подкрепя тези политики в страна, която доби независимост от Съветския съюз през 1991 г. и се присъедини към Европейския съюз и НАТО през 2004 г.

Домбровскис казва, че неговите политики са възстановили международното доверие в Латвия и са довели до сегашното възстановяване след поразителния 18-процентов спад на икономическото производство през 2009 г. Трети партньор в коалицията би могъл да бъде националистически блок, който твърдо се противопоставя на „Центъра на съгласието“, или самият „Център на съгласието“, ако различията по икономическата политика биха могли да се преодолеят.

Новият президент на Латвия Андрис Берзинш ще реши на кого да възложи съставянето на правителство. Берзинш казва, че ще направи това след 28 септември, когато се върне от посещение в САЩ, и очаква три партии да участват в съставянето на коалиция. Някои латвийци, които още страдат от намаляването на доходите и увеличаването на бедността, може да бъдат привлечени от посланието на „Центъра на съгласието“, но все пак партията продължава да буди подозрения, че ще разшири влиянието на Москва в страната, която още се отнася предпазливо към огромния си руски съсед.

Има вероятност „Центърът на съгласието“ да поеме водещата роля при съставяне на правителство само ако се нареди на първо място с голяма преднина. Около една трета от 2,2-милионното население са рускоезични, а едва малко над половината от тях имат правото да гласуват. Партията вече контролира столицата Рига, където един от лидерите й – 35-годишният Нилс Ушаковс – е кмет. Той е един от кандидатите на „Центъра на съгласието“ за министър-председател.

Ръководителят на Центъра за изследване на общественото мнение Арнис Кактинш се изказа скептично за шансовете на „Центъра на съгласието“ да подобри позициите си през октомври миналата година, когато той спечели 26 процента от гласовете и 29 места в парламента. „Те може да добавят един процентов пункт“, заяви той. Двама от олигарсите, взети на мушка от Затлерс, са на път да не постигнат преизбиране, показват социологическите проучвания.

Друг олигарх, Айварс Лембергс, който е кмет на пристанищен град в западната част на страната, е известен сред някои избиратели като човек на действието и добър управник. Неговата партия – Съюз „Зелени и фермери“ – вероятно отново ще спечели места в парламента, макар и по-малко от сегашните 22, показват проучванията.

БТА