САЩ или носталгията по „Големия брат“

Ройтерс

Къде е суперсилата, когато ти потрябва?

Мнозина американци подозират, че относителният упадък на тяхната страна е посрещан със злорадство в останалите части на света – и то не само в диктатурите, които имат основателна причина да се страхуват от силни Съединени щати.

Американците предполагат, че дори мнозина от старите приятели отдавна таят у себе си едно прикрито негодувание срещу властта на „големия им брат“, както и че поради тази историческа обида са получили някакво удовлетворение от намаляването на влиянието на Америка.

Тези подозрения не са грешни. Ако срещате трудности да разберете как дори и най-ревностният съюзник също може да страда от чувството за несправедливост, типично за по-малкия брат, гледайте In the Loop – филм на Би Би Си, сатирична версия на събитията около подготовката за нахлуването в Ирак през 2003 година.

В една от сцените медийният съветник на министър-председателя, герой, чиито прототип е Алистър Кембъл (медийният съветник на Тони Блеър – бел. прев.), пристига в Белия дом за среща във връзка с предстоящата война и разбира, че колегата му е само на 22 години. Неговият поетически крайно неприличен отговор е типично в стила на Кембъл и показва нагледно защо дори и някои лоялни британци може и да не са много-много разтревожени от унижаването на суперсилата.

Въпреки че наистина има злорадство, то бързо се заменя от една друга още по-силна емоция: носталгията. От Берлин до Бенгази става все по-ясно, че във времена на криза е ужасно удобно да имаш суперсила наблизо.

В Европа това чувство беше усетено най-силно по-миналата седмица. Американците пропуснаха да забележат, че повечето от другата страна на Атлантика са американски консуматори – ако бяха купували така ненаситно, както преди кризата от 2008 г., и ако американската икономика играеше старата си роля на световен двигател на консумацията, финансовите неволи за Европа щяха да са далеч по-малки.

Европейците обаче се борят и с липсата на глобален политически лидер. Когато Хенри Кисинджър беше държавен секретар на САЩ през 70-те години на миналия век, той насочи вниманието към липсата на единен политически център на Европа с неговия знаменит въпрос: „Когато искам да говоря с Европа, на кого трябва да се обадя?“

Днес Европа има един централен банкер, на когото Кисинджър може да се обади, но все още й липсва единен политически ръководител. Именно тази липса е една от причините европейците сега да се нуждаят от американското лидерство повече от всякога.

В края на 90-те години на миналия век, когато неволите на руската икономика заплашваха Европа, САЩ изпратиха „Комисията за спасение на света“ – тройката Алън Грийнспан, Робърт Рубин и Лоурънс Съмърс, които станаха известни с тяхната поява на корицата на списание „Тайм“, където бяха изобразени като супергерои.

Този екип наистина помогна за това да се избегне неплатежоспособност и обезценяване на валутата в Русия, както и финансовият колапс в Азия да не повлече със себе си световната икономика. Днешните съответствия на тази тройка обаче са по-заети с усилията да спасят икономиката на собствената си страна – а в случая с управителя на централната банка в САЩ – да се избегне недоволството на по-огорчените му съграждани.

Но Европа открива, че е гладна за всичкото внимание, което може да привлече, дори и от политически обърканите и икономически отслабени САЩ. В петък американският министър на финансите Тимъти Гайтнър участва в срещата на евопейските финансови министри във Вроцлав, Полша по покана на европейците. Това беше второто му посещение от другата страна на Атлантика в рамките на само една седмица – Гайтнър преди това беше в Марсилия, където заяви на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-7, че европейците трябва да „се заемат по-енергично“ с преодоляването на кризата.

„Присъствието на Гайтнър на срещата на европейските финансови министри в Европа е доста интересен факт“, каза Джим О’Нийл, президент на Goldman Sachs Asset Management. Няма никой в еврозоната, който да разполага с лидерски способности да я разреши. Затова за тях може и да е удобно да се появи суперсилата като спасител.“

Мускулести Съединени щати липсват и по световните бойни полета. Канада е един от най-ревностните привърженици на мултилатерализма поради геополитическа необходимост, както и поради културната предразположеност, и канадците имат най-голямо основание да страдат от синдрома на „малкия брат“, когато се отнася до бегемота, с когото делят континента. Но в Афганистан канадските войници заобичаха „големия брат“.

„Нашите момчета научиха в Афганистан, че ако имаш зад себе си възможностите на американците, разполагаш с най-доброто възможно, но не можеш да разчиташ на НАТО така, както можеш да разчиташ на САЩ“, каза Дейвид Бъркюсън, ръководител на Центъра за военни и стратегически изследвания към университета в Калгари. „НАТО е нищо без САЩ. Нашите военни го разбраха.“

„Европейците изговориха много приказки за създаване на обща европейска отбрана. Но сега, с предстоящите големите бюджетни съкращения, идеята за превръщането на Европа в значима военна сила изглежда още по-далечна, отколкото беше преди 10 години“, каза Бъркюсън.

Както в Кандахар, така и във Вроцлав осъзнаваме неприятната действителност да живеем в свят, който Иън Бремър и Нуриел Рубини определиха като „света на Г-Нула“. В статия в списание „Форин афеърс“ те пишат: „Сега живеем в света на Г-Нула, свят, в който никоя отделна страна или блок от страни не контролират политическите и икономически механизми – или волята – за съставяне на истински международен дневен ред. Резултатът от това ще са засилващ се конфликт на международната сцена по жизненоважни въпроси“.

Майкъл Игнатиеф, писател и бивш лидер на Либералната партия на Канада каза, че не трябва да си губим времето в спорове за това дали „светът на Г-Нула“ е добър или не. Въпросът е, че „този дълъг преход към свят, който не е ръководен от Вашингтон“ е реалност, и то такава, която изисква да измислим бързо как да се нагодим към нея. „Факт е, че Америка е принудена да отстъпи в определени сфери – затова останалата част на света трябва да пристъпи напред“, каза Игнатиеф.

Но, както виждаме в Европа, да се действа съгласувано без да има ясно изразен и решителен лидер е трудна работа. С началото на залеза на имперска Америка дори и понякога негодуващите малки братя осъзнават до каква голяма степен всички ние имаме полза от силовия начин, по който Вашингтон преследва собствените си интереси.

БТА