Световната икономика ще се промени из основи

сп. Форин полиси

Кой би си помислил само преди 18 месеца, че страна членка на еврозоната – най-елитния клуб на икономики в Европа – ще има по-лош кредитен рейтинг от Пакистан?

Такъв обаче е днес случаят с Гърция, изправена на ръба на преструктурирането на своя дълг; две други държави от Еврогрупата (Ирландия и Португалия) междувременно вече са в „интензивното отделение“ на Европа, като получават големи спасителни пакети.

Кой също би си помислил освен това, че рейтингова агенция ще се осмели да постави под въпрос свещения AAA рейтинг на Съединените щати – единствения доставчик на глобални блага като международната резервна валута (долара) и финансова система, която служи като свързващото звено за международния поток на капитали.

Standard & Poors обаче направи точно това: през август агенцията понижи кредитния рейтинг на САЩ от AAA на AA+, като се аргументира с политическата несигурност във Вашингтон и липсата на план за справяне с финансовите проблеми в дългосрочен план.

Кой освен това би си помислил, че същата тази страна, която е прочута със своя гъвкав пазар на труда и динамични предприемачи, ще има упорито висока безработица? Да, такъв е случаят със Съединените щати, където безработицата е „заседнала“ на равнище от около 9%, сред представителите на възрастовата група между 20 и 24 години възлиза на зашеметяващите 14,5%, а свързаните с нея проблеми стават все по-структурни по своята същност.

Има, естествено, няколко подразбиращи се причини за тези развития. Взети заедно обаче, те говорят за важни преустройства, които променят из основи същността на глобалната икономика и начина й на функциониране. Три неща имат значително влияние и ще продължат да определят облика на света, в който ще живеем през идните години.

Първо, прекалено голям брой развити икономики са изправени пред проблеми, чиито корени се намират далеч под повърхността – в техните баланси и структурите на икономиките им. Нещата не опират само до кризата с безработицата и бързо влошаващите се държавни финанси, които, в случаи като гръцкия, са достигнали обезпокоителни равнища. Въпросът е и в лошо функциониращите жилищни пазари, продължителната повреда в кредитните механизми на банките и слабото политическо ръководство в среда на хаотична партийна политика.

Второ, вместо да се заемат със структурните проблеми, политиците предпочитат да подритват консервената кутия надолу по пътя. В резултат проблемите гноясват, задълбочават се и рискът от заразяване нараства.

Това е най-очевидно в Европа, където подходът на ликвидността, включващ натрупването на нови задължения на върха на вече сгромолясващите облигации бе приложен нееднократно при кризата с дълга на Гърция.

Огромни задължения бяха прехвърлени по този начин от частния сектор към гръцките и европейските данъкоплатци и заразиха преди здрави институции като Европейската централна банка. Такъв е случаят и със Съединените щати, където безпрецедентните държавни разходи с цел да се стимулира икономиката не успяха да дадат в достатъчна степен тласък за растеж и да създадат работни места.

Трето, няколко нововъзникващи пазарни икономики достигнаха фазата на експлозивното си развитие, до голяма степен невъзпирани досега от бедите на развитите страни. Виждаме това в Бразилия, Китай, Индонезия и още няколко държави. В този процес те преуспяват все повече и повече, толкова много, че техните икономики започнаха да прегряват във време, когато по-утвърдените страни отслабват.

Това е нова територия за глобалния пазар – такава, на която по-слабо развитите държави са по-здрави и жилави от напредналите и успяват да постигнат устойчив растеж на високи равнища, като в същото време укрепват своите баланси.

При липса на голяма политическа грешка – залитане към протекционизъм, хаотични изпадания в неплатежоспособност или смущения в международната разплащателна система, например, трябва да очакваме тези глобални преустройства да продължат.

Напредналите икономики ще се нуждаят от няколко години, за да оправят напълно своите баланси и да възстановят условията за висок растеж и създаване на работни места. Междувременно разпределението на доходите и богатството ще става още по-неравномерно, като ще прерасне от икономически в социално-политически проблем.

Съчетанието набъбнали баланси и разочароващо бавен растеж означава също, че напредналите страни ще изберат комплекс от подходи, за да се справят с непрестанните опасения за дълговете, докато продължават да излизат от епохата на трупането на кредити и дългове. Някои, като Великобритания, ще разчитат предимно на години на бюджетни икономии. Други, като Гърция, ще се подчинят на необходимостта да преструктурират задълженията си.

Тук идва редът на Съединените щати – икономиката, която съдържа ядрото на глобалната икономическа и финансова система. Те ще изберат първо финансови ограничения – основно чрез скрито облагане с данъци на кредиторите и вложителите – и ще се опитат да постигнат по-висока инфлация, за да се заемат с проблемите със своите баланси. С времето обаче Съединените щати вероятно ще бъдат принудени да прибегнат към по-строги бюджетни икономии на фона на едно шумно политическо позьорство и препирни.

Колкото по-хаотичен е този преход, толкова по-голям ще бъде рискът от подкопаване на позициите на предоставяните от САЩ глобални блага. Това на свой ред ще постави под въпрос една световна валутна система, която е изградена върху предположението, че нейното ядро – Съединените щати – остават силни в икономически план.

Това е важно определение за онова, което в противен случай би било далеч по-окуражаваща перспектива за много, ако не и за всички нововъзникващи пазарни икономики. Очаквайте тези страни да продължат да намаляват пропастта в доходите и богатството в сравнение с напредналите държави. В този процес те ще извадят милиони хора от бедността, като ще им предоставят по-големи икономически възможности и по-добър достъп до образование, здравеопазване и храна.

Докато продължават да растат, нововъзникващите пазарни икономики ще настояват за по-успешно адаптиране на глобалната икономика, която все още е доминирана прекалено много от напредналите държави. Въпросите на световното управление също ще излязат на преден план. Международните институции ще бъдат подложени на натиск да се реформират по-сериозно. А многостранните преговори ще трябва да уважават повече нарастващата сила на нововъзникващите пазарни икономики.

Всичко това води до една необикновено непостоянна глобална икономика и свят, в който голям брой постоянни параметри ще станат променливи. Колкото по-скоро се подготвим за него, толкова по-голям ще бъде шансът ние, а не техните жертви,да сме печелившите от извършващите се преобразувания.

БТА

*Мохамед ел Ериан е главен изпълнителен директор на фирмата за инвестиционен мениджмънт Pimco и автор на книгата „Когато пазарите се сблъскат“.