Азия не иска да помага на Еврозоната

Ройтерс

Бразилия трудно ще убеди странящи от рискове партньори от групата БРИК да се включат в спасяването на Европа без значение как ще бъде структурирана помощта.

Да се наливат пари в Международния валутен фонд (МВФ) вместо пряко да се купуват облигации на страните от еврозоната е допълнителна защита срещу дефолт. Индия, Китай и Русия обаче вече обещаха общо 70 милиарда долара за увеличаване на кредитоспособността на МВФ и може би няма да имат голямо желание да отпуснат още средства.

Представител на бразилското правителство заяви пред Ройтерс, че министърът на финансите Гиду Мантега ще предложи групата БРИК, обединяваща страни с бързо нарастваща икономика, да предостави финансиране от още милиарди долари на разположение на МВФ. Групата трябва да се срещне на 22 септември във Вашингтон преди шестмесечното заседание на МВФ.

С резерви от общо над 4 трилиона долара не е изненадващо, че Китай, Бразилия, Индия и Русия са избрани за ролята на потенциални спасители на Европа, ако дълговата криза критично се разрасне. Тези страни може и да имат финансовата възможност, но желанието им да поемат ролята е спорно.

„Ще бъде крайно трудно за служителите, управляващи чуждестранните активи на развиващите се страни, все още оценявани като сравнително бедни, да оправдаят излагането на риск на тези активи, ако Европа не успее да действа единно“, посочва Джулиън Джесъп, главен международен икономист на лондонската Capital Economics.

Дори ако Бразилия убеди всички държави от БРИК, то финансирането вероятно ще се равнява само на малка част от нуждите на МВФ, изчислени за най-лошия сценарий. Бразилският представител предполага, че страната може би ще бъде в състояние да предостави на Европа помощ от 10 милиарда долара.

Служителите на МВФ оценяват, че Фондът сега с лекота може да даде кредити за близо 390 милиарда долара, но на 9 септември Ройтерс съобщи, че може да се наложи организацията да заеме около 840 милиарда долара.

Не за първи път се налага Бразилия да се опитва да събере събратята си то БРИК около обща кауза. По-рано този месец призивът на Бразилия към големите страни с нововъзникваща пазарна икономика да купуват повече облигации бе посрещнат с равнодушие в Азия.

„Бразилия има традицията да излиза със запомнящи се призиви“, отбелязва Вей Яо, икономист на Societe Generale в Хонконг, допълвайки, че най-новото предложение на Бразилия може да не бъде особено практично за Китай от политическа гледна точка.

История на противоречия

Пекин има някои противоречия с МВФ най-вече заради оценките на Фонда за това дали юанът е значително подценен. Има и известни неясноти в организацията. Само преди два месеца Китай си осигури за първи път представител във висшето ръководство, въпреки че е икономиката му е втората по големина в света.

Всички страни от БРИК ожесточено се борят за по-силен глас в МВФ и по-голямо влияние, когато се вземат решения. Миналата година те спечелиха поне част от допълнителната сила, която искат. По ирония на съдбата обаче тъкмо Европа направи имаше възражения, а сега тя самата се нуждае от подкрепата на нововъзникващите пазарни икономики.

Голяма част от Азия продължава да бъде подозрителна спрямо МВФ и неговите съвети, лоша последица от Азиатската дългова криза през 90-те години, когато кредитите на МВФ бяха придружени с тежки условия. Това е първопричината, заради която много страни с нововъзникваща икономика трупат големи резерви – форма на самозастраховка, за да не се налага никога вече да разчитат на МВФ.

Десетилетие по-късно голяма част от тези нововъзникващи пазари установяват, че МВФ гледа към тях за допълнително финансиране. People’s Bank of China през 2009 година подписа споразумение да купи книжа на МВФ за 50 милиарда долара, мярка, която тогава Фондът приветства като решение, което ще бъде „от полза за всички“.  Покупката бе част от обещанието на Г-20 от 2009 година да утрои кредитоспособността на МВФ до 750 милиарда долара. Само две държави – САЩ и Япония – дадоха повече пари.  Индия, Русия и Бразилия обещаха да купят книжа на МВФ за до 10 милиарда долара всяка през 2009 година и в началото на 2010 година.

Китай обаче може да се сблъска с отрицателна реакция у дома, ако се обвърже с увеличаване на финансирането, особено ако то бъде представено като подпомагане на европейски страни, защото инвеститорите ги оценяват като рискови кредитополучатели. Инвестициите в няколко американски банки, направени в неподходящ момент в началото на финансовата криза, бяха скъпо неудобство за китайския суверенен фонд.

Индия пък си е спечелила репутацията на страна, която с неохота поема рискове при управлението на резервите си за 316 милиарда долара.  Близо 20 % от този общ размер са инвестирани в европейски дългови книжа и представител на индийското министерство на финансите заяви, че съотношението няма да се промени.  Сграбчи и дърдори

Нека бъдем сигурни все пак, държавите от БРИК имат неотклонен интерес от една стабилна Европа. Ако финансова криза в Европа се развихри с пълна сила, то никой няма да бъде пощаден. Китай изнася за Европейския съюз повече, отколкото за САЩ. Азия тегли повечето си кредити от европейски банки, а не от американски.  Дори обаче ако страните от БРИК увеличат ангажимента си към МВФ, то не е ясно доколко това ще разреши дълговите проблеми на Европа.

Има ограничения как и кога МВФ може да отпуска кредити. Всяка страна членка на организацията може да поиска финансова помощ, но заемателите обикновено трябва да приемат икономическа програма, включваща и политически мерки. Нито Италия, нито Испания са поискали помощ.

Допълнително финансиране може да дойде от програмата New Arrangements to Borrow (нови споразумения за кредитиране) на МВФ – пакет от кредитни споразумения, които дават на Фонда достъп до около 591 милиарда долара.  Тази структура, известна на жаргона на МВФ като „NAB“ (в превод от английски сграбчвам – бел. прев.), бе активирана миналата пролет за период от шест месеца и трябва да бъде преразгледана през ноември.

Има и друга, много по-малка програма, наречена General Agreements to Borrow (генерални споразумения за кредитиране) или „GAB“ (в превод от английски дърдоря – бел. прев.), която дава на МВФ възможност да заема общо около 27 милиарда долара от 11 промишлено развити страни. Никоя от държавите от БРИК не е в списъка.

Търпението на инвеститорите, които очакват да видят какво ще направят европейските лидери, се изчерпва и МВФ почти със сигурност ще бъде поставен под натиск да предложи нови, политически апетитни идеи за овладяване на европейската дългова криза и предотвратяване на поглъщането на Италия и Испания.

Лидерите от страните с дълбоки джобове, включително Китай, без съмнение ще се радват на силен интерес при срещата, която предстои през почивните дни.  Ако обаче единствената надежда за спасение на Европа е в БРИК, то ЕС, МВФ и пазарите ще бъдат силно разочаровани.

„Заключението е, че оставаме крайно скептични към всякакви приказки, че Китай, БРИК или други групи страни с нововъзникваща икономика, се готови да се включат в спасяването на еврозоната“, отбелязва Джесъп от Capital Economics.

БТА