Проблеми с превода за американското разузнаване

Ройтерс

Фокусът през последното десетилетие е насочен към Афганистан, Пакистан и Близкия изток, но въпреки това американските разузнавателни служби все още не разполагат с достатъчни чуждоезикови умения, които са им необходими, за да разговарят с местните, да превеждат прехваната разузнавателна информация и да анализират данни, казват високопоставени представители от разузнаването.

Атентатите от 11 септември 2001 г. породиха доста голяма нужда от чуждоезикови умения, за да бъдат следени членовете на въоръжени групировки и тенденциите в онези части на света, които през Студената война не бяха приоритет. Но разузнавателните служби трябваше да се изправят пред една действителност, а именно, че езиците, които са им необходими, не могат да бъдат научавани бързо, уличният сленг, от който техните оперативни сътрудници и аналитици имат нужда, не е лесен за научаване, а мерките за сигурност забавят още повече този процес.

Към 2008 и 2009 г. представителите на разузнаването все още изработваха нови директиви и програми с надеждата да повишат чуждоезиковата подготовка. „Езикът ще продължи да е предизвикателство за нас“, заяви по време на изслушване в Конгреса директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър. „Това е нещо, по което работим, и ще продължим и занапред, но вероятно не сме там, където искаме да сме“, заяви той.

Американското правителство се нуждае от говорещи арабски, фарси, пущунски, дари, урду и други „екзотични“ езици, които са по-трудни за научаване за англоговорещите. „Ако се върнем назад в миналото към времената на Студената война, тогава беше много по-лесно за нас да обучим и да имаме кадри, които да са висококвалифицирани, например по руски, както и по източноевропейските езици, които естествено се учеха по-лесно от нашите хора, отколкото близкоизточните“, каза Клапър.

Разузнавателните служби няма да огласят публично броя на своите сътрудници с чуждоезикови познания. От кабинета на директора на националното разузнаване заявяват, че броят на хората, говорещи арабски, сред разузнавателната общност е нараснал три пъти за 10 години, а на тези с познания по езиците, които се говорят в Афганистан и Пакистан – включително белуджки, дари, киргизки, пущунски, панджабски, таджикски, урду и узбекски – 30 пъти в сравнение с нивото преди атентатите от 11 септември 2001 г.

Само повърхностните познания не са достатъчни на разузнавателните служби, за да разбират културните значения и различните диалекти. „С оглед на тези доста трудни цели на тероризма има очевиден глад за хора, за които тези езици са майчини“, каза Елън Лепсън, директор на аналитичния център „Стимсън“, базиран във Вашингтон. „Някои от онези, които се опитваме да следим, не са много високообразовани и говорят на диалект, а това прави нещата доста по-трудни от това да се опитваш да наблюдаваш или да си взаимодействаш с хора от елита, работещи във външното министерство на някоя развита страна.“

Американските разузнавателни служби се обръщат към американци първо и второ поколение, чийто произход би могъл да осигури разбирането на езика и културата по-бързо, отколкото като се опитваш да обучаваш някого от нулата. Но те могат да срещнат трудности да бъдат одобрени за назначаване, с оглед на мерките за сигурност, поради връзките на техните семейства в родните им страни.

Представителите на разузнавателните служби казват, че се опитват да променят това. От Кабинета на директора на националното разузнаване през 2008 г. изработиха директива, с която да улеснят назначаването на първо и второ поколение американци, чийто произход е от страни, които могат да представляват заплаха за сигурността. Кабинетът на директора на националното разузнаване създаде и Съвет на имигрантските общности, за да достигне до американци от пакистански, арабски и сомалийски и прочие произход.

ЦРУ пусна рекламни клипове по телевизията, чиято цел е набиране на кадри от арабско-американските и иранско-американските общности. От управлението казват, че вече по-голям брой от офицерите в ЦРУ изучават арабски, пущунски, урду, фарси,руски, корейски и китайски. „ЦРУ се опитва да назначи първо и второ поколение американци – хора, които познават културата и говорят езиците на света, в който действаме“, заяви говорителят на ЦРУ Мери Харф. „Работим доста усърдно, за да развенчаем мита, че те не могат да работят за нас, ако са живели зад граница или имат роднини в чужбина.“

Но Харф казва, че трябва време. „Например преди 11 септември 2001 г. почти нямаше американски университети, които да предлагат програми за изучаване на арабски на световно ниво. Това сега се промени по същия начин, по който страната се мобилизира да обучава огромен брой студенти на руски по време на Студената война“, каза тя.

Бившият директор на ЦРУ Лион Панета превърна подобряването на езиковата подготовка във важен приоритет през 2009 г. чрез петгодишен план за значително увеличение на тези умения, включително и чрез обвързване на повишенията в длъжност с чуждоезикови умения. Езиковедите казват, че проблемът се корени в американската образователна система, която не набляга на чуждоезиковото обучение в ранна възраст, както е в европейските училища.

Федералното правителство използва скала от нула до пет, за да определи уменията, като нула съответства на нулеви знания, а пет на нивото на образован човек, за когото езикът е майчин. „Досега в действителност всеки се е задоволявал с това да достигне две по скалата, което означава основни комуникативни способности. Разузнавателната общност наистина се нуждае от нива три, три плюс и четири“, каза Ричард Брехт, изпълнителен директор на Центъра за съвременни езикови изследвания към университета на Мериленд.

Центърът е открит през 2003 г. и е финансиран от министерството на отбраната, за да провежда изследвания за подобряване на езиковите умения сред разузнавателната общност. Около 50 милиона души в САЩ общуват помежду си вкъщи на език, различен от английския, което е „огромен национален езиков ресурс“, каза Брехт.

Разузнавателните служби обаче трябва да се съревновават с частния сектор, който също търси сътрудници с чуждоезикови умения. „Те са желани от най-различни организации. Не само от правителствения, но и от неправителствения сектор. Така че това е една доста конкурентна среда“, каза Майкъл Бирмингам, говорител на службата за национално разузнаване.

БТА