Какво ще стане с Македония, ако Косово стане като Каталония?

в. Дневник

Ситуацията в Косово става все по-нестабилна, а от ден на ден се множат нови идеи, които само наливат масло в огъня, който тлее не само в тази държава, но и в региона. Последната идея, която предложи шефът на Международната цивилна канцелария Питър Фейт, е положението в северната част на Косово да се реши според „каталунския модел“. Това показва, че в международната общност няма ясен план как да се стабилизира ситуацията в най-младата балканска държава.

EU Observer съобщи, че според Фейт най-добър модел за трайно решение е т.нар. „Ахтисаари план плюс“, според който на северната част на Косово ще бъде дадена широка автономия по примера на испанския регион Каталония. След смъртта на генерал Франко, от 1979 г. Каталония се радва на широка автономия. Тя има юрисдикция върху културата, комуникациите, транспорта, търговията, обществената сигурност полицията и местната власт и дели с испанското правителство юрисдикцията върху образованието, здравеопазването и правосъдието.

Но това, което предизвиква изумление в региона, е допълнителното изявление на Фейт, че сърбите в Босна и етническите албанци в Македония, в Черна гора и в Сърбия с внимание очакват да видят какво ще се случи в Косово. Изявлението на Фейт няма особена тежест. То бе направено повече с цел той да си потърси нова работа, защото никой не подкрепя тази идея. Главният въпрос е как да се задейства договорът между Белград и Прищина около митниците, документацията, регистрацията на колите, коментира западен дипломат в Прищина.

Но все пак дипломатът Питър Фейт не е обикновен западен политически анализатор. Макар неговият мандат в Косово да приключва, той е един от влиятелните лица в региона, особено като се има предвид, че още по времето на военната криза в Македония той имаше роля на преговарящ с бойците от албанската АНО.

На закрито заседание на косовския парламент ще говори само министърът на вътрешните работи Байрам Реджепи и ще стане ясно какви ще бъдат бъдещите стъпки на властите в Прищина. Едно е ясно. Няма да има връщане на положението отпреди 25 юли. Освен това Брюксел поиска сърбите веднага да премахнат барикадите, а получи и подкрепа от Хилари Клинтън. Ако барикадите останат, Прищина отново ще пусне бариерата за сръбските стоки, добавя дипломатът.

От друга страна Виталий Чуркин, посланик на Руската федерация в ООН, предупреди, че е възможна дестабилизация на Косово, а посланикът на Русия в Белград неотдавна на форум за сигурността в сръбската столица предизвика скандал, когато публично попита има ли в Сърбия сърби, които ще бранят Косово.

Официална Прищина веднага отхвърли предложението на Фейт. Вицепремиерът Хайредин Кучи заяви, че в северната част на Косово са необходими законност и ред, но и прилагане на плана на Ахтисаари, с който на сръбската общност се гарантират достатъчно права, за да запази своята национална идентичност. Ермира Мехмети-Девая, депутат от Демократичния съюз за интеграция ДСИ , казва, че становището на ДСИ е да няма промени в границите и изтъква, че именно Белград е този, който говори за разделение на Косово.

За жалост, изглежда сръбското население в Косово стана извършител на тази идея, казва Мехмети-Девая. Тя казва, че е симптоматично, че Белград е загрижен за съдбата на сърбите в северната част на Косово, но не и за тези в Щръпце, Грачаница и в Липлян.

Лидерът на ДСИ Али Ахмети в интервю заяви, че не гарантира сигурността на Македония, ако се стигне до безредици и подялба на Косово. Благоя Марковски, председател на Балканския форум за сигурност, смята, че историята за прекрояване на границите е приключила. Според него властите в Косово са се проявили като неспособни да се справят със ситуацията и именно по тези причини главната дума имат международните организации.

Смятам, че международната общност няма да позволи конфликт. Възможно е сърбите в Косово да получат автономия, но не в политически, а повече в културен смисъл. От друга страна, Македония трябва с внимание да следи всяко развитие на събитията и особено да следи дейността на евентуални въоръжени групи, добави Марковски.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.