Меглена Кунева за Шенген: Лентата остана непрерязана. А сега накъде?
Открито писмо на гражданския кандидат за президент по повод отлагане членството на България в Шенген
В Деня на Независимостта си България получи най-големия урок от Европа, откакто започнахме интеграцията си преди 15 години. Не съм очаквала в политическата си биография да стана свидетел на толкова ниска оценка за страната си. В дългия ми опит в Европа съм научила следното: оценяват се искрените усилия и чистите намерения. Оказа се непосилен урок за политическите лидери на България – и от управляващите, и от опозицията. Опозицията трябва да ни пази от грешките на управляващите. В името на държавността. Управляващите трябва да търсят коректив в опозицията. В името на гражданите. Ако и двете страни го умееха, държавата ни нямаше да получава откази като този.Знам за какво говоря: ако на 1 януари 2007 г. не бяхме влезли в Европейския съюз, ако ни бяха отложили дори и с една година, аз щях да съм първият човек в България, подал оставката си. Но оставката е твърде висока цена не за този, който трябва да я подаде, а за хората, които са му дали власт. Намирам това за най-достойният начин да се поеме политическа отговорност и да се прояви гражданска и лична доблест.
Достойнството на една нация не е стока в ценоразпис.
Стигнеш ли до оставка, е късно да се наричаш лидер, главнокомандващ, министър или министър-председател. Защото си се провалил в двете най-фини неща: дълга ти към нацията и самоконтрола във властта. Властта е временна и служи да отстояваш репутацията на държавата си. Такава власт е дълбоко несъвместима с отстъпления от националния интерес, с реверанси в области, в които пропускаш да си лидер, с откупуване на благоразположение, с непремерено говорене, със самохвални снимки и сервилност, с връзки, с невладеене на езика на Европа.
В годините си на главен преговарящ и на министър по европейските въпроси спазих всички срокове, които обещах на българите. Страната ни имаше уважението и доверието на Европа. Но най-вече, България имаше достойнство, самочувствие, репутация на надежден партньор. Лесно е, когато не лъжеш – нито в страната си, нито в Европа. И по най-тежките и непопулярни решения следваш националния интерес, вместо личен рейтинг и страх за политическа кариера.
Властта може и да се вземе, но доверието се печели. Дори да манипулираш в печеленето на властта, не можеш да манипулираш в печеленето на доверие. Урок за лидери, господа и от управляващите, и от опозицията!
Шенген – непрерязаната лента на премиера, се отлага. За втори път. Първият беше през месец март.
Призовавам най-напред правителството да вземе мерки и веднага да се заеме с въпроса! Призовавам политическите лидери да заложат репутацията си и да обяснят и на българските граждани, и на европейските си колеги, как ще поправят срама! Така трябва да направи и всеки премиер, за да не преживява страната ни трети провал. Важно е, защото става въпрос за достойнство.
Простихме икономическото изоставане, простихме хилядите безработни, натиска върху бизнеса, бруталната бедност на цели райони, опорочените обществени поръчки, ограничаването на правата ни, подслушването, назначението на приятелки, полицейщината, девалвацията на справедливост. И логично – загубихме самоуважението си. Защото непремерените прошки гарантирано водят до унижение.
Заради прищевките на малцина и очевидната некомпетентност на овластените от нас хора, се чувстваме виновни, без да имаме вина.
Нека подчертая, отказът да влезем в Шенген не е срещу българските граждани. Няма заговор срещу нас. Европа не ни мрази. Има правила, които отговорните политици в България не желаят да спазват. Има проигран пореден шанс, даден на поредно българско правителство. Има неизпълнени ангажименти, поради заетост с други, по-важни неща. Това е отказ срещу некомпетентността на управляващите. Не искам българите нито за миг да се съмняваме, че Европа наказва нас, гражданите. Не! Политическите лидери са тези, които носят отговорността – и управляващи, и опозиция. Защото в тези си роли те са назначени от гражданите и им се плаща да работят от парите на данъкоплатците. Нашата задача е да не мълчим, да настояваме, да имаме глас.
От години призовавам партиите към консенсус по въпросите на правосъдието и сигурността. От месеци повтарям, че имаме да вършим работа по съдебната реформа и вътрешния ред, срещу корупцията и организираната престъпност, за сигурността на границите, за гарантиране на човешките права.
Какво да се направи ли?
Незабавно да се организира среща на всички политически сили, независимо от изборите.
Да се изготвят пет точки на съгласие в съдебната реформа и реформата в МВР, по които, независимо кой управлява, да е длъжен да работи.
Незабавно да се приеме законът за отнемане на имуществото, придобито по незаконен начин.
Да се покаже на гражданите, поверили властта да се наричат лидери на шепа политици, план за прозрачен ред в избора на ръководни позиции в съдебната власт и на всички висши административни длъжности чрез публични изслушвания.
Да ни се представи и да се обсъди публично план за приемане на България в Шенген.
Защото Шенген е и икономика.
Шенген е печат, че в държавата има сигурност – това е, което търсят инвеститорите. Не само, че няма кой да създава работни места у нас, но и българските инвеститори напускат страната. Всяка среща с министри на икономиката, която съм имала, е била с въпроси има ли сигурност, ще успеем ли в борбата срещу корупцията, гарантирана ли е честността на обществените поръчки. Никакви ниски данъци не могат да заменят тази сигурност. Инвестициите по времето, когато влязохме в ЕС, бяха най-високите. Постигнахме ги заради печата на подредена държава, който успях да извоювам, спазвайки правилата и ценностите на Общността. Последните развития в Европа и гръцката криза показват, че не можеш да излъжеш финансовите пазари и бизнеса. А бизнесът вече две години заобикаля или откровено напуска страната ни. Във време, в което всяка държава се бори за всеки цент инвестиции, българските политически лидери допуснаха непростим удар върху репутацията на страната ни: сигурността – недостатъчна.
Правителството допусна серия от грешки в подхода си. И получи отказа, който естествено следва, когато не желаеш да спазваш правилата. Последиците върху икономиката тепърва ще бъдат броени. Сега е време и правителството, и опозицията да изберат: да ползват дадените им от гражданите мандати, за да се преборят заедно за честта на нацията или поне да проявят доблестта и мъжеството да признаят, че не знаят как. И да потърсят помощта на българите.
Така повече не може! Имаме само един шанс: промяна в подхода! Последен е.
23 септември, гр.София
Меглена Кунева