С колело до Сърбия и назад за две кутии цигари
Престоят на ГКПП Брегово може да те накара да се почувстваш като контрабандист
За две седмици два пъти ми се случва да премина българо-сръбската граница при ГКПП Брегово и да се разходя до близките населени места – Кобишница и Неготин. Оказа се, че минаването на границата не е толкова лесно и безболезнено и че можеш да се сблъскаш с неочаквани препятствия както в едната, така и в другата посока….
Планирам разходката до Сърбия от доста време, тъй като често прекарвам уикенда в Брегово, а най-близкото населено място е само на 5-6 километра от границата. Повечето бреговчани ходят до „Сръбско” през ден, за да си купуват цигари, които там са двойно по-евтини отколкото в България. Да отидеш до Сърбия е като да слезеш до будката в центъра на града, с тази разлика, че ще спестиш 5-6 лева, ако се върнеш обратно с позволените две кутии цигари.
Първото задгранично пътуване предприемаме с приятелка на колелета. Освен лични карти носим със себе си десетина евро, фотоапарат с филм и нейният iPhone. Докато караме към границата, изобщо не подозираме, че ще се превърнем в подозрителни елементи и ще трябва да обясняваме надълго и нашироко къде, защо и с каква цел отиваме.
На българската граница ни проверяват документите и минаваме бързо. Няколко метра по-надолу обаче приятелката ми решава да поснима с iPhone-а. В секундата, в която прибира телефона си в чантата отнякъде се чува подсвиркване, на което не обръщаме внимание, докато става ясно, че го произвежда официален граничен служител и че се отнася за нас. „Какво снимате тука?”, започва той с не особено дружелюбен тон. „Ами снимаме си, защо да не снимаме?”, отговаря приятелката ми. „Защото е забранено! Сега ще трябва да изтрия снимките, които сте направили”, заявява граничарят, а аз се питам дали ако беше видял аналоговия ми фотоапарат, щеше да извади целия филм?
На въпроса защо и според кой закон снимането е забранено, той така и не успява да отговори. Предупреждава обаче, че навсякъде има камери и никой не може да заснеме границата незабелязано. (Личната ми проверка при следващото минаване на същия пункт показа, че нито служителите, нито камерите са чак толкова наблюдателни).
Разговорът с граничния служител изведнъж преминава в майтапи и закачки, така и не изтрива снимките, но ни пита какво ще правим в Сърбия. Учудва се, че просто ще се разхождаме. „Цигари ще купувате ли?”, пита, а ние отговаряме, че може и да си купим. Следващият въпрос – дали имаме навършени 18 години тотално ни разсмива.
На сръбската граница чакаме доста. Преди да ни пуснат, проверяват десетина души с колелета, които идват от Сърбия. Вероятно тръгнали за цигари. И тук въпросите са неизбежни: „Цигари ли ще купувате”, „Може, но принципно отиваме да се разходим до Кобишница”…. „Ааа, така ли, да внимавате, че там има мафия. Като се върнете да ми разкажете какво е станало”, подхвърля загадъчно граничарят.
След успешното минаване на границата стигаме до село Кобишница и се чудим да вярваме ли или не, че от Брегово го делят по-малко от десет километра. Земята около селото се обработва усилено, къщите са големи и светли, украсени с цветя, в центъра се разхождат младежи на мотори. Минаваме и край гробищата, които са толкова шарени и добре поддържани, че ти се приисква да поседнеш сред мраморните плочи.
В Брегово площадът е пуст, къщите са еднотипни и с избледнели цветове, някои улици още не са асфалтирани, а единственото, което може да те впечатли на гробищата са надгробните плочи с липсваща дата на смъртта. Всъщност човекът, чийто имена са изписани, още не е починал, но е помислил за бъдещето, снабдявайки се с плоча – когато часът настъпи, каменоделецът само трябва да добави годината на смъртта.
Освен че гледката в Кобишница е по-приятна за окото, и цигарите са по-евтини. Купуваме 4 кутии на обща стойност 550 динара, което ще рече около 10 лева. Цигарите “Marlboro” струват 160 динара (около 3.20 лв.), “Pall Mall” – 110 (2.40 лв), Lucky Strike – 130 (2.60 лв). Двойно по-евтино, отколкото в България. Плащаме в евро и получаваме ресто в динари. Местните явно са свикнали и нямат проблем с това.
Няколко часа по-късно се връщаме, без да сме срещнали кобишнишката мафия, за която ни говори митничарят. Вместо това непрекъснато се разминаваме с трактори и селскостопански машини, които се връщат към селото и с автовози, които прекарват употребявани коли към България.
Минаваме безпроблемно сръбската граница, но на българската ни чака изненада. Гранична служителка с боен вид поглежда първо личните ни карти, а после кутиите с цигари, които сме сложили на видно място в кошницата на едното колело. „Колко пъти да ви казвам, че цигари с лични карти не се купуват! Трябва да имате печат в паспорта”, смъмря ни тя учудващо, при положение, че я виждаме за пръв път. „Какво правихте в Сърбия”, пита заплашително. „Бяхме на разходка”, отговарям. „Ааа, не, цигарите нямат нищо общо с разходката! Колко кутии имате?”. Обяснявам, че имаме позволените две кутии на човек и освен това си носим български цигари.
„Само, че аз това ще го проверя”, заканва се тя и преравя дамската ми чанта. След като не открива нищо започва да претърсва колелетата. Рови под багажниците, оглежда рамките, проверява фаровете. По-късно вечерта ще научим от бреговчани, че заради щателните проверки, тайно наричат въпросната служителка „гинеколожката”…
Това обаче още не го знаем и започваме да се чувстваме като контрабандистки.
„Вижте какво, тук сме за два дни, за пръв път минаваме тази граница, не знам на кого какво сте обяснявали, но едва ли има причина да се държите с нас като с престъпници, а ако цигари не се купуват с лична карта, да ни бяхте казали като влизахме в Сърбия”. В отговор тя продължава да нарежда как не можело с лични карти и т.н. и докога щяла да обяснява и какво сме си мислели ние, като сме дошли от София. Най-накрая проверката в компютъра я убеждава, че минаваме за пръв път. Оправдава се, че всеки втори внасял цигари нелегално и заради това в Брегово било по-лесно да си купиш сръбски цигари, отколкото български.
И това като че ли е самата истина. Всеки ден към пункта потеглят десетки мъже и жени, пеша или с велосипеди, които минават границата, купуват по две кутии цигари и после се връщат обратно. Проблемът е, че много от тях се опитват да надхитрят митничарите и да вкарат по някоя и друга кутия нелегално. Изобретателността им стига дотам, че правят тайни отделения под седалките на колелетата и дори в рамките, където изсипват цигари на парче. Граничните служители обаче са не по-малко хитри и пълнят рамките с вода, за да унищожат скритите там цигари, без да разглобяват колелото. Дали и колко щателно се проверяват сериозните играчи, които прекарват кашони със стекове, няма как да разберем.
Някои бреговчани препродават купените в Сърбия цигари с надценка и подбиват продажбата на цигари с български бандероли. Заради това граничните служители проверяват яко. При второто ходене до Събрия, този път с кола, стана ясно, че автомобилите се оглеждат още по-старателно. Вадят се корите от багажниците, търсят се тайни отделения, разглобяват се мигачи.
Бреговските граничари всъщност са натрупали опит още по времето на югоембаргото. Тогава обаче процъфтяваше износът в обратна посока – предимно на цигари и бензин, но и на всякакви други стоки, които можеха да се продадат зад границата. Опашките и проверките бяха на влизане в Сърбия, където купените от България стоки се продаваха с доста висока надценка. Бреговчани масово преминаваха границата пеша, с колелета или с мотори, чиито седалки бяха преустроени в резервоари за бензин. Жените пренасяха кутии цигари, скрити под дебели дрехи, а всяка втора кола имаше тайник за пренасяне на нещо…
Славните времена на югоембаргото обаче отдавна са отминали и днес единственото, което остава на бреговчани е да си купуват цигари на двойно по-ниски цени и да се опитват да надхитрят митничарите, които все пак са там, за да си вършат работата. Що се отнася до случайно преминаващите, може би е добре да знаят, че дори да са отишли само на разходка, това не ги прави по-малко подозрителни.