Саркози загуби сърцето на Франция
сп. Шпигел
Френският президент Никола Саркози претърпя болезнено поражение този уикенд, като загуби мнозинството си в горната камара на парламента. Загубата на непревземаемата досега крепост на консерваторите би трябвало да отправи силно предупреждение към Саркози и да го накара отново да прегледа своята политика, твърдят германски коментатори.
Повече от половин век френският Сенат е доминиран от консерваторите. Сега обаче това царуване приключи. В неделя социалистите за първи път от 1958 г. получиха контрол върху органа, който служи като горна камара на френския парламент. Изборният резултат отразява широко разпространеното недоволство от президента Никола Саркози и неговия консервативен Съюз за народно движение (СНД). В неделя имаше избори за около 177 места в 348-членния Сенат. Органът се избира от 150 000 служители от цяла Франция.
Популярността на Саркози стабилно намалява на фона на икономическата несигурност, пораждана от високата безработица, бавния растеж и огромния бюджетен дефицит, да не говорим за продължаващия корупционен скандал, в който наскоро бяха замесени някои негови сътрудници. Въпреки че СНД все още запазва мнозинството си в Националното събрание, смущаващата загуба на подкрепа в горната камара не само заплашва придвижването на предложения от Саркози законопроект за бюджета за 2012 г. и на плана за въвеждане на ограничение за дълга във френската конституция, но и поставя под съмнение шансовете му за преизбиране на президентските избори следващата пролет.
„Това явно отслабва позициите на Саркози. Той искаше да опита и да спечели отново обществената подкрепа, но това подкопава напредъка в тази насока. То ще го осакати“, каза за Ройтерс анализаторът Франсоа Мике-Марти от социологическата агенция „Вайъвойс“. „Това повдига въпроси дали той би трябвало да бъде кандидатът на СНД следващата година“, заяви Мике-Марти.
Дори перченето на Саркози за победата на НАТО в Либия и неговите едностранни усилия да съживи мирните преговори в Близкия изток пред ООН не му помогнаха да си възвърне загубената подкрепа на французите. Икономическите тревоги у дома са твърде големи, а социологическите проучвания показват, че Френската социалистическа партия, която все още ближе раните си след секс скандала, провалил голямата й надежда Доминик Строс-Кан, би спечелила президентската надпревара, ако изборите бяха сега.
Положението на Саркози също така зависи от продължаващите усилия за укрепване на еврото. И той, и германската канцлерка Ангела Меркел са заложили доста в плана за увеличаване на спасителния фонд – Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който се обсъжда от парламентите на страните от еврозоната този и следващия месец. Франция вече прие проекта, а германските депутати трябва да гласуват по него в четвъртък на очаквано с голям интерес парламентарно заседание. Във вторник германски анализатори коментираха темата, като много от тях заявиха, че френският президент би трябвало да приеме изборното поражение като ясно предупреждение.
„Изборните резултати показват драматична промяна във Франция: президентът Саркози изгуби сърцето на Франция… Саркози може да продължи да се труди на международната сцена, като освобождава Либия, меси се в близкоизточната политика и заедно с Меркел се опитва да спаси еврото, но никое от тези неща няма да подобри положението му… Стопанинът на Елисейския дворец трябва да се запита какво се случи с целия политически капитал, който имаше той през 2007 г. Тогава Саркози спечели не само президентските избори, но и имаше явно мнозинство в двете камари на парламента. Той беше подкрепян от мнозинството от голистите и будеше голяма надежда с обещанието си да модернизира Франция“, писа лявоцентристкия ежедневник „Зюддойче цайтунг“.
„Точно сега изглежда, че социалистите ще спечелят изборите и за президент, и за Национално събрание. Тогава те биха имали повече власт във Франция от (бившия президент социалист Франсоа) Митеран… Все пак съдбата на Саркози трябва да послужи като предупреждение за левицата да не бъде твърде надменна. Французите бързо биха могли отново да оттеглят подкрепата си и сърцето на Франция ще остане консервативно“, заяви вестникът.
„Сега левицата има седем месеца, за да провери точно колко влияние има Сенатът, когато става дума за блокиране на президента. Изкушението да се пречи на Саркози при всяка отворила се възможност е голямо“, писа ежедневникът с лява ориентация „Тагесцайтунг“.
„Но системните обструкции биха могли бързо да се окажат контрапродуктивни за лявата опозиция. Ако новото мнозинство в Сената не е в състояние да представи собствени конструктивни предложения, то само ще помогне на непопулярния лидер да спаси репутацията си. Тогава той просто ще каже, че плановете му са били саботирани“, пише вестникът. „Ако социалистите мислят, че могат просто да си стоят, без да се ангажират лично, стратегически и програмно, тогава Саркози няма от какво да се страхува“, коментира изданието.
„Фактът, че сега социалистите имат мнозинство (в Сената) не е интересен само заради това, че свидетелства за исторически завой наляво във Франция. Изборното поражение означава също, че сега Саркози трябва да погребе всеки план, подкрепян от него… , включително въвеждането на ограничение на дълга по германски модел. С мнозинството в Сената социалистите биха могли също така да наложат поправки в бюджета за следващата година, докато Саркози всъщност се надяваше да го намали с около 11 милиарда евро.
За Саркози би могло да стане трудно да се представя пред избирателите като политик с твърда ръка, който може да продължи да управлява по безкомпромисен начин“, писа берлинският ежедневник „Тагесшпигел“. „Историческата загуба на консерваторите на изборите за Сенат е шамар в лицето за Саркози… Откакто Саркози беше избран през 2007 г., консерваторите загубиха всички избори с изключение на изборите за Европейски парламент“, писа консервативният всекидневник „Велт“.
„Изборният резултат е най-вече сигнал за разпространено в цялата страна раздразнение от Саркози… Саркози се е лъгал, ако е мислил, че може да промени тази тенденция с активност във външната политика. Нито войната в Либия, нито пламенните му предложения за бързо уреждане на близкоизточния конфликт в ООН успяха осезаемо да увеличат неговата популярност. А сега той е изправен пред проблема, че последният му голям проект – въвеждането на ограничение за дълга в конституцията – не може да бъде приет заради новото мнозинство в Сената. Ако президентът не успее да убеди сънародниците си, че е най-подходящият човек, който да ги преведе през кризата, тогава Франция ще бъде управлявана от социалист след май 2012 г.“, заяви вестникът.
БТА