Пирати превзеха на абордаж германската политика

в. Независимая газета

Регионалните избори за градски депутати в Берлин на 18 септември изненадващо промениха партийно-политическия пейзаж на Германия. На арената буквално връхлетя Партията на пиратите (ПП). Водела преди мизерно съществуване, тя предизвика направо сензация: събра отведнъж почти 9 на сто от гласовете и получи 15 места в парламента на една федерална провинция, какъвто е статутът на Берлин.

Утвърдените вече партии са в шок: множество техни избиратели се прехвърлиха в лагера на пиратите. Друг феномен е фактът, че последните спечелиха на своя страна още десетки хиляди берлинчани, които преди не даваха ухо на апелите от комфортно настанени политически среди и не гласуваха. И това става в столицата, в центъра на федералната власт, който диктува вътрешната и външната политика на Германия. Нищо чудно, че електоралните промени в Берлин привличат повишено внимание като възможен предвестник на нови нагласи и тенденции на федерално равнище.

Германската канцлерка Ангела Меркел призна успеха на пиратите, който нарече „отражение на протестния потенциал“. Като лидер на Християндемократическия съюз (ХДС) тя посочи, че партията й трябва да засили дейността си в Интернет, „темата за който става нов компонент и ще играе роля в предизборните битки“. А либералът Дирк Нибел, министър по въпросите на развиващите се страни (на икономическото сътрудничество и развитие – б. р.), препоръчва на своята партия след поредния й провал да взема пример от ПП и по-силно да набляга върху „свободата на индивида, заемала централно място в кампанията на пиратите“.

Появата на нови партии, които впоследствие завоюват електорални позиции, а след това и място в законодателната и изпълнителната власт, не е нещо изключително за Германия. През последните 30 години по този път минаха „зелените“: започнаха от Ландтага в Хесен, продължиха в Бундестага, сдобиха се с министерски постове в провинциални правителства и най-накрая, стигайки апогея си – в едно червено-зелено федерално правителство. Партия „Левите“ също прерасна от регионална във федерална и днес е представена в много местни законодателни събрания, също и в Бундестага. Вече става дума за процес.

Не е никак трудно „граждански обединения“ да се регистрират в страната като партии. Необходимо е само да представят в административния съд програма, устав, сведения за членската маса и уверение за вярност към демократичния строй. Минимални са фактически и условията да ги допуснат до участие във федерални и местни избори (по принцип няма значение идеологията на дадена партия, нито дали критикува властта). Затова в изборите за парламент през 2009 г. участваха 27 партии, а сега, в берлинските – 22. В столицата най-печеливша се оказа ПП.

Партията на пиратите буди интерес дори със самото си название. То е заимствано от една политическа структура в Швеция – обявила се за реформа на законодателството за интелектуалната собственост, патентите и авторското право, тя настоява да бъдат отменени изцяло. Германските пирати споделят тези цели. Те са против поддържането на електронни досиета за участниците в Мрежата, призовават и за свободен Интернет.

Същевременно обаче ПП има по-различен социално-политически профил. Програмата й включва искане за „право на заможно съществуване и обществено съучастие“. Издига и политически лозунги за въвеждане на минимална заплата, прозрачност в политиката, включване на обикновените граждани в разработката на законодателни решения.

Като цяло ПП се представя за партия на новото, младо, открито към света, инициативно поколение – поколението на Интернет. А Мрежата е обещаващо електорално поле. Защото, по данни на социологическия център в Аленбах, близо 10 на сто от германците са „политически активисти на Интернет“. Председател на партията е 28-годишният Себастиан Нерц, студент по биоинформатика в Тюбингенския университет. Той нарича пиратите „един вид трън в задника на утвърдените“. И обяснява успехите им с „подкрепата на хората, разочаровани от начина, по който се прави политика в Германия“.

Наистина, всички анкети регистрират в обществото широко недоволство от делата на черно-жълтата коалиция, от резките, понякога обратни завои на нейния курс в редица важни сектори. Включително от поддържаната линия спрямо кризата на еврото, особено по повод помощта за Гърция, която се отхвърля от 80 на сто от германците. Стратегията на опозицията също не изглежда убедителна алтернатива.

Влиятелният вестник „Франкфуртер алгемайне“ съзира напоследък в страната „нещо като свят на двойни стандарти, в който от икономическите неизбежно поникват и морални проблеми“. „Това прави днешното положение взривоопасно и различно от кризите в старата република“, посочва изданието.

В дискусиите за бъдещето на ПП мненията се разделят. Според някои наблюдатели, победата на пиратите е „специфичен берлински продукт“. Известният политолог Оскар Нидермайер обаче смята, че партията съвсем не е политическа еднодневка, а ще я има „и след пет години“. Самите пирати пък се канят вече да изпробват силите и късмета си в други федерални провинции; естествено, също и на изборите за Бундестаг през 2013 г.

Победата на ПП в Берлин впрочем напомня и за международния аспект на „пиратството“ в политиката. Първа бе Шведската пиратска партия, създадена през 2006 г. Тя не успя същата година да влезе в Риксдага, но в изборите за Европарламент през 2009 г. неочаквано спечели 7,1 на сто от гласовете и сега е представена в Страсбург с двама депутати. След това политически групировки с подобни имена започнаха да никнат като гъби. Днес партии от този род са регистрирани в 15 европейски държави, САЩ и Канада. Такива действат или планират да излязат на сцената и в някои африкански и латиноамерикански страни.

Разбра се, че тук не е изключение и Русия. Както научаваме, през септември в Малаховка край Москва се е състоял конгрес на Пиратската партия на Русия. Приет е бил манифест, провъзгласил „курс към сплотяване около нас на всички свободомислещи потребители на Интернет“. Като първа задача се определя регистрирането на партията в руското министерство на правосъдието. Междувременно ППР май се е включила вече в международното движение „Пайрът партиз интернешънъл“.

За момента огромното мнозинство от „пиратите“ чезнат в едно възтъмно задкулисие в съответните страни. По принцип се смята, че нямат шансове да станат значими политически играчи – успехът на германската ПП обаче може да насърчи и активизира доста голям брой нейни аналози.

БТА