В десетката: Мъжкари
От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари – Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.
По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.
Мъжкарско Мъжкарско
Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове …
Мъжкарско Мъжкарско
Особено мъжкарско е да изтеглиш полицията пред лицето на тълпа футболни ултраси, въоръжени с коктейли „Молотов“ и да оставиш правосъдието в ръцете на развилняла се расистка тълпа. И на другия ден да се правиш на мъдър и приятно разсеян. Забравих … мъжкарите са били на концерт на Веско Маринов, те не знаят какво е станало …
Всъщност същите мъжкари, тогава ръководители на МВР (още не се казваше ГЕРБ, а само МВР) преди девет години разхождаха едни други цигански барони из страната, вместо да предадат на съд виновните (ако има такива) и да възпрат развилнялата се тълпа във Видин.
Сега разбирам. Мъжкарството е обратно на мъжеството. „Овца без история“ в лъвска кожа. Мизерия, както казваше капитан Б. Борисов (нищо общо, честно момче от село) – ротният ми в казармата. Или както казват Deep Purple – Maybe I’m a Leo, but I ain’t a lion … От блога на Радан Кънев Записки на реформиста