Кротка Финландия се разбунтува срещу ЕС

Асошиейтед прес

Някога скромен и изпълнителен член на Европейския съюз, Финландия се превърна в един от най-бунтарски настроените. Напоследък страната си извоюва място на първите страници на вестниците, заплашвайки да не подкрепи спасителния план за изпадналата в дългове Гърция и блокирайки влизането на Румъния и България в Шенгенската зона за пътуване без паспорти. Спадащият ентусиазъм на северната страна към европейската интеграция е изпитание за единството на 27-членния блок, който се мъчи да се справи с дълговата криза.

„Финландия е сменила курса. Определено това е ново явление“, казва Ян Сундберг, преподавател по политология в Хелзинкския университет. Тази страна с 5 милиона население на североизточната граница на ЕС по традиция беше по-проевропейски настроена от съседките си Дания и Швеция и тя е единствената в региона, приела еврото.

Но привързаността на Финландия към ЕС намалява. Допитване до общественото мнение показа, че в началото на тази година едва 37 на сто от хората там са доволни от ЕС, докато през 2005 г. те бяха 42 на сто.Финландският форум за бизнес и политика EVA интервюира 1918 души за социологическото изследване през януари и февруари при статистическа грешка 1-2 процентни пункта.

На изборите през април евроскептичната и популистка партия „Истинските финландци“, която оттогава смени името си на „Финландците“, се представи силно на изборите и стана третата политическа сила в страната. „На Финландия в момента се гледа като на страна, създаваща раздори. Липсата на солидарност с европейския проект приема застрашителни размери“, смята Марлийн Уинд, декан на факултета по европейска политика в университета в Копенхаген.

След изборите Европа следеше преговорите за формиране на финландско правителство с голямо безпокойство, опасявайки се, че в него може да влязат „Финландците“ и да спрат участието на Финландия в спасителните планове за Гърция и Португалия. Консервативният премиер Юрки Катайнен най-накрая формира коалиционно правителство без „Финландците“, но с четири други партии, две от които евроскептични.

През май парламентът одобри участието на Финландия в спасителния план за Португалия, при условие че Финландия получи гаранции за дела си във всички бъдещи заеми в еврозоната. Миналия месец Финландия и Гърция обявиха, че са се споразумели за такива гаранции за финландското участие в спасителния план за Гърция, но водещи членове на еврозоната, включително Германия, настояха 17-те членки на валутния съюз да решават заедно въпроса за гаранциите. Те обявиха, че преговорите ще продължат с всички членове на еврозоната, докато се намери общо решение.

Катайнен, който е твърдо проевропейски настроен, се притесни, че проблемът за гаранциите ще очерни репутацията на страната му. „Честно казано, това ще остави някакъв отпечатък“, каза Катайнен в радиоинтервю по-рано този месец. „Надявам се обаче той да е временен и малък, ако намерим решение на въпроса за гаранциите, което да не подкопае стабилността на еврото и на не навреди на останалите членове на еврозоната.“ При все това той е непреклонен, че Финландия няма да се откаже от исканията си за гаранции, като в противен случай ще оттегли участието си в пакета от помощи за Гърция.

До известна степен промяната в нагласите може да се дължи на съзряването и по-голямата самоувереност на Финландия като независима държава. Макар че през по-голямата част от съществуването си тя е била окупирана от съседите си – 600 години от Швеция и между 1809 и 1917 г. от Русия, с която има обща граница от 1300 км. В епохата на Студената война тя балансираше несигурно като неутрална страна, оставяйки външнополитически решения за мълчаливо одобрение от Кремъл в замяна на независимостта си. След разпадането на Съветския съюз Финландия се възползва от възможността да заздрави връзките си със Запада и се присъедини към ЕС през 1995 г. след референдум, на който ясно мнозинство – 57 процента – гласува в полза на членството.

Постепенно страхът от Русия намаля, а икономиката на Финландия се превърна в една от най-стабилните в ЕС. След като се появи необходимост от спасяване на Гърция и Португалия, комплексът за малоценност на Финландия по отношение на Европа отстъпи място на чувството, че я принуждават да плаща за финансовите грешки на други страни, включително Гърция и Португалия. Това чувство се втълпява на първо място от партията „Финландците“.

„Крайно време е да се престрашим да говорим открито за проблемите, които ни засягат, и нашата партия прави точно това“, казва Тони Паусу, 41-годишен туроператор, който е гласувал за „Финландците“. „Отначало ни обвиниха, че плуваме срещу течението, но вече не. Хората ни слушат сега и други също събраха кураж да говорят каквото мислят.“

Миналата седмица Финландия отново предизвика Брюксел, като се присъедини към Холандия и блокира приемането на най-новите членки на ЕС Румъния и България в безграничната шенгенска зона с аргумента, че двете страни трябва да положат още усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност. „Не сме костелив орех, настоя Катайнен. Целта ни е само да сме сигурни, че страните, които имат проблеми, ще ги решат, преди да бъдат приети в Шенгенската зона.“

Саймън Тилфорд от Центъра за европейска реформа в Лондон казва, че е смаян от бунтарската позиция, заета от Финландия по проблема за гаранциите, но че не вярва тя да подтикне много други страни да направят същото. „Мисля, че има опасност по-малките членки на ЕС като Словакия и една-две други да опитат, но сега вече дипломатическият и политическият натиск ще бъде много жесток“, каза той. „Много е трудно да си представим някоя от ключовите страни да избере този път. Ако това беше Холандия, или Германия, или Франция цялото това нещо щеше да се срути за една нощ.“

Тилфорд посочи, че очаква Финландия да бъде притисната за компромис, тъй като страни като Германия и Холандия „не могат да допуснат да й бъде позволено преференциално отношение на фона на болезнено извоюваните от тях гаранции.“ Тилфорд каза, че Финландия е знаела с какво се захваща, когато е приела еврото през 2002 г. „Каквото си е надробила, сега да си го сърба“, допълни той.

БТА