Наркобанди сеят страх в Гватемала

Ройтерс

Петнайсет години след края на жестоката гражданска война в Гватемала, заради която десетки хиляди избягаха в Мексико, бежанци отново се трупат в лагери по границата. Сега обаче те бягат от друг, нов конфликт – от окупирането от наркотрафиканти на големи части от територията на Гватемала.

Мексиканските картели, които работят с местните банди, контролират около 40 процента от Гватемала, твърдят американски военни експерти и това е огромно предизвикателство за новия президент, който ще бъде избран през ноември, както и повод за тревога за Мексико и САЩ.

Двамата кандидати от предизборната кампания – бивш генерал и конгресмен от северните райони, където до голяма степен цари беззаконие – възнамеряват да укрепят силите за сигурност, за да си възстановят контрола, въпреки, че някои се опасяват, че проблемът вече е стигнал твърде далеч.

“Има части на Гватемала, изоставени от държавата, където няма обществени услуги, които са превзети от наркобосовете”, заяви Франсиско Дал’Анесе, който оглавява специалната комисия на ООН за корупцията в Гватемала.

Ситуацията е най-сериозна в покритите с джунгла северни райони на Петен и Алта Верапас. През май жестокият мексикански наркокартел Сетас обезглави 27 фермери в ранчо в Петен при спор със собственика на фермата.

“Жертвите бяха бедни фермери, които нямат нищо общо с престъпността”, заяви източник, близък до разследването. “Те току-що бяха наети и не знаеха нищо за конфликта”.За случилото се не се знае много, защото разследващият прокурор бе убит, тялото му накълцано и изхвърлено на публично място.

Правителството на Гватемала обяви тази година извънредно положение в Петен и Алта Верапас и временно замрази гражданските права, докато военни извършваха нападения срещу наркокартелите. На хората бе забранено да се събират на големи групи или да напускат дома си след определен час. Най-строгите ограничения бяха след време отменени, но войници все още патрулират в региона.

СТРАХОВЕ ОТ ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Правозащитни групи се опасяват, че разполагането на въоръжени сили събужда ужасяващите спомени за гражданската война, когато бяха убити четвърт милион души. Много от жертвите на гражданската война бяха селяни-маи, загинали при масовите клане, извършвани от армията, а десетки хиляди избягаха през границата в Мексико.

Миналият месец 91 семейства, включително десетки деца, избягаха в Мексико, след като правителството ги изгони от незаконно окупирани, но защитени терени на дивата природа в Петен.

Според правителствени служители семействата от Нуева Есперанса, на около миля от мексиканската граница, са на заплата при наркобандите и са били гонени от националния парк общо четири пъти от 2007 г.

Семействата категорично отричат обвиненията и твърдят, че са се заселили в защитените територии, за да отглеждат царевица и боб. Те живеят в палатки, дарени от Червения кръст, и се борят да си намират храна и чиста вода в мексиканската част на границата.

“Това въобще не е вярно. Ние сме дребни фермери. Ако бяхме това, което казват, щяхме ли да живеем в тези условия на изключителна бедност?”, заяви Хенри Габриел, един от изселените от Нуева Есперанса. Някои семейства се завърнаха, но близо 200 души все още чакат споразумение, което ще им позволи да се върнат у дома.

Мнозина се опасяват, че отново ще се окажат между наркобандите и борбата на армията за контрол върху региона.

Но някои места, като в района около град Кобан, където се гледа кафе и кардамон, където местните жени, говорещи езика кекчи, носят леки, дантелени блузи и дълги плисирани поли, хората приветстват присъствието на армията.

“Тук винаги трябва да има извънредно положение, за да спре престъпността”, заяви Едуин Каал, 21-годишен месар от Кобан, гледайки как десетки полицаи и войници с автомати обкръжават къща с таен склад на кокаин. Местни служители твърдят, че престъпността е намаляла след навлизането на армията, въпреки че според хората престъпниците просто са минали в нелегалност.

“Ще ги видите по улиците, те имат луксозни коли, много пари, барове и жени. Всеки тук знае, че са наркобосове, сега просто са по-дискретни”, заяви Ирма Тси, журналистка от Кобан.

СЕРИОЗНА ЗАПЛАХА

Наркобандите харчат много, за да строят пътища, мостове и писти в тази и други изолирани части на Централна Америка, откъдето минава 95 процента от южноамериканския кокаин на път за Мексико и САЩ.

През май наркобандите заляха Кобан с брошури и атакуваха мобилните телефони на местните жители с текстови съобщения, в които ги предупреждаваха да не участват в някои обществени събития, заяви Руди Ортис, член на специалните сили на армията и военен командир на региона.

Армията твърди, че сега надмощие имат картелите, след като мирните споразумения от 1996 г. намали числеността на армията, а Ортис отбелязва, че работата му е затруднена, тъй като Сетас привлича някои от бившите му колеги. Сетас бе създаден от дезертьори от елитен отряд на мексиканската армия и се опитва да вербува и други добре обучени военни. “Те научиха нашата тактика, знаят какво е нашето обучение”, заяви Ортис. “Това усложнява нещата”.

Мирното споразумение, което сложи край на войната, намали властта на военните, но заради страха на хората от наркокартелите и жестоките улични банди, много гватемалци сега искат сурова политика срещу престъпността.

Водещият кандидат за президентските избори през ноември, Ото Перес, е пенсиониран генерал с десни убеждения, който оглавяваше военното разузнаване на Гватемала. Основният лозунг на кампанията му е “мано дура”, или “твърда ръка”, и обещанията му са за увеличаване на армията.

“Имаме 956 км обща граница с Мексико, откъдето влизат оръжията, парите и наркотрафикантите. “Ето защо искам още 2500 войници”, заяви Перес преди първия тур на изборите миналия месец, когато получи 36 процента подкрепа. Главният му съперник, Мануел Балдисон, е от Петен и планира да създаде нова Национална гвардия.

Изпращането на армия за борба с наркотрафикантите е тактика, използвана от президента Фелипе Калдерон в Мексико. Над 42 000 души умряха в нарковойната в Мексико през последните пет години и това породи съмнение за ефикасността на стратегията, която ще е още по-трудно да се приложи в слаба страна като Гватемала.

Дългата гражданска война и това, че страната е с едни от най-ниските данъци в района, смазаха институциите в Гватемала. Неефективната съдебна система повдига обвинения само срещу 5 процента от арестуваните престъпници, а съдилищата и полицейските сили са парализирани от корупция.

“По време на криза политиците прибягват до гръмки, но в крайна сметка, не толкова ефективни решения”, заяви Ерик Олсън от центъра “Удроу Уилсън” във Вашингтон. “Ситуацията в Гватемала е много по-лоша, отколкото в Мексико в почти всяко отношение”.

БТА