Путин иска велика Русия и Евразийски съюз
Владимир Путин обеща по време на инвестиционния форум в Москва „Русия зове!“ в страната да бъдат извършени необходимите промени, само че без сътресения, а по „еволюционна“ пътека. От думите му стана ясно, че целта е „една велика Русия“. В първата си реч пред инвеститори, след като миналия месец обяви кандидатурата си за президент на изборите през март догодина, Путин заяви, че след изборите в страната няма да има сътресения.
„Безспорно са необходими промени и те ще се случат. Това обаче ще бъде еволюционна пътека. Нямаме нужда от голямо сътресение – имаме нужда от една велика Русия,“ каза Путин. „Държавата не трябва да замества бизнеса в икономиката, а пространството за частната инициатива трябва постепенно да се разширява. Мислим, че мисията на държавата е да подкрепя предприемача, където е необходимо, и да маха бариерите, които му пречат“, подчерта днешният руски премиер.
Той съобщи, че чуждестранните инвеститори ще имат право да придобиват дял от 25 процента в компании от сферата на разработването на подземни ресурси без разрешение на Комисията но чуждестранни инвестиции и добави, че съответните поправки са внесени в парламента. Досега разрешеният дял беше 10 процента. „Разширяваме достъпа на чуждестранния бизнес в стратегически отрасли като медицинската промишленост и банковия сектор,“ посочи Путин, след което добави, че в бъдеще е възможно Русия да либерализира износа на газ.
Той отбеляза, че ще се придържа към отговорен фискален курс и изрази пожеланието чуждестранните инвестиции до дадат тласък на „новата индустриализация“ на Русия. По думите му приоритети за Русия са били и остават строгата бюджетна дисциплина, ниският държавен дълг и повишаването на ефективността на разходите.
Путин отбеляза, че най-голямото безпокойство е дълговата криза в еврозоната, която трябва да бъде преодоляна с ясни, добре обмислени стъпки. Премиерът, който навършва 59 години, каза, че Русия е в по-добра позиция да се справи с резултатите от забавянето на световната икономи и проблемите със суверенните дългове, пред които са изправени развитите страни от Запада. „Ще кажа направо, че Русия е по-добре подготвена, отколкото през 2008 година за различни сценарии. Имаме половин трилион долара резерви“, уточни той, като добави, че обемът им е достатъчен да контролират ситуацията на валутния пазар.
Освен това Путин за първи път се застъпи за бившия министър на финансите Алексей Кудрин, който бе принуден на напусне поста след конфликт с президента Дмитрий Медведев. „Това е и мое, и мнение на президента Медведев: независимо от срива от емоционален характер, Алексей Леонидович (Кудрин) остава член на нашия отбор и ние ще работим с него“, каза Путин, цитиран от руските медии. Той определи Кудрин като „полезен и нужен“ човек, „безспорно един от най-добрите специалисти не само в Русия, но и в света“.
Премиерът на Русия Владимир Путин очерта основната задача, която смята да решава през следващия си президентски мандат. Той се насочва към създаване на Евразийски съюз, писа в. “Комерсант”. Става дума за “мощно наднационално обединение, способно да стане един от полюсите на днешния свят, като играе ролята на ефективно “свързващо звено” между Европа и динамичния Азиатско-Тихоокеански регион”, цитира всекидневникът статия на Путин, поместена в руския в. “Известия” и широко обсъждана в печата.
Русия се кани да гради новото обединение върху нови принципи, отбелязва “Комерсант” и цитира прессекретаря на Путин Дмитрий Песков, според когото членките на бъдещия Евразийски съюз се предвижда “да запазят политическия си суверенитет, но управлението на икономиките да бъде максимално интегрирано”.
По думите на Песков най-близкият до това обединение целеви модел е ЕС; Москва има желанието да създаде и единна валута на Евразийския съюз, посочва вестникът. Освен икономическа се планира и военна интеграция в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, твърди той.
Предишните интеграционни опити на Русия обаче не бяха много ефективни и евентуалните конкретни проекти, допълващи идеята на Путин, ще изглеждат крайно бедно. “Интеграцията с различни скорости” в рамките на ОНД, Съюзната държава между Русия и Беларус, Евроазиатската икономическа общност, Шанхайската организация за сътрудничество и други подобни структури е започнала твърде отдавна. Заявените цели или скоро ще бъдат постигнати, или осъществяването им се е натъкнало на политически пречки, коментира изданието.
Обективно обаче за участничките в бъдещия съюз ще е изгодно да получат руски инвестиции. А основната потенциална изгода, очевидно предложена между редовете на статията главно на режимите в Средна Азия, е възможността в средносрочна перспектива те да използват руския военен потенциал, за да потиснат заплахата от вътрешна нестабилност и повторение на “арабската пролет”, допълва “Комерсант”.
Песков е уверил, че статията на Путин “не бива да се разглежда в предизборния контекст”. Във връзка с предстоящия вот за парламент през декември и президентските избори през март обаче руски политолог заявява пред вестника, че “не помни нито едни избори от 1996 г. насам, когато президентът да не е обещавал да възстанови всичко най-добро от Съветския съюз”. “Путин заявява в статията, че това няма да е възраждане на Съветския съюз, но електоратът ще си спомни”, добавя друг аналитик. “Ако Путин успее да се представи в ролята на възстановител на СССР, това ще му осигури място в историята на страната”, отбелязва трети.
Ако обаче интеграционните планове на Путин не са предизборни, а представляват дългосрочна стратегия, това може сериозно да промени вътрешнополитическия баланс в Русия. Фактическото оттегляне на президента в международната политика предполага да нарасне влиянието на премиера. Путин вече обеща този пост на днешния президент Дмитрий Медведев и това може да е шанс за него, тъй като ще поеме на практика цялото стопанство на Русия, разсъждава “Комерсант”.
Със статията си Путин изразява намерение да коригира външнополитическия курс на Медведев, чийто основен резултат бе фиаско на практика по всички направления, пише “Утро”.
Приоритетна насока във външната политика на Русия стана Западът, на второ място се озоваха страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, а съюзниците на федерацията в ОНД – на трето, пояснява интернет изданието. Според него, Медведев се е провалил, “залагайки на “рестартирането” и на сътрудничеството с НАТО”.
На фона на сегашните трусове в ЕС е най-малкото странно да се говори за интеграция. А това значи, че със своя манифест Путин се стреми да постигне не икономически, а политически цели, гласи изводът на експерти, цитирани в “Независимая газета”. “Оставаш с усещането, че изказванията на Путин се правят напук на Запада”, заявява руски икономист.
С обещаните грижи за бизнеса, инвестиционния климат, развитието на конкуренцията, законността, свободата и демокрацията според европейските стандарти премиерът положи усилия да представи бъдещия Евразийски съюз в максимално привлекателен вид – като алтернатива на ЕС или на Китай, изтъква вестникът. От друга страна, според него “манифестът на Путин е демонстрация на сила поне на думи. Защото освен думи руската власт всъщност не разполага с никакви други инструменти”.
“Всичко, което пише Путин, е абсолютно правилно”, заявява пред електронния в. “Газета” Александър Дугин, представен като “философ и един от идеолозите на евроазиатството”. “Евроазиатството е изграждане на многополюсен свят, а за целта Русия е необходимо да излезе извън националните си граници”, посочва събеседникът на изданието.
Очакваното връщане на Путин на президентския пост “няма да зарадва никого, нито либералите, нито патриотите: те са разочаровани от него. Путин има нужда от идеология. Путин има нужда от идея, от стратегия, просто за да отговаря на историческото предизвикателство. Той се е изчерпал. Трябва му нещо ново”, смята Александър Дугин, говорил пред “Газета”.
БТА