Убийството на Политковская вече пет години тегне над Путин

Ройтерс

Владимир Путин с нов модел пистолет. Снимка: ижмаш

Пет години след като разследващата журналистка и критичка на Кремъл Анна Политковская бе застреляна в нейния жилищен блок, това неразкрито убийство се превръща в изпитание за Владимир Путин по пътя му обратно към президентския пост. Арестът на заподозрения убиец и на бивш офицер от милицията, обвинени в организирането на убийството, увеличи шанса за успешно правораздаване по случай, който стана символ на корупцията в политическата и правната система при управлението на Путин.

Но най-значимата стъпка в това дело, която може да се окаже ключова за Путин, би била идентифициране на човека или хората, възложили убийството на Политковская. Ако това бъде сторено, то ще изпрати сигнал, че Путин е решил да наложи върховенството на закона и да ревизира съдебната система, обезобразена от корупцията и натиска от страна на държавата.

Правозащитни групи казват, че 10 журналисти са станали жертва на поръчкови убийства от 2000 г., когато Путин за пръв път бе избран за президент – и нито един от вдъхновителите на тези убийства не е вкаран в затвора. „Сега е важно детективите да не спират, където са, и да продължават да търсят и да идентифицират, задържат и обвинят онези, които са поръчали убийството на Анна Политковская“, казва Нина Огнянова от Комитета за защита на журналистите в Ню Йорк. „Ако те съумеят да направят това, разследването на убийството на Анна Политковская ще бъде отправна точка в отношението към Русия. Ще бъде отправна точка в борбата срещу безнаказаността при убийствата на журналисти в Русия, защото това ще стане единственото дело, в което поръчителят ще застане пред съда и ще бъде съден“, подчертава тя.

ОГРАНИЧЕНИ ВРЕДИ В РУСИЯ

Политковская, тогава на 48 години, бе простреляна два пъти в гръдния кош, един път в рамото и веднъж в главата, докато се е прибирала у дома посред бял ден на 7 октомври 2006 г. Петата годишнина от нейната смърт съвпада с 59-ия рожден ден на Владимир Путин.

Журналистката от вестник „Новая газета“ си бе създала много врагове, включително и в Кремъл, с острите си статии, в които излагаше на показ корупцията в Русия и нарушенията на човешките права в белязаната с насилие Чечения. Нейното убийство задълбочи опасенията за състоянието на правораздавателната система по времето на Путин като президент и изтъкна рисковете пред критиците на правителството.

През 2009 г. съдебен състав в Москва оправда трима обвиняеми, поставяйки в неловко положение правоохранителните органи в Русия, но Върховният съд отхвърли това решение и върна делото в прокуратурата. Главният заподозрян Рустам Махмудов бе арестуван най-накрая през май след години укриване. Дмитрий Павлюченков, бивш шеф на милиционерско звено за проследяване, който бе свидетел по делото, също бе арестуван през август по подозрение, че е организирал убийството срещу заплащане.

Докато убийството на Политковская навреди на репутацията на Русия на Запад, малцина руснаци проявяват интерес към разследването, а няколко дни след убийството Путин каза, че нейното влияние в Русия е било „крайно незначително“. „Това нанесе сериозни вреди на имиджа на Путин в чужбина, но не и в Русия“, казва политическият анализатор Дмитрий Орешкин.

Дмитрий Песков, говорителят на Путин, обаче заявява, че му е омръзнало да чува как името на премиера се свързва със смъртта на Политковская. „Всеки път, когато чуя това, изпитвам още по-голямо желание да изляза, да отворя широко вратата и да кажа: „Хора, трябва да сте луди, за да свързвате това с Путин“ „, каза Песков в едно телевизионно интервю. „Това е толкова шантаво, колкото като чета някъде, че Белият дом във Вашингтон стои зад атентатите от 11 септември 2001 г.“, допълни той.

НУЖДА ОТ РЕФОРМИ?

Но руски политически наблюдатели твърдят, че Путин може би трябва да обърне известно внимание на делото, ако – както се очаква – след изборите идния март се върне на поста, който заемаше от 2000 до 2008 г. На руснаците им е дошло до гуша от корупцията и те искат реформи в съдебната система. Путин не предприе такива реформи, но неговата популярност е спаднала и може би обществото ще му прощава в по-малка степен през второто му президентство.

„В началото на ерата на Путин хората лесно му прощаваха – за потъването на подводницата „Курск“ (със загинали 118 души екипаж), за убийството на Политковская, за 129-те смъртни случая при употребата на „безвреден“ газ в кризата със заложниците в театъра (през 2002 г.), – защото той беше много обичан“, казва Орешкин. „Но 10 години по-късно Путин изведнъж започна да дразни хората. Хората, особено в провинцията, не искаха да чуят за Политковская, обаче при тенденцията за спад на подкрепата случаят Политковская може сега да бъде видян в друга светлина.“

ПОДТИК КЪМ РЕФОРМИ?

Тези опасения трябва да бъдат импулс за за реформи в съдебната система и затова правозащитниците и чуждестранните правителства се надяват на напредък в няколко дела, включително това за Политковская. Те искат правосъдие за смъртта на хедж фондовия адвокат Сергей Магнитски в ареста през 2009 г. и честен процес срещу Михаил Ходорковски, бившия петролен магнат, който е в затвора от 2003 г., след като се спречка с Кремъл.

„Имам чувството, че ще бъдат направени някои жестове към Ходорковски и по делото Магнитски“, казва Игор Бунин, шеф на мозъчния тръст Център за политически технологии. Но той добавя, че не бива да се очаква много от разследването по убийството на Политковская, което „никога не е било силно нравствено ограничение“ за Путин.

Други анализатори твърдят, че не се надяват на голям напредък в борбата срещу корупцията – проблем за Русия от векове – и на реформи в съдебната система. „Що се отнася до съдебната реформа, мисля, че това е в основата на цялата настояща политическа система и е трудно да си представим, че тази система ще бъде радикално реформирана“, казва Николай Петров от Московския център „Карнеги“.

Главният редактор на „Новая газета“ Дмитрий Муратов казва, че все още се надява убийството на Политковская да бъде разкрито, но връщането на Путин като президент не е добър знак за политическа и съдебна реформа. „По личното ми мнение връщането на власт на Владимир Путин е негативен обрат на събитията в моята страна. Мисля, че несменяемостта във властта прави тези хора неспособни да се самореформират“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.