Салман Рушди: Орфей е тракийски герой
Третата глава от „Земята под нейните нозе” на Салман Рушди е със заглавие „Легендите на Тракия”, героят разказвач на романа израства в семейната къща в Бомбай, която се нарича „Вила Тракия” и всичко това е заради Орфей. От „тракийската митология”, пише Рушди, а не от „гръцката”.
Романът може да се чете и като версия на легендата за Орфей и Евридика, Орфей присъства в него по различен начин до края, макар разказът да тече основно в Англия и Щатите. „Връзките между Омировата и индийската митологични традиции”, така на едно място Рушди определя тази страстност.
Формално романът е любовен триъгълник (изд. „Колибри”, превод Мария Донева). Разказвачът се влюбва деветгодишен в дванайсетгодишно момиче, но то посвещава любовта си на 19-годишен певец и митоман. Романът е история на втората половина на ХХ век откъм рокендрола, в нея Джон Кенеди се спасява по чудо при атентата в Далас.
Момичето става световна естрадна певица, изявява се съвместно с онзи другия, нашият става фотограф. Чудовищно земетресение в Мексико погребва певицата. След което почва нов роман в романа, както е при Орфей.
Рушди узакони и тази практика: написа скандальозните „Сатанински строфи” колкото да се прочуе и оттам нататък – според сърцето и таланта си. Някой наема ли се да твърди, че ако не бяха „Строфите”, той щеше да е толкова четен? Защото роденият в Бомбай английски писател върви инатливо срещу каноните на бестселъровата белетристика.
С пороя си от прилагателни, с видими и невидими литературни, митологични и всякакви други цитати, с откровено антикинаджийско разказване на откровено кинаджийски истории. „Въображението ми разполагаше с твърде много свободно време и простраство за работа”, изповядва през устата на героя си.
„Поема” е необходимото жанрово уточнение и на този му роман. Ние от Запада сме ясни, по-любопитно е възприемането на този Рушди примерно в родната му Индия. Сигурното е поне едно: той откровено накърнява западоцентризма, но го прави твърде, твърде фино – съвсем литературно.