Гръцката криза ражда бездомници

ДПА

По прашния път на стар квартал със съоръжения за втечнен газ в центъра на Атина, където кафенетата, баровете и ресторантите някога бяха препълнени с представители на градската средна класа, Ламброс смутено сочи към поочукана кола, която от няколко месеца нарича свой дом.

След като рак отнел съпругата му, Ламброс, който пожела фамилията му да остане в тайна, си мислел, че е преживял най-лошото. Тогава дошла икономическата криза и вътрешният дизайнер изгубил работата си през 2010 г., когато след разцвет строителният сектор, мотор на икономиката, се оказа в срив.

Прогонен от апартамента си, той бил принуден да скита из улиците, преди да намери убежище в приют за бездомни в гръцката столица. „Трудно е човек да си представи, че някога имах живот, напълно различен от този – някога имах работа, можех да плащам наема си, а на следващия ден стана така, че живея в колата си,“ казва 55-годишният мъж.

Историята на Ламброс е типична за много бездомни, които скитат из Гърция. Нарастващата безработица в резултат на тригодишна рецесия и болезни фискални реформи, необходими, за да се избегне дефолт, в замяна на международни спасителни заеми на стойност десетки милиарди евро, причиниха хаос в живота на мнозина, особено сред някога голямата и просперираща средна класа.

Безбройни квартали наподобяват призрачни градове – с близо един бакрутирал бизнес на всеки четири, с притиснати от липсата на пари пенсионери, отпращани от търговците на седмичния пазар за плодове и зеленчуци, и с цели семейства, ровещи из кофите за смет късно вечер. Бездомните не са нов проблем тук. Дори преди 20 години, когато Гърция изживяваше период на относителен просперитет, бездомници имаше навред из големите градове и главните пристанища на страната.

Днес обаче бездомниците не само са с рекордно висок брой, но и характеристиката им е съвършено различна, тъй като дълговата криза принуди мнозина да тръгнат по улиците заради преживян банкрут или загуба на работата. Бездомните, някога главно алкохолици, наркомани и психично болни, сега е по-вероятно да са предимно представители на средната класа, млади и относително бедни хора и семейства.

Служители на Климака, неправителствена организация в подкрепа на бездомните и потиснатите, казват, че броят на хората без дом в Гърция е скочил с 25 процента до 20 хиляди през последните две години, огромно увеличение за страна, известна с ориентираната си към семейството култура.

Анта Аламану, координатор на програмата Климака за подпомагане на бездомните, каза, че всяка седмица около 200 души преминават през приюта, където могат да се изкъпят, да получат храна, първа помощ и чисти дрехи.

В социалната кухня наблизо близо 3000 души се редят на опашка всеки ден, чакайки да получат топло ядене, което е голям скок от времето, когато кухнята бе открита преди десет години и когато на опашката заставаха 75 души дневно.

„Броят на бездомните хора нарасна заради икономическата криза през последната година, но обликът им също се промени. Това са хора, които са живели нормален живот, но заради кризата, която засегна почти всички дейности и възрастови групи, са се оказали в това положение,“ казва Аламану.

С безработица от около 17 процента, новите бездомни идват от всички области на живота и включват също онези, които преди са били заети със сезонна работа в сферата на туризма, охраната, мореплаването и техниката. „Това са обикновено мъже на средна възраст в продуктивните си години или 60-70-годишни, на които предстои пенсиониране“, посочва Аламану.

По традиция хората и семействата в нужда получаваха подкрепа от свои роднини, но икономическата ситуация стана толкова тежка, че родители, деца, братя и сестри и братовчеди трудно биха могли да приемат безработните си близки.

В сравнение с други европейски държави в Гърция няма приюти за бездомни, спонсорирани от правителството, и няма официална политика, която да подпомага устройването на работа и интегрирането обратно в обществото на бездомните. „Гърция десетилетия наред живееше, надскачайки възможностите си, а гръцкото правителство задлъжняваше тежко, отдавайки се на нещо като разточителен гуляй“, казва Панайотис Петракис, директор на факултета по икономика на Атинския университет.

Докато парите изтичаха от държавната хазна, повсеместното укриване на данъци засягаше тежко данъчните постъпления. Каквато и да е причината, резултатът върху Атина и другите големи градове беше тежък.

Леонидас, дребен мъж в началото на 50-те си години, се оказал без пари, без семейство и без покрив над главата си преди две години, след като загубил работата си като бояджия. Леонидас е преживявал, хранейки се в социални кухни и спейки върху кашони по улиците заедно с група други мъже, преди да открие легло в приюта.

„Всеки политик, минал през тази страна, го е било грижа единствено как да напълни джобовете си – на нашите политици не им пука за доброто на тази страна, какво остава за бездомните като мен, които сега живеят на улицата“, казва той.

БТА