Оседланата крава или новата стабилност на Полша

Ройтерс

Съветският диктатор Йосиф Сталин сравни налагането на комунистическо управление в римокатолическа Полша с оседлаване на крава. Но установяването на политическа стабилност също не се оказа лесна задача, след като кравата хвърли седлото на комунизма през 1989 г. Десноцентристкият лидер Доналд Туск успя да стане първият посткомунистически премиер на Полша, който печели втори последователен мандат, не само защото изведе страната от глобалната икономическа криза през 2008-09 г.

Победата му е и знак за относителна политическа стабилност и зрялост в страната членка на ЕС и НАТО, която, макар че просперира през последните двайсет години, често установяваше, че преходът към демокрация е труден и разединяващ. „За първи път в посткомунистическата история на Полша управляващата партия и коалиция бе преизбрана и това показва консолидиране на демокрацията в Полша“, каза Яцек Рациборски, политолог във Варшавския университет.

Преизбирането на Туск е добре дошъл знак за света, че Европейският съюз е стабилен във време на криза. Туск подкрепя по-дълбока интеграция на ЕС, срещу която някои членки се съпротивляват, както и стратегическата цел на влизане на Полша в еврозоната. Успехът му е знак също за известна приемственост в Европа след серията изборни неуспехи на управляващи партии тази година в страни членки на ЕС, включително в Ирландия, Португалия, Латвия и Дания.

Преди всичко обаче победата е историческо събитие за политическата система на Полша след години на разногласия и политика на разединение, в резултат на която нито една партия не се задържа на власт в предходните пет избори след първите отчасти свободни избори от десетилетия през 1989 г. „Това е знак за зрялост. Политическата система се стабилизира“, каза Кшищоф Бобински, директор на мозъчния тръст „Униа и Полска“. „Сега имаме две основни големи партии, които са в противоборство. Отмина времето, когато имахме много партии, борещи се да влязат в парламента. За първи път гласоподавателите решиха „да не мътят водата“ и да се придържат към онези, които смятат за благонадеждни“.

НАПРЕДЪК СЛЕД 1989 г.

Вътрешните борби и съперничества през последните 20 години бяха трудно предвидими през 1989 г., когато синдикатът Солидарност победи управляващите комунисти в частично свободни избори – отстъпка в преговори, на които комунистите бяха принудени да се съгласят заради национални стачки. Дори най-оптимистичните поддръжници на Солидарност не успяха да предрекат колко голям ще е разгромът, който ще нанесат на комунистите след десетилетия без свободни избори и който ги лиши от всякаква легитимност и ускори падането на комунизма в Източна Европа.

Солидарност спечели всички 161 места, за които имаше право да се съревновава в долната камара, и 99 от 100-те места в Сената. Като репортер в Полша по онова време станах свидетел на еуфорията и усещането, че Полша навлиза в нова ера. Солидарност обаче скоро затъна в кавги и разногласия и над 100 партии се включиха в първите изцяло свободни избори през 1991 г. Нито една партия не спечели повече от 13 процента от гласовете.

След това влязоха в сила нови правила, забраняващи на партии, които печелят по-малко от 5 процента от гласовете, да влизат в парламента. Коалиционното управление е все още обичайно, но политиката стана по-стабилна. „Трудностите вероятно са естествени и трябваше да бъдат очаквани предвид обстоятелствата, но ние изминахме дълъг път след 1989 г. и постигнатото в тези избори е знак за това“, каза член на „Гражданска платформа“.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ТУСК

Не всичко обаче е оптимистично за Туск, който по-скоро си спечели уважение, отколкото разпали въображението на хората със стремежа си към предпазливи икономически реформи, опазили Полша от рецесията. Той е изправен не само пред икономически предизвикателства като овладяване на големия бюджетен дефицит, но и пред факта, че по-малко от 50 на сто от поляците си направиха труда да гласуват.

Някои го подкрепиха, само за да попречат на връщането на десноцентристкия му съперник, резкия бивш премиер Ярослав Качински. Последното правителство преди Туск да дойде на власт, бе водено от Качински и се срина заради разногласия в коалицията през 2007 г. То подкопа също отношенията с влиятелните съседки Русия и Германия. „Не харесвам много Туск, но той ще попречи на Качински да дойде на власт“, каза Анджей Антчак, 42-годишен специалист по интернет технологии, след като гласува във Варшава в неделя.

Туск е изправен също пред нова партия – Движението на Паликот, която спечели симпатии сред младите гласоподаватели с критиките срещу влиятелната Католическа църква. Макар че може да се окаже съюзник, влизането й в парламента сигнализира, че все повече млади гласоподаватели са недоволни от традиционната политическа система.

Привлекателността на Туск може бързо да избледнее, ако има нова глобална финансова криза и полската икономика залитне след години на растеж. Германия е главният търговски партньор на Полша и проблемите на германската икономика обикновено вещаят проблеми и за Полша.

„Туск бе преизбран, отчасти защото Гражданска платформа не се опита да постигне много, докато управляваше. Други партии в миналото не са били преизбирани, защото са прокарвали или са се опитвали да прокарат болезнени реформи и затова са били наказвани“, каза Бобински. „Всичко стана по-зряло и стабилно. От друга страна това може да доведе до стерилност, особено защото имаме предимно политици от ерата на Солидарност. Партията на Туск сега трябва да обмисли дали има нужда от промени или ще продължи по старому“.

БТА