Тежки времена за християните в Египет

Асошиейтед прес

На първия учебен ден 15-годишната ученичка Фериал Хабиб е спряна на прага на новата й гимназия с недвусмисленото нареждане: или си сложи забрадка, или няма да ходиш на училище тази година. Хабиб отказала. Докато повечето мюсюлманки в Египет носят забрадка, християнките не носят, а ходът на администрацията да накара ученичките християнки също да ходят с такива е безпрецедентен. През следващите две седмици Хабиб всеки ден се явявала в училището в намиращото се в Южен Египет село Шейх Фадил облечена със своята униформа, но без забрадката и всеки път била връщана от учителите.

Един ден Хабиб чула по високоговорителите в училището да кънти нейното име, а учители с мегафони предвождали група ученици, които скандирали „Не искаме Фериал тук“, каза тийнейджърката за Асошиейтед прес. Миналата седмица на Хабиб било позволено да посещава училище без забрадката, а правозащитници казват, че нейният случай е рядко срещан. Но той подклажда страхове у многочисленото християнско малцинство в Египет, че ще се превърне в жертва, защото ислямистите стават все по-агресивни след свалянето от власт на президента Хосни Мубарак на 11 февруари.

Този случай показва нагледно как насред политическите вълнения в страната, при неяснотата кой управлява и при отслабения контрол на правителството, консервативните ислямисти, заемащи ниски постове, могат да се намесват и да се опитват едностранно да налагат своите решения. Уагди Халфа, един от адвокатите на Хабиб, каза, че проблемът се корени в неприлагането на законите. „Не искаме още закони, а искаме да задействаме тези, които вече са в сила“, каза той. „По отношение на религиозното напрежение сме навлезли в тунел, в който не се вижда светлина. Макар че мнозинството мюсюлмани са умерени, малцинството екстремисти могат доста да им повлияят и да им отровят умовете.“

През последните седмици избухнаха размирици в две църкви в Южен Египет, причинени от тълпи от мюсюлмани, разгневени от строителството на църкви. Безредици избухнаха близо до град Асуан, въпреки че църковните представители удовлетвориха искането на местните свръхконсервативни мюсюлмани, наричани салафити, от сградата да бъдат свалени кръстът и камбаните.

Насилието предизвиква особено разочарование у християните, защото скоро след падането на Мубарак новото правителство обеща да преразгледа и отмени тежките ограничения от ерата на Мубарак, наложени върху строежа и ремонтирането на църкви. Обещанието даде надежда на християните, че правителството ще предостави ясно законово право да се строи, разрешавайки въпрос, който през последните години все по-често става причина за размирици. Но преразглеждането така и не се състоя, а салафитските духовници изостриха своята реторика срещу християните, включително обвинявайки ги, че искат да разпространят вярата си с нови църкви.

Случаят на Хабиб е изумителен, защото като цяло християните в Египет, които съставляват поне 10 процента от 80-милионното население, се радваха на относителна свобода по отношение на облеклото и религията. Повечето мюсюлманки в Египет носят забрадка, известна като „хиджаб“ или поради религиозни, или поради социални причини, но никой не очаква и християнките да носят такава забрадка.

Искането всички ученички да носят хиджаб беше решение на администрацията и учителите в гимназията в Шейх Фадил, на 180 км южно от Кайро, в провинция Миня. Те казаха, че забрадката е част от училищната униформа, необходима, за да предпази момичетата от сексуален тормоз.

Висшият служител в министерството на просветата Абдел-Гауад Абдула заяви в интервю за Си Ти Ви, частна телевизионна мрежа на египетските християни, че министерството предоставя на училищата правото да определят как да изглеждат училищните униформи, и че по време на събеседването и кандидатстването родителите могат или да приемат, или да откажат.

„И ако бащата иска да премести дъщеря си в друго училище, няма никакъв проблем да го направи“, каза той. „Всички момичета, включително и християнките, носят забрадките и нямат никакъв проблем с това“, добави той. Бащата на Хабиб, Сориал, се оплакал на властите, настоявайки на дъщеря му да бъде позволено да посещава училището без забрадка. „След революцията няма нито администрация, нито отговорни лица, при които да отидеш. Системата е слаба и няма никакъв надзор от министерството“, каза той за АП. „Ако нещата бяха под контрол, екстремистите нямаше да могат да вършат каквото си поискат.“

Миналия вторник на Хабиб най-накрая е позволено да посещава училище. „Радвам се, че направих това, което исках, и че никой не може да ми налага нищо. Но ме е страх от учениците и учителите“, каза тя за АП. „Учителите не се държат нормално към мен и съм сигурна, че в края на учебната година ще ми напишат ниски оценки.“

Хосам Багат, ръководител на намиращата се в Кайро Египетска инициатива за лични права, която следи за религиозна дискриминация и други въпроси, засягащи гражданските права, каза, че не е виждал случай като този на Хабиб преди. „Знаем, че има натиск върху мюсюлманските момичета да носят хиджаб, особено в гимназията, но не от администрацията, а от момичетата.“ Той каза, че някои мюсюлмански момичета се забулват, за да се различават от християнките.

Последните нападения срещу църкви в Южен Египет също показват нагледно натиска, на който са подложени християните. В ерата на Мубарак строежът или ремонтирането на църква се нуждаеха от разрешение от местните власти и от Агенцията за държавна сигурност – правило, което не важеше за джамиите. Правилата целяха да се избегнат изблици на насилие от твърдолинейните мюсюлмани. Тъй като рядко се даваше разрешение, понякога християните прибягваха до това да строят тайно църкви, често в енорийски пансиони.

На 30 септември тълпа от мюсюлмани нападна църква в южното село Маринаб, в провинция Асуан, защото смятаха, че християните там незаконно строят нова църква. Църковните представители показали документи, доказващи, че имат право да строят нова църква на мястото на рушащата се стара, намираща се на същото място.

Още преди нападението протестите на мюсюлманите накараха свещениците да се обърнат към представители на силите за сигурност, които уредиха среща с местните старейшини и салафити. Изправени пред техните искания, свещениците се съгласили да свалят кръста и камбаните от църквата, казват църковните представители. Въпреки това, след като християните издигнаха храма си, тълпата нападна и подпали църквата и близки домове и магазини.

Губернаторът на Асуан генерал Мустафа Камел ас Сайед допълнително повиши градуса на напрежението, като заяви пред медиите, че църквата била построена на мястото на частен пансион и изказа предположение, че е незаконна.

В отговор миналата седмица пред сградата на губернатора премина шествие на стотици християни. Те настояха подбудителите на нападението да бъдат преследвани и семействата, които загубиха домовете си, да бъдат обезщетени. Християни протестираха и в Кайро, блокирайки важен булевард в центъра на столицата с искания губернаторът да се оттегли от властта. Войници ги разпръснаха със сила.

Дни след атаката в Асуан мюсюлмански селяни в южната провинция Сохаг се опитаха да щурмуват църквата „Свети Георги“, крещейки „Не на строежа на църквата“, докато качилите се по покривите християни ги обсипваха с камъни. Нападението беше предизвикано от строежа на църква в частен пансион.

БТА