За вредата от прекалената производителност

сп. Атлантик монтли

Ние сме в опасен етап, при който производителността на труда може да надвиши лесно търсенето на работна ръка. Всички знаем Закона на Мур: прогнозата на Гордън Мур от 1965 година, че броят на компонентите на една интегрална схема ще се удвоява на всеки две години в продължение на най-малко 10 години. И наистина, производството на полупроводници нарастваше приблизително с такива експоненциални темпове през следващите 45 години, като производителите на полупроводници наводниха пазара с транзистори и битове памет.

Увеличават се доказателствата, че Законът на Мур е в сила и при производството на стоки или труда, който се влага от голям брой отделни личности, преминали минимално обучение. Трудно е да се направи разлика между труда на двама работници от сектора на производството на потребителски стоки, така както е трудно да се направи разлика между пшеницата, отгледана в две ферми. Ако Законът на Мур е в сила при производството на потребителски стоки, то тогава работещите в сектора са в голяма беда.

В момент, когато икономиките на много развити държави изпитват затруднения да разкриват нови работни места, аз се безпокоя дали Законът на Мур не нарушава самия процес на създаване на заетост. Тревожа се, че компютрите, смартфоните и роботите ни правят толкова производителни и позволяват да използваме евтин труд толкова ефективно, че водим скъпа, неравна битка.

За да разберете защо, трябва да схаванете някои „тънките“ моменти в Закона на Мур. Аз имам голям личен опит с тях, защото съм работил в Intel – най-голямата компания за производство на полупроводници в света, основана от самия Мур заедно с Боб Нойс и Анди Гроув. Ръководех отдела на корпорацията за микропроцесори и често слушах оплакванията на Боб Нойс, че икономистите не знаят как да измерват производителността на труда в полупроводниковата промишленост.

Те я мереха по печалбата в долари на един работник, която нарастваше със скоростта на охлюв, защото цената на един транзистор, продаден на пазара, спадаше със също толкова бързи темпове. Нойс поддържаше тезата, че правилният начин за измерване на производителността на труда в сектора не са спечелените долари на един работник, а произведените транзистори на един работник. По този показател нашата производителност нарастваше с 40% годишно.

Производителите на полупроводници продължиха да строят нови заводи, за да въвеждат подобрени производствени технологии. Нашата продукция нарастваше толкова бързо, че ние наводнихме пазара с транзистори и конкуренцията често принуждаваше компаниите да продават транзисторите на цена под тяхната себестойност. При пресищане на пазара, съкращавахме работници. Ние не само затваряхме стари заводи: понякога „пращахме в нафталина“ нови.

Подозирам, че както броят на транзисторите в една интегрална схема продължава да нараства с експоненциални темпове, така и работниците в сектора на производството на потребителски стоки, използващи компютри и интернет, увеличават своята производителност с експоненциални темпове. И сякаш, за да стане предизвикателството още по-трудно, много лесно може да бъде осигурена логистична подкрепа за работещите в сектора като например бъде нает в чужбина по-евтин персонал за обслужване на клиенти. В много случаи всичко, от което имате нужда, е компютър и интернет връзка.

Ако производителността на труда нараства с експоненциални темпове и биват създавани много нови центрове за работа с клиенти, то тогава ние сме на етап, при който производителността на труда на един работник в производството на потребителски стоки може да надвиши лесно търсенето им. Ако производителността на работниците в заводите се увеличи в резултат на технологичния напредък, то по-малко работници ще са необходими във всеки един завод. Когато това се случи, цената на труда в сектора ще намалее, така както стана с цената на транзисторите. Работещите в сектора на производството на потребителски стоки ще произвеждат все повече единици продукция – дрехи, електроника, миялни машини и т. н. – и ще получават все по-малко пари за всяка единица продукция, която произвеждат.

Те ще открият това, което Алиса научи в своя разговор с Червената кралица в „Алиса в Огледалния свят“: „Добре, в нашата страна“, каза Алиса, като все още малко се задъхваше, „човек по принцип се озовава някъде другаде, ако тича много бързо дълго време, така както правим ние.“ „Бавна страна!“, отговори Черната кралица. „Сега, тук, виждаш, че е необходимо да тичаш с всички сили, за да останеш на същото място. Ако искаш да отидеш някъде другаде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо!“

Докато работниците в сектора на производството на потребителски стоки, управлявани от Закона на Мур, ще бъдат принудени да бягат два пъти по-бързо, за да вървят напред, онези от нас, които имат специфични умения, ще извлекат полза от тяхното изнемогване. Ние можем да купуваме електронни устройства и дрехи, произведени в развиващи се страни, на цени, които не са високи. Тези евтини потребителски стоки помагат за сдържане на инфлацията.

Разбира се, онези от нас, които имат специфични умения, не бива да бъдат толкова самодоволни. В крайна сметка, голяма част от това, което ние правим – да отговаряме на имейли, да разчистваме пощенските си кутии, да следим голям брой блогъри, за да бъдем информирани, и да поддържаме своите страници в социалните мрежи – също е обикновен труд.

Всички тези неща са досадни задачи, които трябва да изпълняваме, за да бъдем „в час“. Ценността на техния труд също намалява, така че за да поддържаме сегашното равнище на своите заплати, трябва и да бягаме по-бързо. Ние може би се чувстваме подложени под такова напрежение в нашия управляван от Закона на Мур свят, че също сме изправени пред предизвикателството на Червената кралица.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.