Великата карабахска стена
в. Независимая газета
Нова среща между президентите на Азербайджан и на Армения може да бъде организирана с посредничеството на френския лидер Никола Саркози, съобщиха в сряда азербайджански източници. Те уточниха, че предложението, прозвучало при неотдавнашната визита на френския държавен глава в региона, е било обсъдено и одобрено от президентите на САЩ и на Русия. Говорител на арменското външно министерство обаче категорично опроверга информацията: „Някакви странности идват напоследък от Азербайджан“.
Говорейки за странности, арменският дипломат подразбираше например информацията на азербайджанската агенция ANS Press, според която се изграждала стена по разделителната линия с въоръжените сили на Нагорни Карабах. Каменното съоръжение с дължина почти 3 километра в Тертерски район се строяло с цел „да защити жителите на азербайджанските села от арменски куршуми“.
Арменската страна изрази готовност да подпомогне всячески градежа на стената. „И то не трикилометрова, а по цялата граница – тъй че нито те да ни виждат, нито ние тях“, заяви пред „Независимая газета“ военнослужещ от Армията за самоотбрана на Нагорни Карабах. По неговите думи, „за азербайджанците би било по-евтино и по-лесно просто да си приберат снайперистите, но те пренебрегват препоръките на посредниците и не го правят, а ние сме принудени да отвръщаме на стрелбата със стрелба“. „Впрочем, нали имат много петродолари – щом искат стена, нека да има стена“, добави нашият събеседник.
Стена естествено може да се вдигне, само че нито Великата китайска, нито Берлинската, нито Адриановият вал, нито дори мистериозните стени на Саксайуаман, нито другите защитни и разделителни стени в крайна сметка не са издържали проверката на времето.
Пробив – но не в каменната, която се строи, а в стената от вражда между азербайджанци и арменци – ще се опитат да направят за пореден път до края на октомври съпредседателите на Минската група (МГ) на ОССЕ. Както съобщи външният министър на Азербайджан Елмар Мамедяров, визитата на посредниците „ще цели да се намери компромис между страните в конфликта“. Всъщност обаче Баку май не вярва много-много, че предстоящите разговори ще дадат плодове.
Във вторник вторият секретар на Управлението за сигурност в азербайджанското Външно Елчин Гусейнли заяви, че съпредседателите на МГ създават условия за изкуствено протакане на карабахския конфликт. „От 20 години вече Минската група е натоварена със сериозна отговорност, но съпредседателите все още не го усещат (…) Пасивното поведение на МГ на ОССЕ в уреждането на конфликта може да постави под удар авторитета на тази структура в Кавказ“, каза Гусейнли на конференция, организирана в Баку с общите усилия на ГУАМ (междудържавния съюз на Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова) и Балтийската асамблея (обединяваща парламентаристите от Латвия, Литва и Естония).
Според него, карабахският конфликт и конфликтите в Грузия застрашават международната сигурност, а МГ на ОССЕ, „вместо да подкрепи справедливата позиция на Азербайджан (…), предпочита сътрудничество с Армения“. Гусейнли изрази недоволство от тесните военнополитически връзки на Армения с Русия, които „са причина за нестабилността в региона“, и обвини Ереван, че нарушава международните си ангажименти. И въоръженията, и личният състав на арменските въоръжени сили надхвърляли според него пределните норми, уредени с международни договори, и това сочело, че Армения се готви за война, докато „Азербайджан използва купеното оръжие, за да брани своята енергийна инфраструктура“
Доколко са обосновани тези обвинения, предстои да проучи Роуз Готемьолер, помощник-държавен секретар на САЩ по контрола над въоръженията, която ще инспектира държави от Южен Кавказ между 14 и 19 октомври.
Засега обаче изявленията на Елчин Гусейнли изглеждат нелогични, смята Михаил Александров, експерт от руския Институт за страните от ОНД. „Странно звучи Азербайджан да обвинява Армения в оръжейна надпревара. Тъкмо Баку я провокира и се перчи с военния си бюджет. Тъкмо Баку настоява, че не е изключено военно решение на въпроса. Азербайджан би трябвало да преразгледа подхода си като цяло: хората в страната не живеят чак дотам добре, че да харчат толкова за въоръжения“, посочи политологът.
Александров разкритикува и обвиненията на азербайджанския служител, според които руско-арменското стратегическо партньорство създава дисбаланс в региона. „Напротив, арменско-руските връзки поддържат силовия баланс. С присъствието си в Южен Кавказ Русия създава противовес на Турция и Иран, възпрепятства проникването на Запада в този регион, включително във военната сфера. Ако не беше Русия, в Южен Кавказ щеше да се вихрят събития като тези в Сирия или в Либия“, заяви експертът пред журналисти. Колкото до критиките срещу МГ на ОССЕ, че уж създавала пречки за уреждане на конфликта, това според политолога е „натиск от страна на Баку, целящ да настрои посредниците в негова полза“.
„Уреждане е възможно, само ако и двете страни се съгласят на компромиси, но Азербайджан не иска да отстъпи нищо и обвинява ОССЕ. Той иска да си получи всичко обратно такова, каквото е било преди разпадането на Съветския съюз, което е невъзможно. Баку трябва да признае независимостта на Нагорни Карабах и да получи в замяна седемте района около него – докато все още е възможен този вариант, иначе току-виж след 10 години и той станал неосъществим“, твърди Александров.
„ОССЕ е единствената структура, която работи за сигурността на Европа, и няма значение дали на Азербайджан това му изнася или не (…) Войнствената риторика на Баку е в разрез с линията на ОССЕ – нито Европа, нито САЩ желаят нова война в Кавказ (…) Азербайджан едва ли ще успее да излезе извън рамките на формата на Минската група. При все че има някои дефекти, ОССЕ заема силни позиции. Нека отбележим, че самият конфликт и процесът на уреждането му зависят не само от Азербайджан, но и от Армения, от Нагорни Карабах, донякъде от Русия, Иран и Турция“, коментира Анатолий Циганок, който оглавява Центъра за военно прогнозиране към руския Институт за политически и военни анализи.
БТА