Русия на Путин – застинала в упадъка
в. Файненшъл таймс
Преди Западът се страхуваше от прекалено силна Русия. По-голямата заплаха обаче е западаща Русия. Събитията в лондонска съдебна зала подсказват по неприятен начин, че нещата ще се развиват именно в тази посока, докато на власт е Владимир Путин.
Жителите на британската столица могат да наблюдават отстрани необикновената съдебна битка между двамата най-известни или, ако предпочитате, двамата най-печално известни олигарси. Това е дело, предопределено да задържи за дълго време най-скъпоплатените адвокати в града с техните копринени костюми.
Конфликтът между Борис Березовски и Роман Абрамович се смята за разрив между олигарсите, които придобиха огромен дял от богатството на Русия през дивото първо постсъветско десетилетие – 90-те години. Определено е така. По-интересното измерение обаче е пролуката, която той отваря и през която се вижда как Русия все още е застинала в миналото.
Накратко, през 2000 г. Березовски избяга във Великобритания, след като си навлече гнева на тогава новия президент Владимир Путин. Британските служби за сигурност загатват, че вероятно все още има заплаха за живота му. Те изтъкват като довод убийството на Александър Литвиненко, бивш служител на КГБ, който също бе потърсил убежище в Лондон. Престъплението носеше характерните за руската държава отличителни белези.
Абрамович, собственик на хубава къща в централен Лондон, на футболния клуб Челси, както и на няколко яхти, също обича да прекарва времето си във Великобритания. Но той остана близък до управляващите в Кремъл и с настоящия министър-председател (а скоро и бъдещ президент) Владимир Путин.
Березовски, един от силните хора в Русия, които дирижираха процесите зад кулисите и подкрепиха първоначално Путин, твърди, че Абрамович му дължи 5 милиарда долара, след като със заплахи го принудил да му продаде на възможно най-ниската цена своя дял в петролната компания „Сибнефт“.
Абрамович отрича те да са били бизнес партньори. Той наистина бил платил 2 милиарда долара на обвинителя си, но по думите на неговия адвокат това било цената за „политическата протекция“, от която всички издигащи се олигарси се нуждаят.
Виждайки как двамата мъже пристигат в съда с фалангите си от телохранители, за незаинтересования наблюдател е трудно да вземе нечия страна. Интригата може и да е достойна за сюжет в роман на Джон льо Каре, но в един идеален свят и двамата биха били губещи.
Те могат да си го позволят. Господин Березовски все още има някой и друг скрит милиард; а Абрамович доста повече. Доколкото мога да преценя, нито един от двамата не е играл по правилата на маркиз Куинсбъри (създателя на правилата в бокса – бел.пр.) при придобиването на своето богатство. Защо пък някого другиго трябва да го е грижа как е била разделена плячката?
Интересното се крие в светлината, която делото хвърля върху настоящото и бъдещо състояние на Русия. Между твърденията, контратвърденията и спорадичното назоваване на имена минава нишка, която ги свързва: гореспоменатият Путин.
Русия все още живее в 90-те години. Наистина, Путин възстанови някакво подобие на ред, съсредоточавайки властта в Кремъл и службите за сигурност. Някои от големите играчи се смениха, а везната се наклони в друга посока. Но в своята същност играта си остава същата.
Богатството е съсредоточено в ръцете на неколцина привилегировани, размерите на корупцията си остават ендемични, а върховенството на закона е само привидно. Бизнес лидерите, както сега се наричат олигарсите, все още си плащат за политическа протекция.
Това, което се получи, е, че тези, които забогатяха през 90-те години, се разделиха на два лагера: добри олигарси, които отстъпиха пред Путиновата хватка на властта в държавата; и лоши, които се осмелиха да покажат собствените си политически амбиции.
Михаил Ходорковски беше още един, който възрази срещу статуквото. След два показни процеса бившият шеф на компанията „Юкос“ гние в сибирски затвор. В Кремъл се мълчи по въпроса за богатствата, които може да са натрупали Путин и най-близките му съюзници. Дипломати твърдят, че те възлизат на доста милиарди.
Русия е по-богата сега – благодарение на високите цени на енергийните източници по време на първия мандат на Путин като президент. Във всяко едно друго икономическо измерение – чужди инвестиции, технологии, търговски модел, състоянието на националната инфраструктура или постиженията в образованието – облаците се сгъстиха. Руският народ намалява с бързи темпове.
Имаше моменти, в които изглеждаше, че сякаш нещата може и да се променят. Дмитрий Медведев, който пази Кремъл топъл за завръщането на Путин, изглежда се е примирил с икономиката, базираща се на приходите от газа и петрола, остарели технологии и изтичане на капитали. Добрите намерения се провалиха. Путин е всичко друго, но не и реформатор.
Както в икономиката, така и в геополитиката. Погледът на Путин към света е застинал в постсъветската епоха. Един непредубеден анализ на стратегическите интереси на Русия ще извади наяве няколко тревожни факта. Обезлюдяването на най-източните руски земи и надигащият се джихадистки тероризъм на юг са сред тях. Това се отнася и за икономическата назадничавост на страната и присмеха, който тя буди на места като Пекин.
Путин предпочита старите врагове. Руската външна политика е белязана от прегърнатата от него идея, че Русия е била принесена в жертва – заради загубата на империята и схващането, че Москва е била измамена от НАТО след падането на комунизма. Според тази постановка към Русия трябва да се отнасят, сякаш тя е все още втората суперсила в света. Нищо, че икономиката й е само една десета от тази на САЩ.
Но за този преднамерено прегърнат упадък Западът няма никакъв повод за празнуване. Американските и европейските интереси са Русия да е модерна, стабилна и процъфтяваща държава, която има ангажимент към света. Западаща Русия ще предпочете да търси врагове, отколкото приятели. За съжаление всички признаци сочат, че Путин не подлежи на убеждаване. Точно като олигарсите и той е застинал във времето.
БТА