Странната кариера на Юлия Тимошенко
в. Файненшъл таймс
Това е един невероятен живот. Тя прави милиарди за една нощ в една сурова индустрия. Загубва повечето от тях и се впуска в политиката. Отново изпада в немилост, но след това повежда демократична революция. Става влиятелен премиер и мечтае за най-висшия пост.
Загубва изборите за президент и започва да изчезва от сцената. Но почти победеният й политически съперник не забравя или не може да прости минали обиди. Един от съдиите му я хвърля в затвора за седем години по прозрачни политически обвинения. Сега тя е мъченик.
Това е пътуването на Юлия Тимошенко. До момента. Дори онези, които не могат да посочат Украйна на картата – за справка, тя се намира между Русия и Полша и е с размера на Франция – може да познаят русата й сплетена коса и деликатната й усмивка.
Крехката външност, разбира се, крие стоманена решителност. Може да изглежда малко вероятно, че такава пленителна публична фигура се е появила от сив постсъветски индустриален район (нещо като Небраска и Детройт взети заедно). Въпреки това тя не можеше да дойде от друго място.
Г-жа Тимошенко е Протей в рокля. Не говорим за обичайните опортюнистични политически непостоянства или за слабата партийна лоялност, макар че и това го има. През последните 15 години тя заемаше крайно противоречиви роли. Славянската Жана д`Арк е поредната и, обзалагам се, не последната й роля.
Сменящите й се идентичности подхождат на място като Украйна. Страната също продължава да е в преход, все още несигурна какво е и в какво ще се превърне двайсет години след независимостта й. Името й се появи за първи път през 1996 г., когато наскоро основана корпорация – Единни енергийни системи на Украйна – неочаквано установи контрол върху една десета или една пета – можем само да гадаем – от икономиката.
Онзи юли си уговорих среща с шефа на ЕЕСУ, носещ името Тимошенко, за когото се знаеше много малко. В хотел в центъра на Киев мъже с автомати охраняваха апартамента й. Очаквах да срещна обичайния постсъветски магнат – лъскав или аскет и очевидно мъж. Но видях млада жена, само на 35 години, с дълга, къдрава тъмноруса коса и обикновени маниери и дрехи.
Това бе първото й интервю с репортер. Тя говори гладко на руски език, единственият й силен език тогава, и описа бегло миналото си. Започнала като икономист във фабрика, която произвеждала ракети СС-18 и междуконтинентални балистични ракети в родния й град Днепропетровск. В дните на късната перестройка тя се захванала с бизнес на пиратски видеофилми заедно със свекъра си, а след това с транспорт на бензин.
Тимошенко се изчерви, когато я попитах за връзката й с тогавашния премиер Павло Лазаренко, също от Днепропетровск. Участието в политиката беше и все още е ключът към успешния бизнес в Русия и Украйна. По-рано онази година новият премиер възнагради компанията й с изключителна концесия за доставка на природен газ за твърде енергоемките фабрики в Украйна. Монополната власт се оказа доходоносна: ЕЕСУ регистрира приходи от 11 млрд. долара само през 1996 г., върху които плати, както стана ясно по-късно, данъци в размер само на 11 000 долара.
Между февруари 1996 г. и септември 1997 г. ЕЕСУ внесе чрез посредник най-малко 120 млн. долара в сметките на Лазаренко в Швейцария и Антигуа, според американско разследване на пране на пари, измами по електронен път и други предполагаеми нарушения, извършени от него. „Целият ни бизнес има за цел да направи Украйна по-силна“, каза Тимошенко онова лято. Лазаренко потърси убежище в САЩ, но съдебно жури в Сан Франциско го осъди през 2004 година. Той трябва да бъде освободен от затвор в Калифорния догодина. И двамата отрекоха да са извършили злоупотреби.
Докато нейният покровител линееше в американските съдилища, Тимошенко процъфтяваше в политиката. Преобразяването й бе изумително. Следващият път, когато я видях, през 1997 г., тя носеше тъмен делови костюм, имаше къса кестенява коса и говореше уверено.
Изведнъж у нея се появи както красноречието, така и дисциплината на Клинтън, и тя често се появяваше на срещите си с няколко часа закъснение. Обликът й бе необичаен. Тя вече беше натрупала богатство, както се твърдеше, така че, за разлика от много други украински политици, не желаеше да използва държавния си пост за лични облаги.
След като Лазаренко бе принуден да напусне поста си през юли 1997 г., ЕЕСУ загуби политическата си опека и впоследствие излезе от бизнеса. След една-две години Тимошенко – която по всичко личеше, че е излязла завинаги от бизнеса – стана вицепремиер в украинското правителство, ръководено от източноукраниски, рускоговорящи елити. Накрая тя се спречка с тях – повтаряще се тема в професионалния й живот.
Когато тя отново се появи през 2004 г. начело на улични протести срещу бившите си политически съюзници, Тимошенко се прероди като националист, облечена и с прическа в стил на украинско селско момиче. Тя бе усъвършенствала украинския си език и не обичаше да говори на руски.
Оранжевата революция я върна отново във властта. За кратко герой, тя не искаше да сподели славата с другия лидер на Оранжевата революция – президента Виктор Юшченко и техния политически брак се разпадна.
Той загуби подкрепа, а след това и властта. Нейната звезда изгря. Тя управляваше своята едноименна партия и правителство с тежка, понякога авторитарна ръка. В друга своя роля тя стана близка с Владимир Путин, който заклейми съдебното решение от миналия вторник като „опасно“ и „контрапродуктивно“.
Прокуратурата може да се окаже последното нещо, което да спаси кариерата на Тимошенко. Виктор Янукович, позорно загубил в Оранжевата революция, се опита да открадне вота през 2004 година. Той я победи и спечели президентските избори честно миналата година, но й имаше зъб. Източниците ми в Украйна твърдят, че той лично е дал зелена светлина тя да бъде съдена. Нейната партия представлява заплаха за режима му, който засили натиска върху медиите и провали много от демократичните постижения на Украйна.
Янукович и неговите министри казват, че случаят показва, че никой не е над закона, но украинските съдилища далеч не са независими. Един от многото недостатъци на поддръжниците на Оранжевата революция е, че те не успяха да укрепят демократичните институции, когато имаха тази възможност.
Тимошенко бе призната за виновна, че е одобрила сделка за природен газ с Путин през 2009 г. без съгласието на правителството си. Прокуратурата не заяви, че тя се е облагодетелствала финансово от сделката. По-скоро бе въпрос на процедура.
Янукович бе твърде недосетлив, за да види, очевидно, че съдебното преследване на водещ опозиционен политик ще й спечели симпатиите на обществото, ще предизвика международен гняв и вероятно ще задвижи отново кариерата й. „Аз ще продължа борбата си за Украйна, за европейското й бъдеще“, каза тя, точно преди да бъде произнесена присъдата й.
Съдбата й остава неясна. Държавната сигурност на Украйна обяви ново криминално разследване на някогашните й връзки с Лазаренко. Русия на Путин първа използва серийните съдебни преследвания с процеса срещу Михаил Ходорковски, друг милиардер в енергетиката, който се намеси в политиката.
Янукович обаче се нуждае от приятели и добри търговски контакти със Запада.
Разкритикуван от Вашингтон и Брюксел тази седмица, той сега намеква, че Тимошенко може да бъде освободена. Това би било малко парче добра новина за демокрацията в Източна Европа и би обърнало следващата страница в странната кариера на Юлия Тимошенко.
БТА