Къде да намерим убежище за парите си

Инвеститорите преживяха ужасни дни напоследък, но и близкото бъдеще изглежда доста лошо.

Горките хора, които имат спестявания. Икономисти и други „капацитети“ ги хокат, че не харчат повече, за да стимулират икономиката. Междувременно техните пенсионни планове непрекъснато стават все по-малко щедри, а това ще ги принуди да спестяват повече, а не по-малко, ако искат да се радват на комфортен живот след пенсионирането.

Британците, които се пенсионират сега според схеми за частния сектор, ще получават с 30% по-малко от своите сънародници, които са го направили преди три години. Когато хората със спестявания се опитват да намерят убежище за парите си, те чуват водещите новини всеки ден за спасителни планове, кризи с държавни дългове и възможността за нова рецесия.

Предвид мащаба на рисковете на инвеститорите не се предлагат кой знае какви печалби. В голяма част от развитите страни доходността на парите е 1,5% или по-ниска. Най-ликвидните пазари на държавни облигации (в САЩ, Великобритания, Германия и Япония) предлагат лихви от порядъка на 2,5% или по-малко.

И в двата случая тази постна възвръщаемост се вписва в една умишлена политика: правителствата и централните банки искат компаниите, които могат да създават работни места, да започнат да взимат отново кредити. Дори акциите в САЩ, въпреки печалната история от последното десетилетие, предлагат дивиденти от едва 2,1%. Равнището е исторически свързвано с ниски печалби през идните няколко години. Това наследство е от високите до небето нива на курсовете, достигнати от Уолстрийт в разгара на дот ком балона.

Опасността за хората със спестявания идва не просто от разочароващите печалби, а от унищожителните удари по тяхното състояние. Непосредствено след края на Втората световна война британските държавни облигации са имали доходност, подобна на днешната; онези, които са ги купили, са загубили до 1974 г. три четвърти от парите си в реално изражение. Инвеститорите с голям апетит към риска могат да постигнат още по-лоши резултати. Онези, които са купили японски държавни облигации при пика на техните цени от 1989 година, сега търпят номинална загуба от 80%.

Излъскайте вашето кристално кълбо

Инвеститорите ще се водят в своите решения от догадките си как ще се развие кризата. Най-добрият вариант, на който те могат да се надяват, е, че властите някак си ще съумеят да се справят: ще стабилизират европейската дългова криза, ще поведат отново развитите икономики по пътя на годишен растеж от порядъка на 2-3% и едновременно с това ще измислят реалистични планове за намаляване на държавните дългове в средносрочен план. Ако тези розови перспективи обаче не се превърнат в реалност, а залозите са, че ще се случи именно това, светът ще се изправи пред три възможни сценария.

Един от тях е развитите страни да се опитат да се отърват от своите дългове чрез инфлация, може би чрез още по-големи дози количествено облекчаване. Резкият скок на цените на суровините през 2010 и в началото на 2011 година тласна нагоре инфлацията с годишно натрупване във всички страни от Г-7, както и в Бразилия, Русия и Китай (Индия е изключението в групата БРИК). Инфлацията обикновено внушава на инвеститорите да купуват злато. Високата до небето цена на благородния метал и фактът, че повечето икономисти очакват инфлацията да намалее със забавянето на глобалната икономика, обаче са аргумент против това предположение.

Втора възможност е европейските власти да направят фатална грешка в изчисленията, като позволят на Гърция да изпадне в неплатежоспособност хаотично, без да подкрепят по подходящ начин регионалните банки или без да защитят по-големите икономики като Италия и Испания от съпътстващите странични ефекти. Възможно е резултатът да е много рязко понижение на брутния вътрешен продукт в Европа с последици за останалата част от богатия свят. Този сценарий е аргумент в полза на американските държавни облигации.

Списание „Икономист“ вярва упорито, че европейските политици не може да са толкова глупави, че да оставят еврото да претърпи срив, но подобно на своите също толкова невдъхновяващи колеги в САЩ, малко вероятно е те да направят кой знае колко много, за да помогнат на западните икономики да постигнат растеж. Ние подозираме, че богатият свят е изправен пред трети сценарий: стагнация в японски стил.

По всяка вероятност рецесиите ще са по-често явление в сравнение с 80-те и 90-те години на 20-и век и икономическият растеж в глобален мащаб ще бъде вял. Един такъв резултат ще направи отърваването на богатите страни от техните дългове много трудна задача; повечето от тях ще паднат в рова на дълговия капан, в който е хваната Япония.

Различни оферти за различни хора

Пред този сценарий мрачните перспективи са аргумент в подкрепа на емитираните от Съединените щати държавни облигации. При рецесии те по принцип са добър залог, като дават средна печалба от 10,4%, докато акциите носят средна загуба от 15,3%. Положителният резултат обаче зависи от наличието на незначителна инфлация, а предвид факта, че сегашното равнище на инфлацията в САЩ е 3,8% и че средното ниво от 1900 г. е 3,1%, то това е голям риск за инвеститорите. Именно инфлацията съсипа притежателите на британски държавни облигации след Втората световна война.

Акциите предлагат по-добра защита срещу инфлацията, но американските все още изглеждат скъпи. При използването на циклично коригирана измервателна система, която отчита печалбите през период от 10 години, те се търгуват при индекс от 19,4, при исторически средно равнище от 16,4. Европейските акции, които средностатистически се представят по-зле от американските, изглеждат по-привлекателни: коефициентът на печалбата в еврозоната е 11. Има обаче основания парите да бъдат държани в брой, като се има предвид, че нещата може да се влошат преди да се подобрят.

Възможно е акциите да станат изгодни догодина, ако пазарите продължат да се движат надолу; дивидентите по ценните книжа на някои компании със световни търговски марки вече надхвърлят 5%. Голям брой водещи групи стоят върху купища пари и извличат полза от продължаващия икономически растеж в Азия. По-чист залог на нововъзникващите пазарни икономики би могъл да бъде да се купуват акции в Китай и Индия; Азия обаче няма да е имунизирана срещу една глобална рецесия, а и пазарите на тези две страни все още са неразбираеми.

В момента много от най-сигурните убежища могат да бъдат открити в корпоративните облигации. Доходността по облигациите на европейските компании е с 10 пункта по-висока от доходността на държавните; при това делът на фалиралите компании е много нисък: през годината до септември едва 1,6% от компаниите, емитирали облигации, са обявили фалит. Но и тук, ако икономиката зацикли, дори корпоративните облигации може да поевтинеят.

За световната икономика би било по-добре, ако хората със спестявания вложат своите пари в акции и корпоративни облигации сега, а не да чакат по-добри новини. Те обаче разбираемо не са склонни да купуват, като виждат колебанията на политиците; било то провалът на Европа да сложи в ред гръцката криза или неуспехът на Вашингтон да измисли план, който да съчетава стимулирането на икономиката в краткосрочен план със съкращаването на дефицита в дългосрочен.

Това е още една причина за политиците да внесат ред в различните си действия: като направят това, те ще насърчат хората със спестявания да извадят своите пари изпод дюшеците и да ги вложат в производителни активи.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.