Кюрдите в Турция искат арабска пролет

С процъфтяващата си икономика, светска демокрация и нарастващо влияние Турция често се споменава като модел за разтърсваните от бунтове страни от Близкия Изток. Хюля Иълдъз обаче, която е майка на три деца в обедняващата, населена предимно с кюрди югоизточна част на страната, разказва една по-мрачна история.

Използването на кюрдския език – родния език на над 15 милиона кюрди в Турция, е забранено в училището на нейните деца. Голям брой кюрдски активисти и кметове бяха арестувани при последните операции във връзка със сигурността. Вследствие на военните операции и атаките на кюрдските бунтовници дори един семеен пикник в гората е прекалено опасно начинание.

„Бих искала да живея в град, в който можем да водим децата си през уикенда на пикник. Нямаме тази свобода, защото не знаем дали няма да избухне някоя бомба или да има сблъсъци“, заяви Йълдъз, държавен служител в кюрдския град Тунджели.

„Ако едно семейство изпитва страх да заведе децата си на пикник, не може да се говори за демокрация. Премиерът (Реджеп Тайип Ердоган) посети през тази година всички проблемни страни, но той трябва да дойде тук и да чуе исканията на своя народ. Защо ние да не можем да имаме „пролет“ като тази на арабите?“, заяви тя.

Така нареченият турски модел очарова реформистите от Рабат до Сана и Рияд по време на народните бунтове, известни като „Арабската пролет“, срещу местните диктатори. Със своята комбинация от икономически либерализъм и социален консерватизъм населената предимно с мюсюлмани Турция се превърна в една от най-бързо развиващите се икономики в света и си спечели нова и по-самоуверена роля на глобалната сцена.

Докато Ердоган обаче се превръща в герой за милиони мюсюлмани в чужбина чрез призивите към арабските лидери да прегърнат свободата и демокрацията и чрез подкрепата за правата на палестинците, турските кюрди казват, че Ердоган трябва първо да се фокусира върху проблемите у дома.

Продължаващият три десетилетия кюрдски сепаратистки конфликт отне живота на над 40 000 души и изразходи стотици милиарди долари на страната, която е държава кандидат за членство в Европейския съюз.

„Кюрдският проблем е сериозен недостатък на турския модел и пречи на регионалната стабилност“, заяви Синан Юлген от базирания в Истанбул мозъчен тръст Център за икономически и външнополитически изследвания. „Въпреки икономическото си развитие и модернизация Турция е неспособна да реши кюрдския въпрос. Колкото повече минава времето, толкова по-трудно ще бъде намирането на решение на проблема.“

В доклад на Международната кризисна група миналия месец се посочва, че като се имат предвид нестабилната обстановка в съседна Сирия, където президентът Башар Асад насочи своята армия срещу протестиращите, и планираното изтегляне на американските контингенти от Ирак, Анкара трябва да предприеме решителни стъпки, за да се справи с „най-спешния и опасен проблем“.

След убедителната победа на изборите през юни Ердоган увеличи надеждите за приключването на един конфликт, като обеща да придвижи културните и политическите реформи по отношение на кюрдите, променяйки досегашната твърда държавна политика на асимилация, която доведе до недоволството на кюрдите.

Песимизмът обаче надделя, когато агресията ескалира отново. В отговор на серия атаки от страна на бунтовници от Кюрдската работническа партия (ПКК) турската армия предприе въздушни и сухопътни операции срещу заподозрени бегълци на ПКК в северната част на Ирак.

При повсеместна операция миналия месец турската полиция арестува над 140 прокюрдски политически активисти, включително няколко избрани кметове, за предполагаеми връзки с кюрдски бунтовници. Активистите се присъединиха към останалите 3000, които също бяха в затвора, много от които след неубедителни доказателства съгласно турското сурово законодателство за борба с тероризма.

„Ние се страхуваме дори да отидем до чайните. Няма начин да предположиш кога и къде можеш да бъдеш убит“, заяви в чайната 60-годишният Хюсейн Кара, кюрдски фермер и баща на пет деца. „Като се има предвид какво значение придава правителството на сирийците и палестинците, е изненадващо, че не прави нищо за кюрдския проблем. Кюрдският проблем е по-важен от Арабската пролет. Ние живеем в ерата на бързите решения, с изключение на кюрдския въпрос.“

В течение на години политическата върхушка в Анкара и Истанбул игнорира ситуацията на кюрдите, които представляват една пета от турското население. Турският държавен национализъм отказа да признае съществуването на кюрдите, кюрдският език и култура бяха забранени, а армията води война срещу ПКК.

Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието спечели властта през 2002 г. с реформистка платформа, придвижи малко културни и лингвистични реформи, за да подобри правата на кюрдите съгласно промените, които бяха разработени, за да се спечели присъединяването на Турция към ЕС.

Кюрдските политици обаче заявяват, че са необходими по-съществени реформи. Някои казват, че разочарованието от темпото на реформите е довело до това по-голям брой кюрдски младежи да се присъединяват към ПКК.

Емин Актар, ръководител на Адвокатска колегия в Диарбекир – най-големият кюрдски град в югоизточната част на Турция, казва, че е време да се прекрати агресията и от двете страни и че те трябва да започнат диалог. „Подчертаваме отново като адвокати от Диарбекир, че пътят към решението минава през диалога, а не през оръжието.“

Планът на правителството да пренапише турската конституция, която бе създадена под военно ръководство след преврата през 1980 г., ще даде шанс за ново начало, заяви Улген.

Въпросът за по-големите права на кюрдите е възможно да доминира по време на дебатите по новата конституция, за която Ердоган каза, че иска да е готова до средата на 2012 г.

Партията на мира и демокрацията – най-голямата прокюрдска партия в парламента, иска да има образование на кюрдски език в училищата и ново формулиране на турското гражданство, което да включва етническите кюрди. Подобни отстъпки обаче могат да предизвикат бурна националистическа реакция.

„Приятно е да наблюдаваш как Ердоган работи в посока постигане на мир в Близкия Изток, но тук в този регион има кръвопролития. Човек, който се е посветил на мира, трябва да предприеме действия за постигането на мир в Турция“, посочи 45-годишният държавен служител Мехмет Емин Яки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.