Кандидати мюрета и ментета, и бизнесът с разсейването на гласове

Снимки: Булфото

Цели 25 кандидати за кмет на София. А за президент – 18 (виж списъците накрая на текста). Надхвърлят значително броя на основните партии. Кой кой е и защо се кандидатира?
В България в последните години много сериозно се развива бизнесът с разсейването на гласове. Обикновено големите политически сили, които са на власт или губят властта на предстоящи избори, вадят едни пари, плащат на няколко кандидати и маргинални партии, който да се явят на избори и да оберат няколко хиляди протестни гласа.
За целта се регистрират и партии ментета, наподобяващи по наименование някои от големите. Своеобразен връх в този бизнес бяха изборите 2001 г., когато бяха регистрирани цели пет партии наподобяващи по наименование новата тогава партия НДСВ. И те взеха общо над 6% от гласовете, поради чиста заблуда на гласуващите, още неориентирани в новите наименования и цветове на бюлетини, с линии, без линии. Така ментетата, очевидно платени добре, успяха да осуетят стабилното мнозинство на партията на Симеон и той влезе в коалиция с ДПС, въпреки възможността да състави самостоятелно правителство.
Този бизнес се развива непрекъснато в последните 10 години.
На миналите избори имаше две партии ментета и няколко мюрета (виж тук).
Например „Коалиция за родината“ беше менте на „Коалиция за България“, за да разсейва гласове на неграмотни или на недовиждащи пенсионери. И този формация беше много добре платена, на нейни предизборни сбирки се появяваха актьорът Асен Блатечки, Данчо Караджов (от популярната в миналото група “Сигнал”), Митко Щерев (известен на по-старото поколение естраден композитор и музикант), журналистът Мартин Карбовски, Ваня Щерева (авангардна писателка, светска персона от по-младото поколение).

Освен партиите менте, като споменатата коалиция, и НДСО (имитация на НДСВ), имаше още куп партии мюрета, които да разсейват гласове – например Обединение на българските патриоти (бивши военни), различни движения „социалдемократи“ (толкова са много, че не можеш да им хванеш края, но на въдицата социалдемокрация винаги се хващат поне 1% от гласуващите), разни национални съюзи, коалиции, обединения, фронтове, движения и т. н.
Повечето от тези партии съществуват от избори до избори, когато заинтересовани политически сили им плащат, за да се явят. На миналите парламентарни избори имаше депозити по 50 000 лв. за партия и 100 000 лв. за коалиция, плюс бариера от 15 000 събрани подписа, за да се регистрираш за изборите. По закон депозитът се губи, ако партия на вземе над 1% от гласовете. Въпреки това се кандидатираха над 10 партии, които не минаха и 1% от гласовете.
Понякога заинтересованите са и бизнес среди, които наливат пари на изкуствени образувания, за да попречат на движения, които ще им засегнат интересите, да вземат гласове.
Но има и остра конкуренция между партии за някаква част от спектъра. Например зелените в България са разпарчетосани на тези избори. Явяват се двама зелени кандидати за кмет на София и две листи за съветници. Единият, Андрей Ковачев, е от „Зелените” – нова партия, с по-млади хора в ръководството. Другият е Валентин Симов от Партия на зелените. Това е старата зелена партия на Александър Каракачанов от „Екогласност”, която претърпя множество трансформации и разцепления в последните 20 години. Сега е в коалиция с политически клуб „Екогласност” и една нова „Зелена партия – Българските зелени”, основана от неясни субекти и проявила се на предишните местни избори с доста рекламни материали в кампанията. Човек и да симпатизира на зелените, трудно ще направи избор при това боричкане за зеления цвят.

Голям процент от избиратели отказват да участват в социологически анкети за изборите, а друга голяма част отказват да кажат за кого ще гласуват. Това означава, че резултатите са непредвидими и всеки половин-един процент за някой кандидат е от значение за вторите двама на първия тур за президентските избори. Това ще реши кой от тях ще отиде на втори тур с Плевнелиев. От друга страна и за него е от значение – ако остане на втори тур със съперник Кунева, силите са изравнение. Ако остане с Калфин – победата е почти сигурна.
Сега за кандидат-президентите депозитът за регистрация е 10 000 лв. Не е трудно някой да се кандидатира, с цел да отклони половин-един процент от гласовете, което може да е от значение за кандидата на ГЕРБ и главните му съперници на първия тур.
Главен заподозрян в такова разсейване на гласове е Светослав Витков (Светльо от „Хиподил”). Явяването му ще повлече най-малко 1 процент от гласовете, което при сегашната конюнктура може да се окаже решаващо за това дали Калфин или Кунева ще се яви на втори тур. Но като личност Светльо е достатъчно независим, бунтар, непукист, който едва ли се е съгласил да приеме такава платена роля. По-скоро неговото участие е протест срещу политическото статукво и ще покаже до къде достига разочарованието от официалната политика и колко ще са протестните гласове срещу всички останали. За много гласоподаватели появяването на Светослав Витков на изборите е мотив те да участват, иначе не биха гласували въобще. Така че, няма нищо смешно или осъдително в участието на един шоумен, каратист, певец и бунтар като кандидат. Така хора като него очовечават политиката, поставят на изпитание политиците, принуждават ги да се съобразяват с недоволните и разочарованите.

Кандидатите за президент са цели 18. Повечето от тях представляват основни партии, например като „Атака” и ВМРО, чиито кандидати нямат шанс, но изборите за тях са важен рубеж, от който да се покажат, да се появят с изявления в медиите, да се нагласят на билбордове. Подобно е и за някои маргинални кандидати като Алексей Петров, Димитър Куцаров, Павел Чернев – те използват изборите, за да се появят да говорят, да се срещат и убеждават.
Така или иначе, изборите са спектакъл, на който кандидатите се представят, говорят за политики, а избирателят се ориентира и занапред, не само за предстоящите избори.

В следващите списъци с по-черни букви са отбелязани кандидатите, които имат шанс да вземат минимум 1% от гласовете или повече. Всички останали нямат шанс и ще изгубят депозитите си, внесени за регистрация за избори.

Кандидати за кмет на София, по реда на приемането на заявленията им:

– Ангел Джамбазки от ВМРО,
– Божидар Томалев от „Другата България“,
– Кольо Парамов от „Обединена социалдемокрация“,
– Емил Антонов от БНРП,
– Владимир Каролев от НДСВ,
– Георги Кадиев от БСП,
– Валентин Стамов от „Земеделски народен съюз“,
– Георги Чернев от „Български социалдемократи“,
– Прошко Прошков от „Синята коалиция“,
– Йордан Василев от „Българска демократична общност“,
– Нели Андреева от „Общество за нова България“,
– Йорданка Фандъкова от ГЕРБ,
– Стоян Стоянов от „Нова сила“,
– Никола Куков от „Национално движение за спасение на отечеството“,
– Петър Якимов от Единна народна партия,
– Валентин Симов от „Партия на зелените“,
– Андрей Георгиев от „Партия на хората от народа“,
– Данчо Хаджиев от „Национален фронт за спасение на България“,
Андрей Ковачев от „Зелените“,
– Владимир Марков от „Национално движение за права и свободи“,
– Андрей Гюрковски от „Движение експерти за регионите“,
Стефан Софиянски от „ОДС-общност на демократичните сили“,
– Николай Пехливанов от „Атака“,
– Лазар Кръстев от „Земеделски народен съюз“.

Кандидати за президент:

Светослав Витков и Венцислав Мицов от инициативен комитет,
Росен Плевнелиев и Маргарита Попова от ГЕРБ,
Волен Сидеров и Павел Шопов от „Атака“,
– Димитър Куцаров и Камелия Тодорова от инициативен комитет,
– Сали Шабан Ибрям и Валентина Гоцева от НД „Единство“,
– Стефан Солаков и Галина Василева от Национален фронт за спасение на България,
Меглена Кунева и Любомир Христов от инициативен комитет,
Алексей Петров и Николай Георгиев от инициативен комитет,
– Мария Капон и Николай Кисьов от Единна народна партия,
Красимир Каракачанов и Даниела Симидчиева-Димитрова от ВМРО-БНД,
Ивайло Калфин и Стефан Данаилов от БСП,
Атанас Семов и Поля Станчева от „Ред, законност и справедливост“,
Румен Христов и Емануил Йорданов от коалиция „Съюз на десните сили“,
– Павел Чернев и Анелия Делчева от Партия за хората от народа,
– Венцислав Йосифов и Илиян Димитров от инициативен комитет,
– Николай Василев и Владимир Савов от инициативен комитет.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.