След изборите България вече е същата

Иво Инджев

Забелязахте ли (анти)новината в изборната нощ? За нея ще стане дума после. А сега помислете малко за истинската политическа новина, независимо дали ще я припознаете за добра или не…

Е, добре, новините бяха поне две и на мнозина няма да се харесат заради самия приносител на новината, когото биха убили. Такъв беше случаят със злополучния министър без портфейл (и без министерски пост вече) Божидар Димитров с натъртеното от него „съобщение”: със загадъчна усмивка в едно от телевизионните студиа, с леко подигравателен тон на завистник, той „честити” създаването на нова партия (каквато формално няма, но застрашително за статуквото вече се привижда на хоризонта от застрашените).

Познахте: имаше предвид представянето на Меглена Кунева и натрупания от нея завиден политически капитал за бъдещето. Подробните анализи предстоят, но и от първите разбивки за структурата на вота стана ясно, че процентът на младите и образованите, гласувалите за нея в рамките на около половин милион българи е огромен- особено като се сравни с онези 47 на сто с основно образование, формиращи „болшинството” сред червените ескадрони на БСП пред урните. Нали не си мислите, че въпросните гласове за Кунева са гласове за царя, чиято популярност е близка до нулата, за разлика от рейтингите на двамата водещи ментори в надпреварата – Борисов и Първанов! С други думи, има нов значим играч със собствена физиономия, колкото и да я оспорват по инерция мнозина. С него (с нея) тепърва ще се съобразяват.

(Анти)новината, също заредена със събития, която обещах да откроя, за мен беше бруталното унижение, на което Борисов подложи двете си печеливши (от негово име) протежета Плевнелиев и Фандъкова. Още не беше изстинал микрофонът от пламенното изявление на Плевнелиев, че е надпартиен кандидат, когато го грабна Борисов и се накара безименно на всички, които претендират да са …надпартийни. Камерите, излъчващи пряко въпросната пресконференция на победителите, спестиха едрия план на унизеното лице на „победителя” Плевнелиев, на когото Борисов невъздържано се накара.

Борисов дори не се постара да използва друга дума, а употреби за боксова круша именно същия израз „надпартиен”, така непредпазливо използван от седящия до него. И за да стане ясно и най-заблудения зрител, авократичният ни премиер доразви тезата си с безмилостно човъркане в най-дълбоката личностна драма и на победилата на първи тур за кмет на София Йорданка Фандъкова, припомняйки истината, че тя щеше да си остане неизвестна училищна директорка ако не е била издигната от партията.

А партията, както знаем, това е Той – същият, който в моето студио на телевизионен водещ преди близо 10 години декларира, че се гнуси от вътрешната политика като „ екскремент в целофан”. Спомням си, че още тогава БТВ направи възможното да го „пощади” за тази му изява. Бях предложил фразата му за „целофана” да бъде отпечатана като „летяща реплика” на рекламната диплянка на телевизията на един от телевизионните фестивали в Албена, но идеята ми беше отхвърлена категорично. Било е явно важно Борисов да бъде припознаван от публиката като положителен герой и да му бъде граден съответния образ, вместо да бъде показван такъв, какъвто е в собственоръчно шития от него прозрачен целофанен костюм.

И Фандъкова, както и Плевнелиев, преглътнаха словесния побой с наведени глави, но никой не знае какво се върти в тях (особено що се отнася до амбициозния Плевнелиев, който сега вече има шансове да надживее политически своята ракета носител и да се изстреля на собствена орбита след отпадането на първата степен от нея, която го изведе в президентската стратосфера).

Уникален, дори и за достатъчно добре известните отношения между „господар” и … да не казвам какво (какъвто е случаят на връзката Борисов-Фандъкова) беше друг телевизионен епизод от този сериал като продължение на „Робинята Изаура”: не засякох точно колко, но вероятно поне десетина минути победоносният Борисов отговори на серия от въпроси на БНТ на площада пред НДК в компанията на Фандъкова, която през цялото време беше в кадър с физиономия на тъжното магаренце Йори.

Видя се за кратко и загърбеният от широкоплещестия Борисов бъдещ президент Плевнелиев. Двамата придружители не получиха думата – все едно, че ги нямаше – ако някой не е разбрал, че всъщност Борисов лично се е явил на изборите и лично ги е спечелил, демонстрацията на този факт беше поучителна в това отношение. Нито някой ги пита, нито Борисов се сеща да им даде думата. Види ли микрофон, забравя всякакво „джентълменство” (по отношение на жените в политиката той разбира „феминизма” си като снизходително признание за качествата им) и го изстисква до последната капка лична суета, каквото и да означава това за удавеното в образувалата се локва нарцисизъм негово безгласно обкръжение.

Впрочем, в това отношение само един му е конкурент в реално време: Стефан Данаилов, който си тръгна отново нацупен от проявата на неуважение към неговата исторически важна (най-вече в собствените очи) личност. Зрителите може и да не са забелязали това, освен в огледалото на една негова реплика в ефира на Нова тв спрямо присъстващия на няколко метра доста възбуден (както обикновено) професор Вучков, но като участник в същото предаване знам, че звездата на БСП се фръцна за пореден път и си тръгна сърдит на домакините, че допускали с него да се държат „така”, т.е. позволяват някой да не го обича.

Неотдавна разигра подобен етюд в БТВ (където направи сценка на „унизен както никога през последните 40 години” заради отредената му роля да напусне диспута на кандидатпрезидентите), а сега я повтори, макар задкулисно, и в Нова телевизия. Каква ли ще бъде драмата (му) при очертаващата се вероятна загуба от Плевнелиев на втория тур?

С обратен знак, чрез пълно и демонстративно мълчание,станахме свидетели и на друга червена драматизация. Ако не сте внимавали, може и да сте я подминали, но тя не е за пренебрегване като знак за вътрешното състояние на БСП, основния конкурент на ГЕРБ в политиката днес. Не беше нормално седящият до лидера си Станишев през цялото време на пресконференцията Георги Кадиев да не промълви нито звук.

Загубилият на първи тур битката за София стоя като мумия, сякаш закован като хербарии на дъската на партийния позор. Журналистите го „пощадиха”, лидерът му не го „забеляза”, а той забележимо излъчваше партийна опозиционност. Кадиев и преди е парадирал с такава, но този път тя е буреносна. Напористият млад претендент за бъдещи изяви в битката за партийното лидерство вече е намеквал за липсата на ентусиазъм в партийната централа спрямо неговата личност, и за това, че всичко сам си е свършил. Картината, от страна на Станишев, сякаш носеше надписа: „Така става с всеки, който се опитва да играе (почти) самостоятелно в нашата колективистична партия”, а от страна на Кадиев: „Тепърва ще има да патите с мен”.

Ще патим. И не само с него. Като препатили какво ли не обаче май не ни остава друго (уви), освен да се въоръжим с афористичния фаталистично парадоксален оптимизъм на Лао Дзъ и да чакаме на брега на реката на неумиращата надежда (колкото дълго се налага ) „труповете на нашите врагове да минат край нас”.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.