Гръцката криза според карикатуристите

Асошиейтед прес

Древните философи имаха своя златен век. Сега е ред на карикатуристите от гръцките вестници. Икономическата криза, която заплашва да се превърне в глобална, предлага широко поле за изява на сатириците, които имат талант за язвителни образи или коментари.

Карикатуристите изобразяват гръцката криза като Титаник – този вечен символ на катастрофа; гръцките лидери – като клоуни, които биват защитавани от тълпата от полицаи-роботи с противогазови маски и палки; а обикновените гърци – като просяци, зависещи от милостинята на дебели котки с цилиндрови шапки, олицетворяващи международните кредитори.

„Лошите времена са добро време за карикатуристите“, заяви Мария Цабура, карикатурист в гръцкия вестник „Прото тема“, която разглежда хумора като форма на протест, а понятието „по-малкото е повече“ като наръчник за своите жертви на обстоятелствата, чиито крайници са разхвърляни наоколо като разпарчетосана детска кукла.

Рязката икономическа промяна в Гърция се отразява почти на всички, включително и на журналистите, сред които и на карикатуристите, отразяващи възмущението и гнева на народа вследствие на намалените заплати и придобивки, по-високите данъци, сменящите се позиции на политиците и строгите нареждания на чуждестранните кредитори.

Гръцките карикатуристи изобразяват всеки евентуален виновник с прецизността на хирургически скалпел или още по-добре казано – с оръжието на убиеца. Понякога те дават воля на безгрижни саркастични пориви, които изтръгват усмивка или кикот.

Те обаче не го правят само за популистки смях в блоговете и вестниците. Става въпрос за сериозен социален коментар на хора, които се опитват да очертаят изхода от кризата. Някои така загубиха работата си. Както написа в и-мейл Димитрис Георгопалис – счетоводител на гръцката Асоциация на карикатуристите: „Ние не сме случайни наблюдатели. Ние живеем и работим в тази ситуация, която влияе на работата ни“.

Техният труд отразява едно поляризирано общество. Карикатуристът Тасос Анастасиу наскоро бе освободен от вестника „Та Неа“, привидно по икономически причини. Той посочи в писмо до съюза на журналистите, че е бил уволнен, защото е критикувал силно правителството.

Атинският музей „Бенаки“ бе домакин на изложба на карикатури за кризата на 24 членове на неправителствена организация, която продаде тениски с карикатури, за да покрие разходите. Изложбата приключи в началото на този месец.

„Знам какво гърците са направили неправилно и зле, но на този етап, не става въпрос само за гърците. Ние сме част от нещо по-голямо. Ние не сме проблемът, ние сме част от проблема. Цялата тази криза идва от банките. Можехме да предотвратим някои неща“, смята Цабура, която рисува и комикси за детски книжки.

Размишлявайки за огромния дълг на САЩ и за финансовата нестабилност на Италия, тя предположи, че нейните сънародници се използват за отвличане на вниманието или като изкупителна жертва: „Слава Богу, че сега имат Гърция. Не казвам, че това е извинение“.

Цабура използва също игра на думи. Една карикатура олицетворява човешко тяло, разделено на пет части със стрелки, показващи всяка част като „dosi“ или „транш“ на гръцки. Терминът се отнася до спасителните траншове от европейските кредитори и Международния валутен фонд, които поддържат платежоспособността на Гърция, въпреки че карикатурата загатва, че това е съсипало гръцката психика.

Друга карикатура показва вдигнати ръце с разперени пръсти в традиционния гръцки обиден жест, известен като „moutza“, който често може да бъде видян при протестите пред сградата на парламента в центъра на Атина. Изображението се отнася до „moutza-xedin“, нещо подобно на „муджахидин“ или мюсюлманските борци, които се занимават с нещо, за което вярват, че е свещена борба.

„Това е нещо, което принуди хората да изберат страна. В момента ние не просто наблюдаваме. Ние ставаме по-активни“, заяви карикатуристът Спирос Дервениотис. Той посочи, че е бил освободен през лятото от вестника „Сити прес“ поради икономически причини, но разчита да си намери работа в хумористичните или в чуждестранните издания.

Едно от неговите изображения илюстрира това, което той нарича изолацията на гръцките лидери, като показва карикатура на премиера Георгиос Папандреу и министрите от правителството в Партенона, защитавани от полицията, докато ядосана тълпа ги обстрелва с домати и големи количества йогурт. Друга карикатура показва две ръце, оковани от два златни символа на еврото, наподобяващи белезници.

Последното изображение описва „как успяхме да се вкараме в златна клетка“. „Бидейки в еврозоната и част от европейската интеграция, това трябваше да ни даде облаги“, заяви Дервениотис. „Но това също така отнема от суверенната държава, отнема ти инструментите да взимаш решения за бъдещето си. Понастоящем това става все по-очевидно. Сега е официално. Не можем да направим нищо сами“, коментира той.

Дервениотис каза, че върху гръцките карикатуристи са оказали влияние ролите на Чарли Чаплин като златотърсач; братята Маркс; революционното настроение във Франция през 1968 г., където някои гръцки карикатуристи са се обучавали; военното управление в Гърция в периода 1967-1974 г., когато карикатуристите само са загатвали чувствителните въпроси, за да избегнат цензурата или арестите; и ядосаният, агресивен тон, който си е изцяло гръцки.

Друго публикувано изображение представлява обработена снимка на Папандреу в черно поло, с поставени ръце под брадичката в портретната поза на починалия гений на технологиите Стийв Джобс. Изображението се отнася до позицията на гръцкия министър-председател: „Няма работни места в периода 2009 – 2011 г.“.

Студенти от гръцко висше учебно заведение направиха карикатура на календар срещу Германия, която принуждава Гърция да въвежда мерки за икономии срещу получаването на заеми, чрез напомняне за фашистката окупация на Гърция през Втората световна война. Изображението представя символа на еврото вместо свастика на знамето на нацистите, а друго показва германски офицер, който отказва последната цигара на осъден мъж заради високите данъци върху тютюна.

„Може да е малко преувеличено или да се счете за обидно спрямо германците, но този вид хумор е част от ежедневния ни живот“, заяви Елина Макри, онлайн коментатор. „Това може да обясни защо един от моите преподаватели по право във Франция веднъж ми каза – „Всеки път като дойда в Гърция и гледам новините по телевизията, не се изненадвам защо драмата и комедията са произлезли от Гърция“.

Михаел Кундурис, редактор карикатурист в продължение на 25 години, който е печелил международни награди, заяви, че оценява примера на съветския поет от началото на 20 век Владимир Маяковски, който е разглеждал изкуството по-скоро като средство за оформяне отколкото за отразяване на света.

Кундурис предпочита силата на самото изображение, което оставя наблюдаващия, както той сам казва в един и-мейл, „да намери отговорите на въпросите, които може би ти все още не си задал“.

Една от рисунките показва отчаян човек, който седи на върха на антична колона, потопена във вода. Наблизо полярна мечка плува на малък къс лед. На друга рисунка мъже с факли в ръцете с наподобяващи Ку-клукс-клан дрехи и качулки стоят през нощта около пламтящ символ на еврото на мястото на горящ кръст.

„Досега гръцките карикатури се занимаваха с вътрешните работи на страната, въпроси, които може дори да не са известни на европейския читател. Напоследък въпросите, по които работим, са от глобален интерес. Кризата в Гърция се превръща в институционална, политическа, в криза на липса на доверие, на надеждна информация от медиите, и накрая, но не по значение, криза на липсата на човечност“, написа Кундурис. Кундурис съобщи, че е бил освободен този месец от вестника „Елефтерос типос“. От изданието не пожелаха да коментират.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.