Аятоласите срещу Ахмадинеджад
Асошиейтед прес
В неспирните политически схватки в иранското ръководство това беше равносилно на вкарване в боя на тежката артилерия: най-влиятелната фигура в страната предупреди, че някой ден постът на избран президент може и да бъде премахнат.
Въпреки че на хоризонта не се задават непосредствени промени след заплахата на върховния ирански водач аятолах Али Хаменей (той само говореше смътно за възможности в „далечното бъдеще“), самото споменаване за евентуално елиминиране на най-високия изборен пост в Иран показва сериозността и мащаба на борбата за власт между Хаменей и президента Махмуд Ахмадинеджад.
Месеци наред управляващата теокрация засилваше натиска над Ахмадинеджад и арестуваше негови съюзници заради опити да оспорят почти абсолютната власт на клерикалната система на управление, контролираща Иран от времето на Ислямската революция през 1979 г.
Безцеремонното изказване на Хаменей говори за план от две части: още повече да се засили натискът срещу Ахмадинеджад и да се демонстрира на всички останали, че иранското ръководство е готово да предприеме решителни мерки, за да защити своето.
Вражда има, признава Мехрзад Боруджерди, специалист по иранските въпроси в университета в Сиракюз. Според него Хаменей се опитва да покаже пределно ясно, че системата не може да понесе повече разногласия и че той държи по-силните козове.Това е също един от първите отчетливи намеци за твърдата стратегия на управляващите духовници за парламентарните избори през март.
Очаква се Хаменей и съюзниците му да използват многобройните инструменти, с които разполагат, включително способността да проверяват и блокират кандидати, за да смажат поддръжниците на Ахамадинеджад и още повече да маргинализират политически президента – бивше протеже на Хаменей.
Управляващата структура на властта в Иран, която включва не само твърдолинейни духовници, но и всемогъщата Революционна гвардия, изглежда все по-твърдо решена да потуши вътрешните междуособици.
Те се възприемат като нежелателно отклоняване на вниманието в момент, когато страната се сблъсква с критични въпроси – дали да поднови преговорите със Запада за ядрената програма, как да се справи с оплакванията от нарушения на човешките права и с американските обвинения, че специално подразделение на Революционните гвардейци е намесено в заговора за ликвидиране на саудитския посланик във Вашингтон.
В сегашния момент Иран не желае нищо да клати лодката, обясни Боруджерди. Но едва ли политическите страсти ще се охладят толкова бързо. Хардлайнерите все още искат още по-голямо наказание за Ахмадинеджад заради действията, считани за политическо високомерие – включително стряскащия 10-дневен бойкот на заседанията на кабинета тази пролет в протест срещу кандидата, избран от Хаменей за министър на разузнаването и сигурността.
Десетки поддръжници на Ахмадинеджад бяха арестувани в отговор. Засега репресиите пощадиха вицепрезидента на Ахмадинеджад (и негов роднина по сватовска линия) Есфандияр Рахим Машаеи, заклеймен като главата на „еретическо течение“, тълкувано като оспорване на системата на клерикално управление.
Говореше се дори, че Машаеи използвал заклинания на „черна магия“, за да размъти ума на Ахмадинеджад. През юни президентът обвини опонентите си (косвено и Хаменей), че водят „политически мотивирана“ кампания срещу него и се закле да остане до Машаеи, чиято дъщеря е омъжена за сина му.
В момента нищо не подсказва, че Хаменей ще се опита да премахне президентството в полза на министър-председател, подбиран от парламента, което би наложило промяна в конституцията на Иран.
Това обаче може би отразява недоволството сред управляващите духовници след над десетилетие на сблъсъци с президентите: първо с реформаторските усилия на Мохамад Хатами от периода 1997-2005 г., а после с растящите амбиции на Ахмадинеджад, който помогна за смазването на реформаторското движение, но и опита да си присвои собствена база на властта за сметка на върховния водач. Вторият и последен мандат на Ахмадинеджад приключва през юни 2013 г.
Според законите на иранската Ислямска република президентът и парламентът се избират. Но системата се надзирава от неизбрания клерикален елит, който контролира съвета, надзираващ законодателството и кандидатите за постове, отговаря за могъщата съдебна власт и е тясно свързан с Революционната гвардия.
„Президентът се избира с прекия вот на народа, което е добър и ефективен метод“, заяви Хаменей на митинг в град Керманшах. „Но ако някой ден, може би в далечното бъдеще, се прецени, че парламентарната система е по-добра, няма да има проблем да се промени сегашната структура“.
На теория съкращаването на изборния президентски пост би улеснило контрола на управляващите духовници, като им позволи да отстраняват всички кандидати за парламента, които не са техни съюзници. Тогава законодателите на свой ред по презумпция биха избрали неконфронтационен министър-председател.
Фактически това вече го имаше в Иран и то не действаше толкова гладко. След Ислямската революция иранската система включваше министър-председател като глава на правителството и президент – пост, който тогава се смяташе за предимно церемониален.Но министър-председателския пост беше премахнат през 1989 г. от покойния върховен водач аятолах Рухола Хомейни след вътрешни вражди, подобни на днешните.
По онова време именно Хаменей беше в президентската роля и спореше за държавната политика с тогавашния премиер Мир Хосеин Мусави – сега главният опозиционен лидер в Иран, след като бе победен от Ахмадинеджад на спорните избори през 2009 г., които отприщиха най-тежките вътрешни размирици от десетилетия.
В речта си Хаменей не спомена за възраждане на старата система. Вместо това той определи варианта за връщане назад като възможно „освежаване“ на политическия ред. „Това означава промяна на политиката, която може да предотврати застоя“, каза той.
Хаменей също така не повдигна възражения срещу създаването на политически партии в Иран, където вече има десетки фракции, на практика играещи ролята на партии. Неговото изявление обаче би могло да е негласна благословия за по-агресивна кампания в партиен стил преди предстоящите парламентарни избори.
В тях ще участва и групировката на негови привърженици, известна като „Фронт за съпротива“, която беше създадена през лятото. Основателят й Рухола Хосейниян заяви, че нейната цел е „да обяви война“ на всеки, който не подкрепя изцяло върховния водач – очевиден намек за Ахмадинеджад и неговите поддръжници.
„Върховният водач даде ясен предупредителен изстрел“, заяви Уилям Бийман, преподавател в университета на Минесота, автор на книги за иранската политика. „Той каза на всички, осмеляващи се да оспорват системата: Вижте, дошло ни е до гуша от разпри и сме готови да върнем назад часовника, ако се наложи“.
БТА