Национализъм в Русия – само с лиценз
в. Независимая газета
Държавата проявява предпазлив подход към националистическите теми като част от кампанията за парламентарните избори. По всичко личи, че политическите сили, вградени във властта, имат разрешение да пропагандират тези идеи.
Гражданите обаче не са насърчени да проявяват самодейност в тази сфера. В навечерието на предстоящия „Руски марш“ (от 2005 г. Русия празнува на 4 ноември Деня на народното единство, посветен на освобождението на Москва от чуждестранни нашественици през 1612 г, и националисти организират в този ден шествия в Москва, наречени „Руски маршове“) се повдигат различни обвинения срещу лидери на националистически сдружения и те се озовават в изолация.
Покрай това се предприемат опити да бъдат компрометирани и водачите на радикалната опозиция. Експертите предупреждават властта да не се заиграва с опасната тема. Темата за национализма се използва крайно избирателно в хода на днешната кампания. От една страна, властта реагира спокойно на факта, че водачите на парламентарните партии постоянно я раздухват в свои речи и публикации. От друга страна се демонстрира твърдост спрямо лидерите на извънсистемната опозиция. Понякога се използват съобщения на медии, съдържащи компромат за тях, които после радикалите опровергават.
Вчера например пресслужбата на столичното градско управление на МВР информира за бягството на „симуланта Удалцов от болница номер 68, където е бил докаран от полицейския участък поради зравословни оплаквания“. Координаторът на движението „Ляв фронт“ Сергей Удалцов, задържан предния ден в Москва за участие в неразрешена акция, заяви, че не е изчезвал никъде и се намира в болницата. „Дори не зная как да коментирам. Това е вече някаква параноя!“, добави той.
Ден преди това бе образувано поредното наказателно дело срещу Дмитрий Дьомушкин, лидера на движение „Руснаците“. Този път по член „за призиви към масови безредици“. Според следствието Дьомушкин „изрекъл фрази, съдържащи изявления, че признава идеологията на руското превъзходство над останалите нации“. Всъщност обаче Дьомушкин просто заявил на 17 октомври, че ако „Руският марш“ не бъде разрешен, може да има масови сбивания в центъра на Москва: „Защото при това положение няма да идем в покрайнините, а сами ще си изберем мястото. И там ще има вече хиляди задържани“.
Московските чиновници разрешиха все пак провеждането на „Руския марш“, макар и не в центъра на града, а другаде. И националистите склониха.
Властите май сериозно се тревожат да не се повторят събитията на Манежния площад. (На 11 декември 2010 г. няколко хиляди участници в неразрешен протест срещу етническата престъпност, избухнал на Манежния площад в Москва, нанесоха побои на минувачи с по-тъмна кожа и влязоха в схватки със силите на реда. Размириците последваха убийството на руски футболен фен при сбиване с лица от неруски етноси). Оттук идват и превантивните обвинения, и натискът върху радикали „симуланти“. В навечерието на изборите обаче никой не се кани да прибере в чекмеджето националистическата карта. Просто далеч не всекиму е позволено да я разиграва.
Знаем, че имаше вече опит да се използват подобни нагласи сред електората на „Единна Русия“. Неслучайно в ранния етап от създаването на Общоруския народен фронт малко остана организацията да се слее с Конгреса на руските общности (КРО). А вчера „Единна Русия“ заяви, че организира на 4 ноември кръгла маса, на която съвместно с КРО ще разработи платформа за взаимодействие.
Комунистическата партия на Руската федерация също се изказа тези дни в националистически дух – призова да бъде възстановена петата графа в паспортите, където по съветско време се посочваше националността на всеки гражданин.
В десетмилионен тираж е отпечатана брошура на Владимир Жириновски, лидера на Либералдемократическата партия, озаглавена „Руснаци, гледайте по-твърдо!“ Той пише: „Пречат ни да се осъзнаваме като руснаци, а ние се чудим защо всички етноси са се опълчили през последните години срещу руснаците – обиждат ни, ограбват ни. Малките народи могат да говорят за своите интереси, на руснаците обаче не им позволяват“.
Трудно е някой път да не се съгласим с Жириновски – заради действията или напротив, бездействието на властите. След като например поведат борба срещу стихийния национализъм, в процеса й те дават на хората повод за недоволство от действията на правоохранителните органи.
Както информира вчера „Руската служба за новини“, МВР пази в тайна местонахождението на заподозрени във връзка с побоя над 19-годишния студент Глеб Харитонов в метрото на 21 октомври. Били са го негови състуденти от курса – трима кавказци, агенцията цитира имената им.По случая все още не е образувано наказателно дело. От задържаните не са били иззети и уликите – електрошоково устройство, травматичен пистолет, телефон, на който е записан побоят, добавя агенцията.
Излиза, че докато се бори с национализма по места, властта същевременно постоянно го поражда със собствените си действия.
Според Николай Петров от научния съвет на Московския център „Карнеги“, позицията на властите е продиктувана от страх пред крайностите на национализма: „Кремъл явно се страхува много силно и с право се бои от национализма, излизащ извън контрол“. Жириновски обаче „има един вид лиценз“ в този смисъл, посочва експертът.
„Това е своеобразна ваксинация срещу национализма – процесът строго се контролира. Виждаме, че на тези избори практически всички политически сили искат да разиграят националистическата карта: причините са ясни. Протестните нагласи се засилват и картата на национализма може да подсигури на партията реален електорален плюс“, казва Петров. Същината на политическата система в Русия „не е там, че не можеш да правиш едно или друго, а там, че за всичко трябва да искаш лиценз“, изтъква той.
„Ако дава на Жириновски лиценз да използва тези лозунги, Кремъл трябва да е сигурен, че ситуацията строго се контролира и се дозира. Кремъл обаче е в доста трудно положение. И Жириновски, и Зюганов (лидерът на руските комунисти) могат спокойно да експлоатират руския национализъм, но властта трябва да мисли и за антируския национализъм. И понеже става дума за взривоопасна тема, Кремъл би желал да разполага с максимално сериозен контрол“, обяснява политологът.
Очертават се опасни тенденции, убеден е събеседникът на „Независимая газета“: „Тече игра с неща, които лесно може да излязат от контрол. И Кремъл според мен се страхува най-много от това. Те не включиха Рогозин в екипа, според мен отчасти защото Рогозин (руският посланик в НАТО е привлекателен образ за руските националисти. И Кремъл не е бил достатъчно убеден, че ще може да го контролира отначало докрай“.
БТА