ЕС – лидери в стрес от безкрайните срещи на върха

Ройтерс

В обикновена година държавните глави в Европа се срещат най-много пет или шест пъти – по повод срещи на върха на ЕС, Г-20 или други форуми на властимащите. Онези, които не успеят да се разберат, не трябва да се притесняват – трябва само да проведат кратък неофициален разговор за няколко часа.

Но последните две години не са обикновени за лидерите на Европейсия съюз. Задълбочаващата се дългова криза на отделните държави заплашва да разпадне техния валутен съюз и стресът и изпънатите нерви, съпровождащи опита за справянето с нея, ясно започват да се проявяват.

От началото на 2010 г., когато започна кризата, са проведени най-малко 17 срещи на върха и безбройни двустранни срещи, на които лидерите се опитваха да решат нарастващите проблеми, които заразиха Гърция, Ирландия и Португалия и заплашват Испания, Италия и потенциално Франция – втората по големина икономика в региона.

Някои от събиранията продължаваха 20 часа и дори повече, проточваха се два дни, през които лидерите бяха затворени на горните етажи на сградата от кафяв мрамор Юстус Липсиус в Брюксел, блокирани в разгорещени, а понякога и гневни дебати.

Онези, които не успяваха да стигнат до споразумение, вече не могат да скрият това. Междуличностните конфликтите избиват на повърхността, а дипломатическите караници и разногласия добиват все по-голяма публичност и затрудняват усилията за решаване на вече усложненото положение.

В неделя френският президент Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън, които преди няколко седмици летяха заедно за Либия, за да обявят победата в кампанията за сваляне на Муамар Кадафи, спореха остро повече от час за най-добрия начин за борба срещу кризата, казаха присъстващи на дискусията дипломати.

В един момент, каза един от дипломатите, Камерън се присмял на Саркози, като казал, че когато били в Либия, микрофоните на подиума, от където говорили, били едва над кръста му – подигравка за сравнително ниския ръст на Саркози.

По-късно Саркози отговорил гневно на предложение на Великобритания, която не е член на еврозоната, за това какво валутния съюз трябва да направи, за да реши проблемите. „Писна ни да ни критукувате и да ни казвате какво да правим“, казал Саркози. „Казвате, че мразите еврото, а сега искате да се месите в нашите срещи.“

Френският президент бил също толкова разярен и към шведския министър-председател Фредрик Рейнфелд, чиято страна също не е в еврозоната, като му заявил, че не е в позиция да дава уроци, докато Швеция не изпълни задълженията си и не се присъедени към валутния съюз. За всички лидери, особено за онези на държави, чиито финанси трябваше да бъдат спасявани от ЕС и МВФ, последните две години струпаха невероятно напрежение върху раменете им.

Правителствата на Португалия и Ирландия вече се разпаднаха, министър-председателят на Испания ще загуби следващите избори през ноември, гръцкият министър-председател Георгиус Папандреус едва се държи на власт. Други правителства са здраво закъсали.

Премиерът на Италия Силвио Берлускони е изправен пред две съдебни дела за корупция и данъчна измама и още един съдебен процес, по който е обвинен за заплащане за секс с непълнолетна проститутка и сега е под натиск да въведе много по-дълбоки икономически реформи, които да помогнат на Италия да избегне пътя на Гърция и приемането на спасителен план.

Запитани в неделя на съвместна пресконференция дали вярват на Берлускони, че ще направи правилното нещо, германският канцлер Ангела Меркел и Саркози се подиграха на италианския лидер, като се подсмихнаха един на друг преди да отговорят на въпроса.

„Изпитваме увереност в чувството за отговорност на всички италиански власти: политически, финансови и икономически“, каза Саркози, давайки полуотговор. „Това беше среща между приятели“, каза Меркел, още по-неубедително.

Берлускони, три пъти министър-председател, е изправен пред унижението действително да му бъде търсена сметка от други лидери и от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и да чуе от тях как трябва да управлява страната си по-добре.

За Ван Ромпой, който пое функциите си с началото на кризата, и за Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия и друга ключова фигура в усилията за борба с кризата, стресът и напрежението са не по-малко сурови.

Членове на екипа им ги описват като изтощени, макар пред публиката да се опитват да изглеждат ведри. „Това няма край за тях“, каза дипломат, контактувал и с двамата по време на кризата.

„Дали става въпрос за организиране и председателстване на срещи, справяне с егота около масата, или за това да са сигурни, че ще кажат правилното нещо пред медиите, или пък за изпращане на правилното послание към пазарите, това продължава 24 часа, 7 дни в седмицата. Това си оказва своето влияние.“

Министър-председателят на Люксембург и ръководител на финансовите министри на еврозоната Жан-Клод Юнкер в неофициални разговори разказа колко изтощителни са били последните две години и убеждаваше колегите си в необходимостта да си поддържат формата и да пушат по-малко.

Може би единствено министър-председателят на Финландия Юрки Катайнен, който навърши 40 години през този месец, успява да изглежда все едно кризата не го стресира прекомерно – но това може би е така, защото често взима релаксираща сауна преди срещи, предполагат доверени лица.

БТА