Светските жени в Тунис се притесняват от възхода на ислямизма

Ройтерс

Когато стотици тунизийци шофираха в столицата миналата седмица, свирейки с клаксони и развявайки шалове, за да отпразнуват изборната победа на ислямистката партия, малцина ликуваха в района Ан Наср. С шикозни бутици и скъпи кафенета, този квартал е бастион на сегмент от туниското общество, който се чувства маргинализиран и дори уплашен от изборния резултат.

В райони като Ан Наср живеят хора от средната класа, градски работещи жени, чийто начин на живот от десетилетия има повече общо с Европа, отколкото с арабския свят. Сега те се притесняват, че това ще се промени.

На изборите на 23 октомври в Тунис, където се родиха бунтовете на Арабската пролет, мнозинство от избирателите предпочетоха Ан Нахда, умерена ислямистка партия, която беше забранена през десетилетното автократично светско управление.

„Страхуваме се, че ще ограничат нашите свободи“, каза Рим, 25-годишна стажантка по медицина, докато се храни в „Грингос“, заведение за бързо хранене в Ан Наср. „Казват, че няма да го направят, но след време могат да въведат промени стъпка по стъпка. Полигамията може да се върне… Казват, че искат да стане като в Турция, но може да се окаже като в Иран. Не забравяйте, че там обществото също беше отворено“.

Тази група не е типична за туниското общество. Повечето жени в тази бивша френска колония не са толкова заможни, консервативни са, носят хиджаб (ислямско було) и за разлика от жените с по-високо социално положение, им е по-лесно да говорят на арабски, а не на френски.

Но средната класа и светските жени имат значение за просперитета на Тунис, защото тяхното съсловие традиционно предоставя на обществото адвокати, банкери, ръководни кадри в маркетинги и творци. Турски модел?

Мнозина от тях не вярват на уверенията на Рашид Гануши, лидера на Ан Нахда. Той казва, че ще създаде модел, близък до този на умерената Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция, няма да налага ислямските ценности на никого и ще уважава правата на жените.

39-годишната Надя Хемири, която е работила като експерт по връзки с обществеността, а сега е домакиня, казва, че я притеснява не Гануши, а посланието, което победата му ще отправи към хората.

Няколко дни преди изборите Хемири, заедно с други активистки, раздаваше брошури в подкрепа на друга партия. „Имаше мъже, които ни поглеждаха и казваха: „Правете това, което сте започнали. Но няма да е задълго. Скоро ще трябва да стоите вкъщи“, разказа Хемири в интервю след изборите „Има случаи, които оправдават страховете ни, че определени хора, които сега се чувстват по-силни, ще изпаднат в крайности и че ще им бъде позволено всичко“.

Тя каза, че консервативни мъже питат жени: „Защо пушите?“ и „Защо носите тесни дънки?“. Опасенията й са, че подобни забележки ще станат всекидневие. 28-годишната Муна, която работи в пекарната „Le Continental“ в Ан Насра, разказа, че във вторник мъж влязъл в пекарната и й казал: „Трябва да стоиш вкъщи“.

Настъпателен секуларизъм

Подобни нагласи са обичайни в по-голямата част от арабския свят и дори в големи райони на Тунис. В продължение на десетилетия преди революцията през януари, която свали президента Зин ал Абидин Бен Али, жени като Хемири и Муна бяха недосегаеми за тези нагласи заради подчертано светския режим.

Вечерно време в столицата Тунис, особено в центъра и скъпите квартали като Ан Наср, Ла Марса и Гамарат, групи млади жени седят в кафенетата и пушат. Алкохолът е достъпен. Тийнейджърки се возят на задната седалка на моторни скутери, карани от младежи. Много жени носят къси поли, дънки или тениски. В тези квартали рядко може да се видят хиджаби.

Победата на Ан Нахда означава, че Тунис ще има лидери, които споделят ценностите и ислямската идентичност на мнозинството от населението. Не всички работещи жени от средната класа са против тези ценности. Една от най-известните кандидатки на Ан Нахда е Суад Абдел-Рахим – бизнесдама, която не носи хиджаб.

Но много светски жени се страхуват от постепенна ерозия на редица неща, които, взети заедно, им позволяват да се чувстват равнопоставени и уважавани. „Например мъже, които не те гледат в очите; говорят със съпруга ти, а не с теб“, каза друга жена, която не иска да бъде назована. „Имам дъщеря и съм притеснена за нея.“

Хемири била шокирана, когато видяла отделни опашки за мъже и жени в изборните секции в области, където Ан Нахда е силна. „В някои работнически квартали, когато отидеш да платиш сметката за газ или електричество, има мъже, които придружават съпругите си и се опитват да наложат отделни опашки…“

„Аз бях свободна да избера дали да съм домакиня, след като дълго време работих и искам да запазя тази свобода“, каза тя. На въпрос какво може да стане в бъдеще, тя отвърна: „От една страна си казвам, че хората от Ан Нахда, дори и да са ислямисти, ще се придържат към умерена позиция“.

Но наред с това тя си спомня ислямската революция в Иран и събитията в съседа на Тунис Алжир, където ислямисти наложиха, в някои случаи със сила, правила за облеклото на жените през 90-те. „И тогава си казвам: може ли историята да се повтори? Може ли Тунис да преживее събития като тези в Иран или Алжир?“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.