В десетката: Бюджетно ноктюрно

Снимка: Булфото

Всяка година, когато дойде време за поредния бюджет на държавата на мен ми става весело на душата. Какво да се прави – условен рефлекс от далечната 1990 година, когато в суматохата някой ме бе набутал в парламентарната бюджетна комисия. Спомням си добре бюджетната процедура за 1991 година, чието времетраене в часта и за данък оборот бе от два до четири часа след полунощ.

Толкова бе времето, което прекара у дома тогавашния вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Дончо Иванов с предложението си да отпадне данък оборот (сега ДДС) върху млякото, хляба и още нещо, което вече съм забравил. Ефектът от кратката ни среща, която естествено не мина без бутилка водка бе забележителен. Предложението наистина мина през комисията и съответно през пленарна зала.

Сега, обаче времената са други. Хората не са по площадите и спят спокойно у дома. Спя си и аз. И както си спя – сънувам. Пак е бюджетно време, пак е два след полунощ, но този път не е Дончо, а К.К., таен агент на СДС, внедрен в Министерството на финансите още по царско време. И вече забравен. Носи ми оригиналния екземпляр от бюджет 2012-та.

Така и така, казва ми, то и без това идва края на света, така че дай да свършим работата. Добре, казвам му, като не можем на избори да опитаме така, давай бюджета. Ето, подавай ми той дебелата папка и пита откъде почваме?

От МВР, разбира се, казвам му аз. Всичко в тая държава почва от него и свършва с него. Та-каа, ето – режем веднага 800 милиона. Ауу – зяпва моят агент, много бе ? Много на душманите, успокоявам го, тертипът си е баш европейски. И пояснявам: охранителната полиция отива в общините и така махаме 150 млн, пожарната – също там, така че ето ти още стотина.

Прибави Института по криминалистика, който зачисляваме на БАН, гражданска защита на областите, МВР-болницата на здравеопазването. Махаме също така почивните станции, складовете за оръжие за подаръци и още някоя друга дреболия – и готово. Ето виждаш ли, не са милиард, а 200 милиона ? За криминалисти, за жандармерия и борба с тежката престъпност.

Бастисахме го хубавото ведомство, пропъшква моя агент. Казвам му, че съм наясно, че българският чиновник има слабо сърце и не съм злодей. Ако бях такъв, сигурно щях до обединя МВР с регионалното, за да имаме Министерство на вътрешните работи и администрацията. Каквото впрочем имат франзуците, а пък ние даже преди тях, в Царство България.

А Цецо, пита агентът? На Цецо му взимаме БМВ-то и го качваме на велосипед. Също като датския министър на вътрешните работи. После го подканям да бързаме, че е три след полунощ.

Продължаваме с Министерството на образованието. Тука е по-лесно – махаме регионалните инспекторати, училищата, финансирани от министерството, с изключение на НПМГ, Националната гимназия за древни езици и култура и средните музикални училища. Прехвърляме парите за храненето на учениците на общините, режем професионалното ориентиране, защото все още не съм чул някой да се похвали, че ориентиран по този начин. И сме готови. И тука ги оставяме 200 млн, да не кажат, че за полиция харчим повече, отколкото за образование.

Какво правим нататък, надзърта в корема на държавата моят агент? Ами продължаваме с министерствата с по-дебели портфейли. Ето например, това на труда и социалната политика – сваляме го от 958 на 100 млн, като прехвърляме социалните помощи, инспекциите и бюрата по труда към общините.

А какво ще правят в министерството, повдига вежди агентът. Ще правят социална политика, отговарям му. Ще работят върху нов Кодекс на труда, ще правят програми за заетост и прочие добри неща за българските граждани.

И така караме нататък, докато стигаме до министерството на моя човек. Гледам го трепери целия като гледа как играе химикала и как изчезват половината от парите на дирекциите „Финанси на общините“ и „Управление на собствеността“. Знам го, че е началник на почивна станция и затова се смилявам при едно условие – станцията да стане ТВУ (трудово-възпитателно) за митничари. Агентът ми се усмихва широко и изчезва с папката в посока парламента.

А пък аз отново се унасям. Сънувам целия Министерски съвет на велосипеди – на посещение в село Торба лъжи. На Бойко Борисов велосипедът му е с 48 скорости, с климатик и 7 инчов телевизор на вилката. Селяните го гледат намусено, но когато Симеон Дянков обяснява, че велосипедът е дарен на премиера от община Опан, лицата им се разведряват.

Малко преди министрите да обърнат велосипедите, кметът на селото вади портфейла си и им дава по някой лев за фъстъци и кока кола по дългия към към столицата.

От блога на Пламен Даракчиев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.