Горчиви плодове за Алжир след бунта в Либия

Ройтерс

Един ден миналия месец лоялни на новите либийски власти граничари махаха на пътници да преминават през граничния контролно-пропускателен пункт Рас Ждир между Тунис и Либия. Някакъв мъж се приближи до тях и им представи алжирски паспорт.

„Връщай се откъдето си дошъл. Няма да си губя времето да разговарям с алжирци“, каза граничарят на притежателя на паспорта. Журналист на Ройтерс стана свидетел на разговора.

Този тип инциденти станаха обичайни откакто в Либия дойде на власт ново правителство, според което съседен Алжир е бил на страната на бившия либийски лидер Муамар Кадафи по време на бунта срещу управлението му.

Западни дипломати и анализатори казват, че няма твърди доказателства алжирското правителство да е подкрепяло Кадафи. Алжир също отрича това и заявява, че се е придържал към позиция на строг неутралитет и е съблюдавал санкциите на ООН.

Въпреки това възприемането на Алжир като страна, която е предпочитала полковник Кадафи да победи в конфликта, се е загнездило в съзнанията на мнозина либийци и на някои хора в западни столици.

Това навреди на отношенията на Алжир с Либия, а те са от значение за останалия свят, защото съседите трябва да работят заедно, за да предотвратят попадането на големи количества оръжия и експлозиви в Либия в ръцете на Ал Каида.

Пострадаха и международните позиции на Алжир, който прекара последните 10 години в премахване на етикета на парий, който му бе прикачен заради минали нарушения на човешки права.

„Алжир ще трябва да вземе предвид щетите за международния му имидж от възприемането му като прокадафистки, макар и да не вярваме това да е така“, каза западен дипломат.

Щетите обаче ще бъдат ограничени. Със своите запаси от петрол и природен газ и горд национализъм Алжир е добре предпазен от международни критики.
През последните осем месеца отношенията на Алжир с Либия бяха засмукани във водовъртеж от обвинения и контраобвинения, от който ще трябва да положи усилия да се измъкне.

Всичко започна с твърдения за тайни алжирски полети доставящи оръжия на Кадафи – нещо което беше отречено от правителството на Алжир и отхвърлено от висши американски и европейски официални представители, макар че един американски законодател поиска от Конгреса да проучи медийните съобщения, че Алжир е изиграл важна роля в изпращането на оръжия на бившия либийски лидер.

Положението се влоши, когато Алжир изказа безпокойство, че радикални ислямисти се внедряват в редиците на либийските бунтовници и че необезопасени оръжия попадат в ръцете на Ал Каида. Освен това Алжир неохотно призна Преходния национален съвет (ПНС) за законна власт в Либия.

Проблемите се задълбочиха с решението на Алжир да даде убежище на съпругата, дъщерята и двама от синовете на Кадафи. Алжир заяви, че това се прави от хуманитарни съображения. Високопоставен либийски официален представител го определи като „проява на агресия“.

Твърденията, че Алжир е оказал каквато и да било практическа помощ на Кадафи в борбата му за задържане на власт не са доказани. Лидерите на Алжир не проявяваха лични симпатии към Кадафи, но те, както и много други арабски лидери, се колебаеха да подкрепят бунта в Либия, защото се бояха, че това би насърчило въстания на собствената им територия.

Ясно е обаче, че мнозина алжирски управленци биха предпочели бунтът изобщо да не бе започвал, а когато избухна следяха нервно в каква насока поема. Причината за този начин на мислене са дълго продължилите бунтове на ислямистки екстремисти в Алжир, при които бяха убити около 200 000 души и все още не са окончателно потушени.

Правителството на Алжир смята, че бунтът в Либия може да бъде използван от екстремисти, за да се сдобият с оръжия и да извършат нови нападения на негова територия. Алжир също така се чувства некомфортно, че ислямисти, които споделят идеологията на екстремистите, с които се е борил, сега са на властови позиции в Либия.

Един такъв човек е Абдел Хаким Белхадж. Той е прекарал известно време в Афганистан и е имал непреки връзки с лидера на Ал Каида Осама бин Ладен. Сега той се отказва от насилието и ръководи Военния съвет на Триполи, който е подчинен на ПНС.

„Много е трудно да се води диалог с някого като Белхадж, например. Той е известен в Алжир с връзките си с ислямски екстремисти. Алжир знае що е тероризъм“, каза Абделхамид Си Афиф, член на управляващата в Алжир партия Фронт за национално освобождение и председател на парламентарната комисия по външни работи.

Алжир не полага големи усилия ясно да изрази тази гледна точка. Никой министър от правителството не е дал подробно публично обяснение за политиката към Либия откакто избухна въстанието.

Това е типично за начина, по който алжирското правителство възприема външния свят, каза Джеф Портър, основател на консултантската фирма „Норт Африка риск кънсълтинг“.

„Алжир действително рискува да се самоизолира на международната сцена, но Алжир винаги е бил яростно независима страна. Той никога не е бил страна, която обяснява политиката си, а вместо това очаква действията му да говорят сами за себе си“, каза той.

Алжирското правителство призна нуждата да поправи отношенията си с новите управници на Либия. Търговският обмен с Либия е незначителен. Алжир обаче иска да може да общува с ПНС, за да помогне за залавянето на екстремисти, които смята за заплаха и за да попречи да се използват на негова територия оръжия като преносими зенитно-ракетни комплекси.

Алжирският външен министър Мурад Меделси се е срещал с представители на ПНС на неутрална територия и покани либийски официални лица в Алжир за разговори. Алжир обаче изглежда се притеснява по-малко за международните последици от позицията си към Либия, главно защото вижда твърде малко директни въздействия.

Северноафриканската страна, която е шестия най-голям износител на природен газ в света и притежава 15-ите по размер резерви в чуждестранна валута, той не се нуждае от помощ. Икономическата му политика в социалистически стил няма особено желание за чуждестранни инвестиции.

„Ние не сме от хората, които следват стъпките на другите. Ние сме суверенна държава и ще казваме това, което е в интересите на страната“, заяви членът на управляващата партия Си Афиф.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.