Проф. Нако Стефанов: Все повече българи от отчаяние стават наемници или наркомулета
Загинали са български пилоти в Ирак, за които пресата не съобщи нищо, разкрива професорът
Проф. Нако Стефанов е специалист по световна икономика и управление, японист и изследовател на Азия, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Разговорът с него е проведен в предаването „Колегиално“ на радио „Алма Матер Класик ФМ”.
– Проф. Стефанов, има спор – кой е терорист, кой е патриот, революционер и кой е наемник? Египетските вестници пишат, че Кадафи е завещал милиони на терористи. Бившият либийски лидер е осъзнавал, че режимът му рано или късно ще падне. И всичко това стана с помощта на наемници.
– Това, което можем да кажем със сигурност е, че и едната, и другата страна използваше активно наемници. Реално въздушната атака срещу Кадафи се осъществяваше от самолети на НАТО. В случая, основно самолети на Франция и Великобритания. Що се отнася до сухопътните операции там имаше от специалните части на Великобритания и от френските… Чад, Афганистан, Катар като основно бяха наемници… През последните години ние забелязваме една тенденция, която все повече и повече се усилва – участието на наемници във военни конфликти.
– По-евтино ли излиза така или е по-мобилно?
– Излиза по-легитимно за онези, които са заинтересовани конфликтът да върви в една или друга посока. Това не въвлича пряко някаква държава. Да кажем – вие сте заинтересован от конфликта, но не участвате пряко в него. Не носите юридическа, правна, морална и международна отговорност, а цялата дейност се поема от компании или организации, занимаващи се с военен бизнес. Тук става дума за частни организации чиято цел е печалба. Това е и най-страшното на наемничеството. Ако една държава участва в конфликта, тя се стреми да го завърши колкото се може по-бързо. В случая говорим за частни организации (Private Military Companies/Contractors или Private Security Companies) за изпълнение на критически важни задачи, които обикновено са били функция на въоръжените сили. Те са заинтересовани конфликтът да трае колкото се може по-дълго, защото печелят от тази работа. Има една друга много страшна особеност, която не е известна на широката публика. Има международни споразумения за войната, в които е казано за наемниците, че те са изключени от всякакви закони, включително и това да бъдат третирани като военнопленници, което на практика ги поставя извън закона и извън морала. Това са хора, които са способни на всякакви жестокости.
– В момента в Либия има пленени около десетина украински наемници, които са воювали на страната на Кадафи. На края са им плащали по $5 000 на ден. Задавам си въпроса – какъв човек трябва да си, че да отидеш да воюваш за такава сума при положение, че доларът е толкова зле и да си от губещата страна?
– Доларът е зле, но сумата в условията на Източна Европа е доста значима. Това все по-често въвличане на безотговорни фактори, наемникът не носи никаква отговорност, е нещо много опасно. Това е много опасна тенденция, която все повече се засилва. Имайте предвид, че официалните фактори засилват това нещо. Ще ви дам такъв пример. В Босна и Херцеговина първоначално са били 10 към 1 войници спрямо наемници. В момента там са 50 на 50. По същият начин е в Ирак. Там изключително много се засилва присъствието на частните военни компании. За съжаление има и българско участие. В международната преса излязоха данни за убити българи, наши пилоти на хеликоптери. В България пресата не каза нито дума за това, но това е факт и дори им публикуваха имената. Аз няма да ви ги кажа от етични съображения към семействата им. Навремето в „Хералд трибюн”, в една статия, авторът споделяше, че борбата за демокрация изисква жертви, а американското общество е много чувствително на жертвите. В статията се казваше и още, че всъщност проблемът е решен много отдавна. Още по времето на Римската империя са използвали наемници и това, че някоя майка ще заплаче на Балканите, никой няма да забележи. Това за мен беше много показателно и страшно, когато я прочетох тази статия. Много се страхувам, че в нашето общество при това обедняване ще има хора, които ще са готови за такива суми да рискуват…
– Идейните, политическите и религиозните съображения вече са на заден план…
– Когато сте редовен войник, вие спазвате някакви правила на войната, имате морал и патриотични съображения, но когато става дума за хора, които отиват да губят живота си за пари, те вече не се спират пред нищо. Наемникът е готов за пари всичко да направи. Готов е на всякакви жестокости. Това е много опасна тенденция. Световната общественост отбелязва тези тенденции по цял свят. Жалкото е, че по тези неща никой не говори. Не се дискутира в пресата, нашата общественост липсва, пак повтарям – едно такова замълчаване е опасно за българското общество.
– Обяснено по този начин – никой не говори.
– Да, да… Наемниците са хора, лишени от морал, те са извън закона, те знаят, че са извън закона. Единствено материалното ги интересува, а не идеала. И когато материалният фактор бива включен, тогава войната няма правила. И това е най-страшното.
– Но никой у нас не обяснява войната в Либия по този начин.
– Аз мисля, че никой не обяснява войната по този начин там, защото ние сме членове на НАТО и у нас…(смее се)…се спазва едно мълчание за тези неща…
– Ние отидохме дори да „помагаме” с „Дръзки”.
– Нашата подкрепа беше чисто символична. „Дръзки” не участваше пряко във военните действия… За малка и бедна България и това е много. Това беше една проява на солидарност, отколкото на пряко участие. Но, пак повтарям, тук в случая не толкова прякото участие ще засегне България, тъй като явно по света турбулентността ще се увеличава. Мисля, че млади българи ще се полакомят за пари да отидат да убиват други хора. Това е една опасност, за която нашето общество засега мълчи и срамежливо си затваря очите.
– Може би, защото не са толкова много… Като количество…
– Да, като количество е така, но пак повтарям – какво става с нас? Ще е много жалко български момчета по престъпен и жесток начин да бъдат носители на смъртта. И те да станат обект на смъртта. Ако се създаде в нашето общество една атмосфера на неприемане, на заклеймяване на подобни неща мисля, че ще спасим както чужди, така и български животи.
– Ако продължава да е такава мизерия в България, онези, които имат възможности, бързо ще се ориентират и ще станат наемници.
– Е, това е много страшно ако младите хора у нас по този начин могат да печелят пари. Аз затова съм радетел на това, че в България трябва да се създаде иновационна платформа на развитие, чрез която да се създават работни места, да се формира трудова интеграция, за да се избегне този капан – ние да сме едни федерати, които да плащат солидарността си с кръвта на своите момчета. Това е много страшно.
– Мисля, че вече нямаме такива възможности да обучаваме млади хора, които да стават наемници…
– Не съм съвсем съгласен…
– Да, вие предполагате, че имате предвид загиналите българи в Ирак, които отнесени към числеността на населението ни са много повече като бройка, отколкото американци са загинали там…
– Да, това е, което исках да ви кажа. Вземете един друг много тревожен факт. Все повече и повече стават българите по света, които са хващани като наркомулета. При това нашите са съгласни на най-страшни форми на преносимост на наркотиците. Жени, момичета ги пренасят в стомасите си, в половите си органи. Това говори, че нашето общество е достигнало до една много крайна степен на отчаяние щом е готово на такива страшни неща. Какво означава да пренасяш наркотици в стомаха си. Обвивката не издържа и ти може във всеки един момент да загинеш.
– И не ги е страх. Независимо, че всяко залавяне с наркотици води до смъртна присъда в Иран българи продължават да пренасят наркотици там.
– Да, задължителна смъртна присъда и въпреки това рискуват. Съвсем наскоро млада българка в Рим, на около трийсет години е хваната да носи в половите си органи някакъв най-моден и много скъп наркотик. И това се засилва по цял свят, което означава, че българите са на най-ниското стъпало – наркомуле. Колко ли трябва да е отчаян нашенеца, че да върши тази работа? За съжаление една друга тенденция също е толкова страшна.
– Този факт само подкрепя вашата теория, че хората в отчаянието си стават наемници. Стигнахме до заключението, че новите войни се правят от наемници и то да се разбият що годе прилични държави. Даже се прокраднаха и шеговити истории за това, че и Путин го чака същото нещо.
– Това не са шеговити истории. Джон Маккейн, който беше кандидат за президент от Републиканската партия срещу Обама, излезе с едно мнение. Той каза: „Кадафи си отиде, да се готвят някои хора в Москва и китайските другари”. Това прозвуча много зловещо, между нас казано. По този повод, за който си говорим, в доклад за Конгреса на САЩ под наслов „Private Security Contractors in Iraq: Background, Legal Status, and Other Issues“, т.е. „Частните компании за сигурност в Ирак: Основания, легален статут и други въпроси“, от август 2008 година се съобщава, че само за периода 2003-2007 година САЩ са изплатили сумите от 3 до 4 млрд долара на такива компании (вж тук). Който се интересува, може да го прочете. В този доклад един президент на такава компания, а те са няколкостотин, казва по повод войната в Ирак, че бизнесът е тръгнал и вече не може да го върнете. Това са неговите думи, които се цитират в американската преса. В момента сме в криза. Това е факт. Някои говорят, че е макроикономическа, други – структурна, трети говорят за съдебна криза. Както и да разглеждаме тази криза тя действително е нещо много сериозно. По своята същност това е криза на глобализацията по американски. В основата й е дълговата криза със САЩ, а тя заплашва долара. Фактически днешната световна система, глобализацията по американски, има за своя основа долара. И запазването на този долар е основна задача на Америка.
– Те печатат повече пари, отколкото имат покритие.
– Определено. Ще ви дам за пример тази цифра, която върви сред експертите по света. Напечатани са 1 квадрилион долара. Цифрата е невъобразима, т.е. целият брутен продукт на Земята за една година покрива тази сума на 6% и нещо. Държавният дълг на САЩ вече е 98% от брутния продукт на страната, а пък общата криза – на самите щати, на местните администрации, отделните фирми, семейства е 54 трилиона…
– Затова ли един американски сенатор поиска пари от Ирак – да им платят, че са ги бомбардирали…
– Да, определено, да им платят за услугата. Единственият начин да се спаси доларът е да се сее хаос по целия свят. Ако светът е нестабилен около Съединените щати, те ще бъдат един вид стабилния остров, където ще текат капиталите, ще се засилва доверието към долара въпреки печатането му в големи размери. И допълнителното му печатане. Знаете, че първата вълна на кризата беше спасена по такъв начин – напечатаха се долари, които се наляха във фирмите и банките, които фалираха. За пример ще ви дам най-голямата производствена компания на Съединените щати „Дженерал мотърс”, в момента тя е на 79% държавна. Държавата наля там пари и я притежава по този начин. Най-голямата им банка „Сити банк” също е държавна в момента.
– А държавният резерв е частен…
– А това е вече друг въпрос, че „The Federal Reserve System” е частно дюкянче, което печата доларите и ги продава на държавата… Щатите са заинтересовани да управляват хаоса. Даже ги обвиняват в това, че част от дълговата криза в Европа е провокирана от Щатите, защото в случай на криза на долара всичко ще полети към еврото. Едно стабилно евро е заплаха, а нестабилното евро премахва заплахата за долара. Това е ситуацията на този управляем хаос. Има обаче една такава тенденция, че той може да се превърне в неуправляем. И тогава ще стане нещо страшно…
– Трета световна война?
– Не бих искал да чертая такива мрачни картини, защото не можем да отговаряме за света. Най-малкото в България трябва да сме осведомени за тези неща, обществеността ни да има разбиране по тези въпроси и България да бъде много внимателна, за да не стане жертва на всякакви такива негативни тенденции. Управляемият хаос може да се превърне в неуправляем и става нещо много страшно. Ще оцелее ли България е въпрос с три удивителни.
Със съкращения от сайта на Антон Митов Котка с цигулка