Зелените в Германия – от неизбираеми към незаменими
Ройтерс
На Зелените им отесняха вълнените пуловерите и сандалите, те пораснаха и успяха да привлекат вниманието на достатъчно много свои сънародници към защитата на околната среда, за да направят партията си – вече най-успешното зелено движение в света – вероятния победител в изборите през 2013 г.
Основана преди три десетилетия от бунтари, тръгнали от студентското движение през 1968 г., от пацифисти, издигнали лозунга „Забранете бомбите“, еколози и феминистки. Зелените за пръв път вкусиха от властта в периода от 1998 г. до 2005 г., когато управляваха заедно със социалдемократите на Герхард Шрьодер (ГСДП).
Но миналата година пожънаха успех сами. Силното им представяне в регионалните избори им осигури за пръв път присъствие в парламентите на всичките 16 провинции, както и първия министър-председател на провинция – Винфрид Кречман, който измести Християндемократите (ХДС) на канцлера Ангела Меркел в консервативния Баден-Вюртемберг.
Постепенното „позеленяване“ на германската политика (дори Меркел възприе антиядрената кауза след катастрофата във Фукушима и сега бърза да затвори атомните електроцентрали), прави партията много привлекателна за основните участници в политическия живот.
„Ние доказахме, че икономиката и екологията не си противоречат и това е голям скок напред“, каза в интервю Клаудия Рот – съпредседател на партията. „Хората казваха „можем да си позволим Зелените, когато времената са добри, но когато става въпрос за увеличаване на работни места, не ни трябват Зелените“, каза Рот.
Партията постигна исторически високи резултати в социологическите проучвания – миналата година тя получи одобрение от 15-20 процента, докато на предишните избори през 2009 г. имаше 10,7 на сто. Тя изпревари сегашния по-малък коалиционен партньор – Свободната демократическа партия (СвДП) – и стана третата сила в система, доминирана от консерваторите, които в момента получават 32 на сто подкрепа, и от ГСДП, която има 30 процента одобрение.
„Има наистина голяма вероятност Зелените да се върнат в правителството след следващите избори“, каза професорът по политология Саймън Грийн от британския Астънски университет.
Повечето анализатори са на мнение, че най-вероятният вариант за Зелените е лявоцентристка коалиция с ГСДП от типа „Червени-зелени“. Но след като ГСПД с презрение отхвърли евентуална коалиция със Зелените в регионалния парламент на Берлин, обяснявайки, че Зелените са против разширяването на околовръстното шосе и използвайки този аргумент като оправдание за обединяването си с ХДС, Зелените не са в настроение да бъдат притискани.
Тигри или крокодили?
ГСДП все още „без съмнение“ е първият избор на нейната партия, каза Рот пред Ройтерс. „Но те трябва да се отнасят с нас като с равни, а не като с някакъв придатък. Шрьодер говореше за „вождове и индианци“, но това вече не достатъчно.“
„На последните регионални избори успяхме да дясноцентристите благодарение на постиженията на Зелените, а не на ГСДП, които изгубиха подкрепа или изпаднаха в застой“, каза Тритин.
Рот и Джем Йоздемир, които са съпредседатели на партията, използват заплахата, че Зелените могат да образуват съюз с ХДС, вместо с ГСДП. „Няма забрана за разговори с консерваторите, но трябва да помним, че имаме доста различия“, каза Рот.
Те имат различни виждания за енергетиката, имиграцията, социалната политика и дори за Европа, където част от дясноцентристите стават евроскептични. Барбара гласува за Зелените от 1983 г. и гледа с тревога как партията измества фокуса си от екологията и става все „по-стара и скучна“. Тя не желае да ни каже фамилията си. Германия е страна, в която до голяма степен е табу да се питат хората колко печелят и за кого гласуват.
Барбара, която живее в Берлин, каза, че коалицията с ГСДП вече е разводнила идентичността на Зелените и един съюз с консерваторите на Меркел ще е последната капка. „Въпросът е кое е по-добре – да си победен от крокодил или от тигър“, каза тя.
Въпреки това с отслабването на старата неприязън на консервативните германски избиратели към природозащитниците, „образованите и хората с по-високи доходи (горната средна класа) се ориентират към Зелените и забравят старите идеологически бариери между тях“, каза професорът по политология Геро Нойгебауер от Берлинския свободен университет.
В днешно време възобновяемата енергия създава повече работни места от традиционната индустрия в някои части на Източна Германия, финансовата криза направи обичайни някога радикалните идеи на Зелените за данъци върху финансовите трансакции, а Зелените подкрепят по някои въпроси демонизирания някога Международен валутен фонд. „Преди десет години това щеше да е невероятно“, разсъждава Тритин, съпредседател на фракцията на Зелените в Бундестага.
Грийн -експерт по германската политика от Астънския университет – смята, че смекчаване на позициите е част от процеса на съзряване. Някои радикали, които през 80-те години се сърдеха и кълняха в парламента, се развиха – като Йошка Фишер, външния министър на Зелените, който беше замерян с бомбички с боя заради военните действия в Косово през 1999 г., и стана съветник в енергийната индустрия.
Легендарният основател на Зелените – Петра Кели – загина на 44-годишна възраст в драматични обстоятелства през 1992 г., застреляна от своя партньор. От сегашното ръководство дори тези, считани за по ляво ориентирани, като Тритин и Рот, преминаха към умерени позиции, възприети от „реалистите“ (както са наричани прагматиците) като Кречман в Баден-Вюртемберг.
Те са толкова уважавани, че дори известният консерватор папа Бенедикт ги похвали при посещението си в Бундестага, 25 години след като друг германски кардинал нарече Зелените „неизбираеми“ заради напредничавата им политика по отношение на равенството на половете.
Пиратското йо-хо-хо!
Именно умереността и балансът правят новите Зелени опасни за традиционните „Фолкспартайен“ („Народни партии“) – термин, исторически запазен за ХДС ХСС и ГСПД, но който интелектуалният седмичник „Ди цайт“ предложи да се използва и за движението на природозащитниците.
Зелените са отворени към нови избиратели и що се отнася до тяхната цел, наречена от Йоздемир „лов сред консерваторите“, заради гласове, взети вече от СвДП, която беше изместена от Зелените в историческата им роля на защитник на правата на човека. „Има необикновена прилика между избирателите на СвДП и избирателите на Зелените“, каза Грийн от Астънския университет.
Но ако Зелените са новите либерали, но рехава малка група новодошли в политиката може да изглежда като повторение на Зелените от преди 30 години, ако не бяха лаптопите и подозрителната липса на жени сред членовете им.
По-малко от месец след като изненадаха Берлин, спечелвайки 8,9 на сто регионалния вот, Пиратската партия – посестрима на първата подобна партия в Швеция, бореща се за свобода в интернет – отбелязват подобни резултати в страната, като мобилизират апатичните досега млади избиратели и крадат гласове от лявоцентристите.
Социологически проучвания сочат, че младите избиратели на Зелените са особено податливи на очарованието на Пиратската партия. Ветерани като 72-годишният депутат в берлинския регионален парламент Ханс-Кристиан Щрьобеле виждат в „самокритичната и умна“ кампания на „пиратите“ призрака на някогашните провокативни Зелени.
„Трябва да гледаме на тях сериозно. Трябва да сме сигурни, че не ставаме скучни и сиви“, каза Рот, ръководила някога рок група, известна със рижата си коса и острия си език.
Зелените трябва да уцелят баланса между запазването на тази стара „бунтовна“ привлекателност, водейки отговорна политика, която привлича широката средна класа, ако искат да бъдат в печелившата коалиция през 2013 г.
„Ако наистина имаше свежа и силна алтернатива, концентрирана върху органичната храна, енергията и грижите за планетата, много хора като мен щяха да напуснат Зелените“, каза Барбара.
Консерваторите от своя страна искат да наложат идеята, че съюз ГСДП-Зелени няма да проработи. Самата Меркел каза наскоро на среща на консерваторите, че свадата между ГСДП и Зелените за Берлинското околовръстно шосе доказва, че Зелените „са все още са и винаги ще бъдат партия на казващите „не“.
БТА