Петър Стойчев: Прекалено сериозен и точен съм за този живот в България

11-кратният световен шампион по плувен маратон се радва, че не е известен като футболист и никога не е гонил плеймейтки…

Петър Стойчев със златния медал от световното първенство в Шанхай тази година. Снимка: Личен архив

Петър Стойчев е най-успешният състезател по плувен маратон в света и най-добрият български плувец. Има 11 световни титли по плуване на дълги разстояния в открити води. Той е първият човек преплувал пролива Ла Манш за време под 7 часа – 6:57:50 ч. Рекордът му от 2007 г. е надминат и до днес, въпреки че всяка година го атакуват плувци, израсли в морето.
Петър е роден на 24 октомври 1976 г. в Момчилград. Започва да тренира  плуване на 6 годишна  възраст в Смолян. Родителите му – Райчо и Стефка го подкрепят през целия му път. На 16 години Петър Стойчев започва да участва на европейски плувни първенства в басейн за юноши.
Днес, след 30 години в спорта, Петър е преплувал над 60 000 километра в басейни, реки, езера, морета и океани. Участвал е в три Олимпиади. През 2009 г. е приет е в „Зала на световната плувна слава“ в град Форд Лодърдейл в САЩ.
Световната купа по плувен маратон в открити води се дава за състезания на дистанции от 15 до 88 км при температура на водата от 16 до 31 градуса по Целзий. Провеждат се в открити води: реки, езера, морета и океани. В тази дисциплина Петър има единайсет последователни световни  титли.
Петър е женен и има една дъщеря.
Неотдавна той се върна от Израел със сребърен медал от Европейско първенство, тази година спечели златен медал за плуване на 25 км в открити води на Световното първенство в Шанхай.

Петър Стойчев. Снимка: Иван Бакалов

– Кой е най-големият успех за теб?

– Постигнат успех, не го броиш вече като успех. Преди си мислех , като направих световния рекорд на Ла Манша, че това е може би най-голямото нещо, което съм постигнал. Защото в България не беше известно, но това си е едно сериозно преплуване, хората го сравняват с покоряването на Еверест. Щастлив съм, че съм единственият, който го е изплувал за 7 часа. След което се класирах за Олимпиадата 2008-а, станах шести, за мен това беше също много силно постижение. Миналата година стана десета Световна купа, пак мислех, че е успех. Тази година пък спечелих златен медал в Шанхай, който си мисля, че е голям връх в моята кариера. Да станеш световен шампион е несравнимо усещане. Да си номер едно във всяка сфера в живота, при всеки човек е нещо голямо. За добавка дойде и сребърният медал от Европейското първенство, така че може би 2011-та е връх в моята спортна кариера. Но човек, когато има амбиция да продължи да се развива, след като постигне една цел, идва нова, следваща.

– Каква е следващата цел?

– Следващата ми цел е да се класирам за Олимпийските игри в Лондон 2012 и да взема участие в моя четвърта олимпиада. В края на октомври започвам подготовка.

По време на рекордното плуване в Ла Манш 2007 г. Снимка: Личен архив

– Как преминава една твоя подготовка?

– Последната ми подготовка беше в Германия, живяхме със съпругата и детето ми там 7-8 месеца.
Всяка сутрин ставам в 5:55, в 6:40 трябва да съм излязъл от вкъщи, за да съм към 6:50 на басейна. В 7 часа започва първата тренировка до 9:30. След което почивка, обяд, след което в 15:15 започва втората тренировка до 18: 30. И така всеки ден, без неделя.  Понякога в четвъртък сутринта имаме почивка и следващата седмица отново…

– Защо не остана в Германия?

– Тренирам и в България, и в чужбина, разликата е, че в чужбина имам конкуренти, с които мога да се състезавам по време на тренировка. В България съм сам, нямам конкуренция, трудно върви. В Германия, да речем, спортната база е по-хубава, басейнът е по-хубав, храната е по-хубава, животът е по-спокоен. Но социалният живот там е по-различен. Приятели нямам, езиковата бариера съществува. Друг начин на живот, приемат ни като втора категория хора. Това се усеща от всеки един член от семейството. Има разлика, не откривам топлата вода.

Шампионът Стойчев. Снимка: Личен архив

– Какво е усещането точно преди старта на състезание?

– Това е едно вродено чувство, което, може би не всеки го притежава – желанието за победа. Преди самия старт съм спокоен, уверен в себе си. Промените настъпват по време на самото състезание. Може би, колкото повече доближаваме края, толкова повече желанието за победа и мотивацията се засилва в последните метри.

– Какви мисли ти минават тогава?

– Винаги съм съсредоточен върху дистанцията и съперниците. Има момент, в който можеш да си помислиш нещо странично, но най-важното е да съм концентриран върху конкуренцията. Трябва да реагирам в момента на всичко, за да запазя шансовете за победа.
Най-показателно е усещането на финала. Когато направиш едно тежко състезание и си пръв, ти не си изморен в края му. Когато обаче не си първи, умората е много голяма…

– Разпознават ли те по улиците?

– Рядко се случва. Масово не съм разпознаваем, като някои български футболисти (усмихва се)

– Иска ли ти се да е обратното?

– О, не. Аз се чувствам щастлив с това, което правя, за какво ми е да ме разпознават. Да ме сочат с пръст.

– Какво ще правиш, когато приключи кариерата ти?

– Това е много труден въпрос, трудно мога да ти дам отговор на него. Надявам се да бъде по-плавен процеса на преминаване от активния спорт  към „цивилен” живот.

Петър Стойчев. Снимка: Иван Бакалов

Просто идва един ден, в който повече не можеш, може би този ден е дошъл и за мен, но желанието ми да се класирам за четвърта  Олимпиада, е по-силно. Още няколко месеца до квалификацията, ако успея да се класирам, успея, ако не – един добър завършек на кариерата.

– След това треньорска кариера?

– А, не! Треньор ще бъде трудно. Ще трябва да се впусна в живота, изпълнен с много перипетии, много трудности…

– Отстрани изглежда, че сега животът ти е труден – тренировки, пътувания, лишения?

– Животът на професионалния спортист е много точен и ясен. За мен 9 часа е 9 часа. Когато трябва да преплувам 9 километра, се плуват 9 километра. В живота не е така, например канят те в някакво предаване в 19 часа, а започвате да снимате в 21 (усмихва се). Нещата в живота не са точни, както в спорта.

Преди старта на Ла Манш през 2007 г., когато поставя световен рекорд, ненадминат и до днес – преплува пролива за пръв път под 7 часа. Снимка: Личен архив

– Плаши ли те това?

– Не ме плаши, аз обичам трудностите, просто съм прекалено сериозен за този живот, който е в България, прекалено точен съм. И това ще ми пречи, ще трябва да се отнасям несериозно към нещата, за да вървят.

– Мислил ли си да живееш на друго място?

– Това е опция, която стои пред всеки човек, ако не успее да намери начин да се оправи и развие в собствената си държава. Трябва да търси развитие навън. Това решение се взима бързо, не е необходимо да се обмисля толкова дълго, обикновено се прави по принуда.

– Кога ти е било най-трудно?

– Всяка сутрин ми е трудно, когато трябва да вляза в басейна, рано сутрин в студената вода, да плувам. С огромно нежелание влизам. Толкова ми е трудно сутринта да стана, да се намокря. Сутрин да ми се спи, когато ми звънне часовника. Натрупаната умора от лагерите, пътуванията, смяната на часовите зони, състезания…

– Защо го правиш тогава?

– Емоцията от усещането за победа е несравнимо нещо. Доказването пред себе си и останалите… Да покажеш, че в твоята държава има хора, които са най-добрите в света в нещо, също е приятно усещане. Нещо, заради което би си струвало да направиш всичките тези жертви.

– Променил ли си се през годините, като стана най-добрият?

– Сигурно, човек с годините се променя. Да ти кажа честно в началото се интересувах повече, сега не ме интересува особено. Опитвам се да се съобразявам с близките ми и това е.

На финала за световната купа в Мексико миналата година. Снимка: Личен архив

– В личен план кой е твоят успех?

– Гледам нещата, които са ми се случили, да ги свързвам със спорта. В личния живот, ако погледна по-мащабно, най-интересните неща са, може би, че се престраших да се оженя, имам вече дете.

– Как се престраши?

– Как? Всеки един сериозен мъж трябва да направи тази крачка, да покаже, че е готов да се грижи за още двама или трима човека поне. Това е един жест от страна на човек, който може да носи отговорност, който може да се грижи не само за себе си, а и поне за още двама човека.

– Къде се запознахте със съпругата ти Ася?

– Тя беше състезателка по синхронно плуване и най-логично е да сме се запознали на басейна. Може би сходните интереси в спорта са ни накарали да поддържаме връзка през тези години. Тя беше първият участник за България на Олимпиада в синхронното плуване, заедно с нейната партньорка Богдана Зарева. В Атина 2004-та те представиха България.

Петър Стойчев. Снимка: Иван Бакалов

След Олимпиадата се отказаха, Богдана отиде да учи в Щатите, Ася си остана в София при мен и така до ден днешен. Заедно сме повече от 10 години.

– Казваш, че е най-логично да се срещнете на басейна, значи ли това, че при теб не е имало възможност да срещнеш хора на друго място?

– Точно обратното. Имал съм възможност да имам приятелка или човек до себе си от всякакви среди, освен спорта, ако щеш от шоу бизнеса, музикалните среди. Мен никога не ме е влечало да имам известна жена, с която да ме свързват, да ме пишат по жълтите страници на изданията. Популярните у нас плеймейтки никога не са били моята цел в живота. Аз имам прекрасна, перфектна жена.

– Имаш и дъщеричка на 3 години – Стефания. На какво искаш да я научиш?

– Постепенно трябва да вървят нещата. Всяко дете в определена възраст го интересуват различни неща. В момента сме на тема игри, рисуване, пъзели.
Болни родителски амбиции нямам. Детето ще си прецени. То може да иска да рисува, да пее, може да иска да ходи на солфеж. Ще реагирам на мераците й, но нека се развива по своя път.  Моят баща ми казваше: „Един родител, колкото и да е модерен, винаги е демоде в очите на своите деца”.

– От какво е трябвало да се лишаваш, заради успехите?

– Аз съм вече 30 години в спорта. За 30 години съм се лишавал от различни неща. В личен план съм получавал много голяма подкрепа от жена ми, от семейството ми. Дълго време отсъствам, нямам ме и това, че те търпят и се съобразяват с мене, е една жертва от тяхна страна.

– Как би се описал?

– Петър Стойчев – това, което съм направил, е достатъчно описание на това, което съм.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.