Газ и геополитика: Перспективите за Русия

сп. Пасифик скууп, Нова Зеландия

Енергията винаги е била в центъра на непрекъснато променящите се геополитически контури на света. Тъй като енергийните ресурси т.е. изкопаемите горива са изключително неравномерно разпределени по земното кълбо, съревнованието за контрол върху тях изяжда голяма част от времето и парите на големите икономики, гладни за енергия.

С рязкото увеличаване на световното търсене на енергия на фона на ограничените резерви това съревнование с времето става все по-засилено и най-вероятно ще достигне безпрецедентни равнища в бъдеще.

Макар петролът да е основно гориво в целия свят, природният газ все повече се предпочита, тъй като е в по-големи количества, а освен това е по-евтин, по-чист и по-ефективен като гориво. Тези негови качества, в противовес на останалите изкопаеми горива, правят природния газ доста по-привлекателен енергиен източник.

Русия притежава най-големите доказани резерви на газ в света. Тя е и най-големият производител и износител на газ. Тъй като на Европа не й достигат въглеводородни горива, тя разчита на Русия за покриването на по-голяма част от нуждите си от газ. Руският газ представлява над една четвърт от природния газ, който се ползва в Европейския съюз. Това превръща Европа в най-големия потребител на руски газ.

Този монополистичен статут дава на Русия донякъде средства, с които да упражнява влиянието си върху Европа. Освен това двустранните отношения на Русия с държавите, транзитиращи газ, като Украйна и балтийските страни, също играе решаваща роля за това да не бъдат прекъсвани доставките на газ за Европа. Руско-украинският спор в началото на 2009 година показа много добре уязвимост на Европа от произтеклото нарушаване на доставките на газ.

Очаква се обаче „Северен поток“, чиято първа линия бе пусната неотдавна, отчасти да разсее европейските страхове, че газът ще спира, тъй като синьото гориво ще идва направо от Виборг, Русия, до Грайсвалд, Германия, по дъното на Балтийско море, като така се заобикалят страните за транзит и следователно се избягват евентуални дипломатически търкания. Освен това икономиите от транзитните такси ще бъдат изгодни и на двете страни.

И докато ЕС има причина да изпитва задоволство, тъй като е осигурил газовите доставки чрез „Северен поток“, то за Русия това означава не само допълнителни приходи, но ще лиши от козове съседите й, които нееднократно са я заплашвали с нарушаване на доставките. Така Русия ще може свободно да се разпорежда в региона.

Въпреки че Западът подкрепя предложения газопровод „Набуко“, свързващ Турция с Австрия, в опит да се намали европейската зависимост от руския газ, все още има сериозни съмнения за това доколко проектът е политически изпълним и икономически жизнен, тъй като източниците му на газ са различни като Ирак, Азербайджан и Тюркменистан, които са нестабилни райони. Освен това е планирано газопроводът да мине през неспокойни райони като Южен Кавказ и Източна Турция. Така че сигурността е основно препятствие, което ограничава изпълнението на проекта.

За да подкопае още повече перспективите на „Набуко“, Русия заедно с Италия започна конкурентен проект за газопровод. Той ще транспортира руски природен газ по дъното на Черно море до България и след това до Гърция, Италия и Австрия. Проектът, който се изпълнява съвместно от руския газов гигант Газпром и италианската компания Eni се очаква да заработи напълно до 2015 година, доста преди планираното пускане в действие на „Набуко“ през 2017 година. Дори ако бъде завършен навреме, „Набуко“ ще може да захранва само ограничен брой европейски държави.

Така че „Северен поток“ и „Южен поток“ заедно неизбежно ще превърнат Русия в неоспорим лидер за енергийни доставки за Европа, като това ще й даде възможност да се ползва от безпрецедентно влияние върху континента в момент, когато всички големи европейски икономики страдат от сериозната дългова криза.

Руският президент Дмитрий Медведев посочи при пускането в експлоатация на „Северен поток“: „Това отбелязва значителна крачка в отношенията между Русия, ЕС и Германия и с редица други страни, които участват в проекта. В дългосрочен план, той ще засили сигурността в Европа, включително в енергийния сектор, особено на фона на сегашните икономически трудности.“

Възторгът обаче не трябва да завладява Кремъл. Мъдро би било от руска страна да използва връзките си с Европа за ускоряване на модернизацията и разнообразяването на икономиката си, която е изключително зависима от енергийните ресурси.

Разширявайки спектъра на енергийната си дипломация, Русия се опитва да разнообрази газовия си износ като намери нови клиенти. По този повод вече е монтиран газопровод до Китай. Обсъжда се и друг проект – газопроводът „Алтай“. Освен това Русия предложи газопровод за захранване на двете Кореи, за да отслаби напрежението на корейския полуостров и да даде тласък за развитие на обеднялата севернокорейска икономика.

Планира се също така да започнат доставки на газ за морския съсед на Русия – Япония, както и за Югоизточна Азия. По петролопровода Източен Сибир – Тихия океан вече се доставя руски петрол за Япония, Китай и Корея. Тъй като апетит за енергоносители на азиатските икономики е огромен, това разнообразяване на доставките към азиатско-тихоокеанския регион ще осигури гарантирано търсене на руския газ.

Също така ще даде на Москва по-голяма възможност за влияние върху случващото се в региона, който със сигурност е най-важната геополитическа гореща точка в момента. Това е един подходящ момент за Русия, в който чрез мъдро и благоразумно използване на географското си положение може да се утвърди като силна притегателна точка в нововъзникващия световен ред.

БТА