Лихвари вгорчават още повече живота на гърците

Ройтерс

За бизнесмена Димитриос заплахите започнали с обаждане по телефона от страна на мъж, който е казал, че знае къде се намира дъщеря му. Първоначално петдесет и седемгодишният бизнесмен, занимаващ се със смяна на дограма, си мълчал за обажданията. Когато колата му била запалена пред дома му, той скрил почернелите метални останки от семейството си.

Когато обаче се събудил от виковете на съпругата си при вида на огромен плакат, опънат на тяхната улица, той повече не можел да крие истината. На плаката пишело „ИСКАМ СИ ПАРИТЕ ОБРАТНО“. Тогава Димитриос разбрал, че незаконният лихвар, на който той дължи хиляди, не е готов да чака.

Икономическата криза в Гърция принуди правителството да ограничи публичните разходи с десетки милиарди, да намали заплатите и да увеличи данъците. Гърците нападнаха своите спестявания. Според ръководен кадър в малката гръцка Атика Банка около 50 милиарда евро (68 милиарда долара) са изтеглени от гръцките банки през последните две години, като повечето от тези средства са изтеглени от хора от средната класа.

По думите му остават около 185-190 милиарда от банковата ликвидност.
Тъй като обаче за много гърци става все по-трудно ежеседмичното пазаруване, изплащането на разходите по техния бизнес или ипотеките на домовете им, незаконното лихварство се разраства.

Един учен, който проследява гръцкия сив пазар, казва, че лихварите въртят около 5 милиарда евро на година в Гърция. Правителството смята, че става въпрос за двойна цифра – 10 милиарда – и заявява, че тази дейност се е учетворила от началото на кризата през 2009 г. Повече от половината от тази сума остава в джобовете на лихварите, чиято начална лихва е 60 процента на година.

Половината от тези, които взимат подобни заеми, са загубили имущество или са провалили браковете си, казват от правителството. А някои стигат до самоубийство, след като не успяват да се издължат. И винаги има заплаха от насилие.

Високопоставен представител на отдела за икономически престъпления във финансовото министерство заяви за Ройтерс, че повечето операции са свързани с организирани престъпни групи от Балканите. „Лихварите обикновено са последният вариант за някой, който се опитва да спаси бизнеса си от фалит. А когато веднъж започнеш бизнес с тях, влизаш в затворен кръг“, заяви представителят, пожелал да остане анонимен.

Димитриос, който не иска да сподели фамилията си, е съгласен с това мнение. „Лихварите не са банкови чиновници“, казва той, разбърквайки капучиното си в лоби бара на хотел в центъра на Атина. „Те са мъже, които дигат тежести и носят пистолети. Много бизнесмени с малък бизнес се обръщат към лихварите. Мислиш си, че е лесен изход, но след това ти режат главата“.

Високият и едър мъж с множество гелосани сиви къдрици Димитриос започнал своя бизнес с монтаж на прозорци преди 25 години в индустриалната зона в покрайнините на Атина. Преди кризата неговата компания е имала оборот от около 4 милиона евро годишно и е била стабилна, използвайки вносни материали от Русия.

След пожар във фабриката му обаче Димитриос, който е баща на две деца, казва, че е получил само една трета от застраховката, която му се е полагала, при което е започнал дълъг период на финансови проблеми.

Бизнесът му освен това е пострадал лошо от клиенти, които са използвали чекове с бъдеща дата. Гърците обикновено определят датата на своите чекове най-много до шест месеца напред. Те казват, че сега може да нямат парите, но ще ги имат до няколко месеца. Тази практика е законна, но икономисти и банкери смятат, че тя допринася за затъването на страната в посока на неплатежоспособността.

Според банковия регулатор Тиресиас, назован на слепия гръцки пророк, през 2009 г. е имало чекове без покритие на стойност 3 милиарда евро. Това е по 272 евро на човек. Трудно е да се правят сравнения с други европейски държави, тъй като почти нито една от тях не издава чекове по начина, по който го правят гърците.

Според германско водещо кредитно бюро в тази страна е имало неизплатени дългове на стойност 3,5 милиарда евро за миналата година. Германското население е почти девет пъти по-голямо от населението в Гърция. Стойността на чековете без покритие в Гърция намаля до 1,8 милиарда евро през 2010 г., но тази година проблемът се появява отново.

Според Тиресиас, който гръцкото правителство използва, за да проследява нивото на потребителските дългове, до септември е имало чекове без покритие на стойност 1,65 милиарда евро. Някои банки спряха наскоро да издават чекови книжки, други спряха да дават заеми. Тъй като традиционните източници на кредити изчезват, все повече хора се обръщат към лихварите.

Именно това се е случило с Димитриос, който казва, че приятел от неговия квартал го свързал с лихваря, казвайки, че познава човек, който е говорил с хора, които могат да му помогнат. „Не мога дори да си помисля да спомена името му“, заяви Димитриос за лихваря.

Той не каза каква сума е заел, но тя е била достатъчна, за да плати на своя персонал от 40 души и да закупи необходимите средства, след като през 2009 г. е получил чекове без покритие на стойност 1,5 милиона евро от своите клиенти.

Доказателства за лихварите могат да бъдат видени по лъкатушните улици на историческия център на Атина и булевардите, които го обкръжават, където некачествени фотокопия с въпроса „Имате ли нужда от пари?“ са поставени на предните стъкла на автомобилите и на жълтите телефонни кабини в града.

Поклащайки глава ужасен, официалният представител на финансовото министерство казва, че много от тях са свързани с организираната престъпност на Балканите и в Източна Европа. „Всичко се ръководи за прикритие от гърци и е много трудно да бъдат заловени“, казва той, допълвайки, че много лихвари фалшифицират банкови процедури или подкупват адвокати.

Когато Румъния и България се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г., техните престъпни групи получиха лесен достъп до Гърция. Официалният представител каза, че основната дейност на групите е трафикът на жени и контрабандата на хероин, като отпускането на заеми е страничен бизнес.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочи в доклад през юли, че трафикът на хора допринася за бизнеса на пране на пари в Гърция, без да дава конкретни данни за това. Говорител на мисията на Европейската комисия в Гърция отказа да коментира с обяснението, че лихварите не са от компетенцията на мисията.

Фридрих Шнайдер, който следи европейските сиви икономики като ръководител на икономическия факултет в австрийския университет „Йохан Кеплер“, заяви, че лихварството е директна последица от произхождащата от Балканите престъпност в Гърция. Според него обаче годишният оборот е около пет милиарда евро, на половина от оценката на гръцкото правителство.

Гръцките власти обвиняват балканските престъпни кръгове за разпространението на нелицензирани заложни къщи в по-голямата част на Атина – район, в който живее почти половината от 11-милионното население на страната. През последните две години броят им се утрои на около 250 къщи, съобщи представителят на финансовото министерство.

Докато законните заложни къщи, които в момента наброяват около 90 в Атина, вземат 3,75 процента лихва на месец, незаконните взимат между 5 и 20 процента. Те целят висшите етажи на средната класа, които имат ценни бижута. Представителят на министерството казва, че хората от по-горната прослойка на средната класа са привлечени от нелицензираните къщи, които често се намират в западнали райони на града, за да избегнат погледите на своите съседи.

„Имаме данък след данък, хората нямат друг избор“, посочи представителят на министерството. Лихварите предлагат 5 процента лихва на месец, което изглежда по-ниска лихва в сравнение с годишната лихва от 12-15 процента, която предлагат банките и която таксуват кредитните карти. Пресмятането обаче показва, че лихва от 5 процента на месец всъщност е 60 процента на година.

Повечето лихвари удържат лихвата още преди да отпуснат заема. „Ако помолите за заем от 10 000 евро, взимате 4 000. А най-отчаяните хора не си тръгват при вида на парите на масата“, заяви представителят.

„В крайна сметка платих дълга си десет пъти“, каза Димитриос, допълвайки, че неговият лихвар иска 50 процента лихва за пропуснати плащания, с което се увеличават значително дълговете му. По ирония на съдбата в началото на годината лихварят е починал от инфаркт, с което са приключили заплахите. Сега Димитриос се бори да изплаща заемите си към банката, които е взел след като са започнали проблемите му с лихваря.

Като се има предвид, че в Гърция ще има допълнителни съкращения, както и че се увеличава рискът от фалит на страната или дори от излизане от еврозоната, лихварският бизнес най-вероятно ще продължи да се разраства. „Средната класа стигна до дъното. Всички пари, които бе натрупала, изчезнаха“, заяви управителят на фирмата за гръцки инвестиционни услуги Алфа тръст Федон Тамвакакис.

Още болезнени мерки за икономии ще означават криза, „която вече не е на индивидуално ниво, а ще се превърне в масов феномен“, посочи Тамвакакис, предупреждавайки, че цяла класа от гръцкото общество може да обеднее.
Това води до плащане на висока емоционална цена.

Здравното министерство съобщи, че самоубийствата са се увеличили на 40 процента през октомври в сравнение със същия период миналата година, като повечето са извършени от хора на средна възраст. В едно патриархално общество, в което бащите се очаква да изхранват и осигуряват семействата си, чувството за личен провал и отчуждаване е дълбоко.

„Мъжете, които имат спад в доходите, са особено податливи на депресии, които водят към самоубийства или дори убийства“, заяви Джон Кириопулос, ръководител на департамента за икономика на здравеопазването към националното училище за обществено здраве.

Според представителя на финансовото министерство едва пет процента от тези, които използват лихвари, успяват да се издължат. Същият процент обаче прибягват към самоубийство. Около 30 процента от тези, които взимат пари на заем, изплащат част от своите заеми като Димитриос.

„Времето на олимпиадата приключи за Гърция“, заяви Димитриос, имайки предвид олимпийските игри през 2004 г., които увеличиха националната гордост. „В Гърция всичко е обратно на това, което трябва да бъде. Трябва да се молиш на банките, за да получиш заем, и да се молиш на полицията, за да се занимае с лихвар. Аз съм добър човек, но съм благодарен, че моят лихвар почина“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.