Безвъзвратната смърт на един договор за въоръженията

в. Независимая газета

Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), станал през 90-те крайъгълен камък в укрепването на доверието на стария континент, умря окончателно и безвъзвратно. Този извод налагат двете противоречиви изявления за съдбата му, които чухме във вторник от Вашингтон и от Кишинев. От едната страна на Атлантика за документа се изказа говорителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нюланд, от другата – външният министър на Русия Сергей Лавров.

Виктория Нюланд отбеляза следното: „Днес САЩ заявиха във Виена, че прекъсват изпълнението на редица ангажименти по Договора за обикновените въоръжени сили спрямо Русия“. И добави, че „в течение на четири години САЩ и съюзниците от НАТО се опитваха да намерят дипломатически изход (от проблема – бел. на изданието), след като през 2007 г. Русия взе решение да прекъсне действието на договора спрямо всички останали 29 държави участнички в ДОВСЕ“. Обаче нищо не станало, тъй като Москва уж не изпълнила ангажиментите си, поети в Истанбул.

Сергей Лавров каза на свой ред, че настоятелно препоръчва „запознаване с документите, известни на международния жаргон с името „истанбулски ангажименти“. Всичко до последната запетая, свързано с влизането в сила на адаптирания Договор за ограничаване на въоръжените сили и въоръженията в Европа, е изпълнено и преизпълнено от Руската федерация“.

За един неспециалист навярно е много трудно да се ориентира в тези изявления. Затова сме принудени да припомним за 19 ноември 1990 г., когато страните от Северноатлантическия алианс (НАТО) и държавите от Организацията на Варшавския договор (ОВД) подписаха в Париж въпросния Договор за обикновените въоръжени сили в Европа.

От една страна, той ограничаваше броя на тежките въоръжения на едната и на другата страна по пет параметра: танкове, бойни бронирани машини, артилерийски системи, бойни самолети и бойни хеликоптери, а от друга – определяше квоти за такава бойна техника за всяка от държавите, подписали ДОВСЕ. Взети заедно, те бяха равни и за НАТО, и за ОВД.

Същевременно договорът изискваше от всеки участник редовно, веднъж на шест месеца, да информира партньорите си за наличието на такива оръжия в една или друга точка от страната си (в европейската й част), като посочва конкретното военно поделение и географските му координати. А за военните от НАТО или от ОВД отваряше и една безпрецедентна, немислима дотогава възможност – да пристигнат на място и да проверят дали са точни получените сведения.

ДОВСЕ влезе в сила на 9 ноември 1992 г., когато и Организацията на Варшавския договор, и Съветският съюз вече не съществуваха. Появила се бе нова Русия. На практика всички страни, членували в ОВД, а също и някои бивши съветски републики, обхванати от условията на договора, влязоха в НАТО. Квотите за въоръжения в Северноатлантическия алианс започнаха по някои показатели петорно и шесторно да надхвърлят квотите на Русия.

ДОВСЕ трябваше да бъде адаптиран към променените исторически условия, което бе сторено на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул на 19 ноември 1999 г. Пак там обаче – на тази среща, в документи, несвързани пряко с ДОВСЕ, страните от НАТО поставиха условието, че ще ратифицират адаптирания договор, едва след като Русия изтегли войските си от Грузия и Молдова.

Руските военни бази в Грузия бяха изтеглени от страната през 2005 г., при все че в Абхазия и Южна Осетия останаха миротворчески части на Русия, разположени по разграничителните линии между участниците в грузинско-абхазкия и грузинско-южноосетинския конфликт. В единия случай те бяха изпратени там по силата на споразумение между лидерите на ОНД, в другия – въз основа на руско-грузинското Дагомиско споразумение.

Изтеглена е и руската Четиринайсета армия, разположена по-рано в Молдова. Там също останаха само наши миротворчески подразделения. Както предвижда двустранно споразумение между Молдова и Русия, тези сили (между другото, съвместно с молдовски и приднестровски миротворци) контролират спазването на режима за сигурност в буферната зона и охраняват оръжейните складове – собственост на Приднестровието според Тираспол или притежание на Русия според Москва.

Въпреки това страните от НАТО все така отказваха да ратифицират адаптирания ДОВСЕ. А балтийските държави, влезли в Северноатлантическия пакт, изобщо не се присъединиха към този документ. Стигна се до странна ситуация. Офицери от Литва, Латвия и Естония, включвани в натовски инспекции, можеха да пристигнат примерно в Калининградска област и да проверят дали там са разположени едни или други тежки въоръжения. Руски офицери обаче нямаха възможността да направят ответно посещение – балтийските страни не участват в ДОВСЕ. А после бяха създадени нови държави на Балканите, където има бази на САЩ и на други страни от алианса.

Предупрежденията на Москва, че ако държавите, подписали адаптирания ДОВСЕ, не започнат да го ратифицират, Русия ще излезе от този договор, не дадоха никакъв резултат. И през декември 2007 г. с указ на тогавашния президент Владимир Путин федерацията замрази участието си в договора. Сиреч престана да информира бившите си партньори за наличието, броя, дислокацията и придвижването на тежките си въоръжения из европейската част на страната, не приема военни инспектори от държави членки на НАТО и естествено на свой ред не изпраща руски офицери да провеждат подобни инспекции.

А всяка проява на недоволство от страна на западните столици бе посрещана от Москва с един и същ отговор: първо ратифицирайте адаптирания ДОВСЕ, после вече Русия ще спазва отново изискванията на договора. Днес обаче – след грузинската агресия срещу Южна Осетия, след като Москва призна независимостта и суверенитета на Цхинвали и Сухуми, след като бяха сключени двустранни договори за разполагане на руски военни бази в двете държави, няма изгледи адаптираният ДОВСЕ да бъде ратифициран.

ДОВСЕ във вида, който придоби след модернизацията през 1999 г. в Истанбул, е мъртъв и едва ли ще се възроди отново. Оттук идва и закъснялото изявление на Виктория Нюланд, че САЩ прекъсват изпълнението на редица свои ангажименти спрямо Русия, свързани с ДОВСЕ.

Изявлението е закъсняло и по друга причина. Както твърди посланикът на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, бъдещият ДОВСЕ трябва да отчита не само броя на танковете, бойните бронирани машини, артилерията, самолетите и хеликоптерите, но и американските кораби, оборудвани със система за ПРО „Иджис“, които е предвидено да бъдат базирани в Средиземно, Балтийско, Норвежко и Северно море, а също и аналогичните системи, които се планира да бъдат разположени в Румъния, Турция, Полша и други европейски държави.

Днес вече е ясно, че без да е решен проблемът с европейската ПРО, без да са признати Абхазия и Южна Осетия с руските бази на тяхна територия, не може да става дума за никакъв нов ДОВСЕ.

БТА