Какво иска Москва срещу помощ на еврозоната?

в. Геополитика, Литва

На срещата на Голямата двайсеторка (Г-20), състояла се на 3 и 4 ноември тази година в Кан, президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев спомена, че страната, му без предварителни условия, свързани с вероятността за отстъпки от ЕС в областта на енергетиката, е готова да помогне на Международния валутен фонд (МВФ) при решаването на задачата за помощта на страните от еврозоната, изпаднали в дългова криза.

В същото време Медведев изрази надежда, че това ще допринесе Русия да бъде призната от международните финансови институции (включително и от МВФ). В подобен дух след срещата на 7 ноември 2010 година в Санкт Петербург на правителствените лидери от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) се изказа и руският премиер Владимир Путин, а министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че членките на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) също могат да окажат подкрепа на длъжниците от ЕС, изпаднали в затруднено положение.

Засега Москва е готова да заели 10 милиарда долара под формата на инвестиции в облигации на МВФ, макар че реалните възможности на Русия за кредитиране на еврозоната са доста по-големи (резервният й фонд разполага с 580 милиарда долара и тя има още около 600 млрд. долара, натрупани в събирателни фондове). И все пак главният въпрос е какво Кремъл иска да получи срещу спасението на Европа и как възнамерява да направи това.

Отговаряйки на този въпроси, преди всичко трябва да посочим вътрешните интереси на Русия. Според експерти от американската анализаторска агенция Stratfor, руските лидери са обезпокоени от това, че трудното икономическо положение в Европа може да повлияе на икономическата конюнктура в тяхната страна.

Според източник на Stratfor Кремъл е бил принуден да промени прогнозата на за увеличението на националния икономически растеж през идната година, новата вълна на кризата може да доведе до стремително топене на руските финансови активи (особено, ако световните цени на енергоресурсите започнат да спадат).

Новинарският руски сайт rbth.ru съобщи, че Русия вече е принудена да преразглежда енергийни и други проекти, изпълнявани съвместно с европейски държави, тъй като поради липса на средства те съкращават финансирането. Ако Европа навлезе във втора фаза на кризата, то руските стратегически интереси ще пострадат още повече. А управляващият елит на Русия не може да допусне това, тъй като на фона на задаващите се президентски избори за Кремъл е важно да покаже на избирателя колкото е възможно повече победи на външната арена.

Освен това Москва се опитва да попречи на страните от ЕС на намалят енергийната си зависимост от Русия. Използвайки близки до Газпром компании и други финансови институции, тя се опитва и да купи европейски обекти от енергийната инфраструктура, нефтопреработващи заводи, банки и други активи от стратегически характер или да влезе в тяхното управление и развитие.

Днес тази политика на Кремъл като че ли придобива нов оттенък: разговорите за финансова помощ за потъваща Европа безспорно крият големи интереси, които обремеменият с дългове ЕС трудно ще може да контролира.

Според експерти на Stratfor планът на Русия за оказване на подкрепа на Евросъюза може да бъде разделен на няколко етапа. Целта на първия е да накара европейците да повярват в образа на Русия като политически и икономически стабилна страна, разполагаща с големи финансови резерви. Това би позволило на Москва да се сближи още повече със съюзниците си в ЕС. В същото време биха се засилили опасенията на членки на Съюза, които много внимателно се отнасят към значима роля на Русия в Европа.

Така че въпросът за руската помощ и мястото на Русия в ЕС може да разцепи Евросъюза, което пък е изгодно за Кремъл. На втория етап Москва трябва да премине към изкупуване на поевтинели (заради възникналите финансови трудности на еврозоната) европейски стратегически активи – енергийни компании, морски и въздушни пристанища банки и други.

Това ще й позволи да укрепи икономическите си позиции (включително енергийни) в Европа и фактически да саботира въвеждането на Третия енергиен пакет на ЕС, който бе утвърден на 22 април 2009 година и цели да ограничи руската експанзия в енергийния сектор по европейското направление.

Третата стъпка на Кремъл трябва да бъде призив към пострадалите от кризата енергийни, телекомуникационни, транспортни и други европейски компании по-активно да усвояват руския пазар, което ще ги направи зависими от политическата воля на Москва.

В заключителния етап Русия ще започне да отпуска големи кредити на международни финансови организации (включително и МВФ) и отделни страни от еврозоната, за да може тяхната връзка с Русия да стане неразривна. Имайки предвид очевидните амбиции на Москва в укрепването на икономическите й (енергийни) и политически позиции в Европа, подобен сценарий изглежда напълно реален.

Накрая, разигравайки ловко картата на подкрепата за еврозоната, Русия (както и Китай) в най-близко време ще може да увеличи авторитета си в международните финансови организации (преди всичко в МВФ).

Очевидно е, че така дълговата криза в Европа и поставеният въпрос за финансова помощ от Русия, с цел да се подобри положението, е благоприятна почва за постигането на руските стратегически интереси.

Със сигурност Кремъл няма да пропусне тази възможност, а пък Евросъюзът, ако приеме руските предложения, в определeн смисъл рискува, и неговите прибързани икономически и политически решения в дадения случай могат да имат нежелателен страничен ефект.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.