Марсилия в битка между култура и престъпност

в. Гардиън

Жертва на престрелка между банди в Марсилия. Снимка: от тв екрана

В старото пристанище на Марсилия, където гърците са пристигнали преди 2600 години, яхтите, рибарските лодки и туристическите корабчета се поклащат в пъстрата вода, докато мургави рибари продават сутрешния улов.

През няколко улици изисканите ресторанти са пълни и магазините за луксозни стоки енергично правят бизнес с дамски чанти с монограм и златни часовници. В съседния квартал проститутки и дилъри на наркотици се крият на прибежки, за да избегнат полицейските патрули.

Това са двете лица на Марсилия: от една страна космополитната културна перла на Средиземноморието, а от друга морският Рио, както някои вестници я нарекоха, област на беззаконие, пълна с гангстери, които могат да постигнат своето дори в най-опасната фавела на Бразилия.

Докато градът се подготвя да застане в центъра на международното внимание като европейска културна столица през 2013 г., води се битка за душата на Марсилия, която ще определи репутацията и бъдещето й. Никой в Марсилия не отрича, че тя има огромен проблем с престъпността.

Наркотиците, хазартът и проституцията – а от известно време и корупцията – доминират сред градските тълпи от четири десетилетия. Но както на мнозина други тук, на Ив Морейн, адвокат и преседател на групата на управляващия дясноцентристки Съюз за народно движение в местната управа, му е омръзнало да слуша как градът се оприличава на разядения от престъпност Рио, бастионът на Камората Неапол или дори Чикаго, американската столица на убийствата.

„Това е окарикатуряване и нечестно опозоряване“, казва той, повишавайки глас. „Ако кажа, че всичко е розово в Марсилия, ще излъжа. Но да настояваш, че всичко е черно, това също е лъжа. Да, има бедност, и престъпност, и корупция, но да се каже, че нещата са само черни, черни, черни е изключително погрешно.“

Морейн вярва, че годината на културата е шанс за Марсилия да остави назад тревожното си минало и да навлезе в 21 век. Чужденците и французите винаги са съжителствали някак си в града, който е бил дом на писатели, поети и художници, включително Аугуст Реноар, Пол Сезан и Раул Дюфи, а в по-близкото минало и на футболиста Зинедин Зидан.

Тъмната обратна страна на това място на смесване на различни култури винаги е било, както и сега, по-високото от средното ниво на насилие и престъпност, което често се корени в ширещата се мизерия и занемареност, изобразени във филма от 70-те с Джийн Хекман „Френската връзка-2“.

Въпреки това, кипящото подводно течение се превърна в ужасяващо цунами в началото на годината с това, което един полицай нарече изблик на „крайно насилие“, довел до 20 свързани с наркотици убийства за девет месеца. Давид Оливер Реверди, от марсилския клон на Съюза на полицейските сили, вини за това териториалните спорове между наркобароните и разпространението на автомати Калашников – предпочитаното от градските престъпни среди оръжие.

Той казва, че престъпниците и техните жертви са основно млади дилъри, често непълнолетни, които „не се страхуват от нищо“ и показват „поразителна липса на зачитане на човешкия живот или на скрупули относно жестоките си постъпки.“

Жестокостта на атаките създаде атмосфера на страх в град, който за разлика от Париж не е вкарал ниската си емигрантска класа в мрачни многоетажни предградия, а все още се слави със запуснати квартали, където младежката безработица достига 40 процента, над 20 процента от хората живеят под прага на бедността, а безработните младежи са се насочили към наркотиците и престъпността.

„Спорове, които по-рано щяха да се уредят с един юмручен удар, сега се решават с Калашников“, каза Реверди. От септември, когато дойде нов шеф на полицията – третият за три години – Реверди казва, че ситуацията се е успокоила. Убийствата почти са спрели и уличната престъпност е намаляла до една трета от предишното си ниво благодарение, казва той, на повечето полицаи, които патрулират в града.

Малко по-надолу от невероятната марсилска гара Сен Шарл, построена през 1848 г., Сами, както той сам се нарича, се размотава с група младежи в сенките на разнебитени каменни постройки с висящо пране. Казва, че родителите му са мароканци, а той е роден във Франция. Твърди, че е на 15, но изглежда по-малък. Не трябва ли да бъде на училище? Той свива рамене. „Защо?“, пита той, преди да си тръгне.

Саид, млад работник, казва, че марсилските младежи намират за по-изгодно да продават наркотици на дребно, отколкото да ходят на училище. „Много от младежите, с които работим, живеят в бедност и не са ходили на училище от години. Опитваме се да им помогнем, но е трудно да ги мотивираме да се занимават сериозно с образованието си, когато те могат да печелят повече пари, като продават наркотици, и след като няма да могат да си намерят работа.“

Градските власти инвестират 800 милиона евро за културната столица на годината, като строят нови музеи и разширяват съществуващите музеи и галерии, плюс допълнителни 90 милиона евро за творчески събития. Жан-Франсоа Шоне, директор на организаторите на годината на културата, каза, че се надява тя да помогне на Марсилия да претърпи коренна промяна.

Но Беноа Жил, репортер от всекидневника „Марсейез“, основан през 1943 г. от членове на комунистическата съпротива, каза, че съществува риск през 2013 г. изключените от обществото да бъдат изключени още повече. „Организирането на безплатно улично събитие или представление в запусната област няма да накара хората да се чувстват включени. Ситуацията в Марсилия е сложна. Не може да се отрече, че престъпността тук е висока, но строенето на музеи и организирането на културни събития няма да е магическата пръчка, с която изведнъж всичко да се оправи.“

А в старото пристанище 72-годишната Фани Роз Арни се наслаждаваше на топлия ноемврийски ден. Позната фигура на местния рибен пазар, тя често може да бъде видяна да пее на минувачите и туристите, окичена с пайети и пера. Тя обобщи парадокса, който представлява Марсилия. „Това е странно място“, каза тя. „От една страна е непокорно и много опасно, толкова опасно, че понякога ме е страх да изляза. От друга страна е колоритно, интересно и необикновено. Марсилия не е като никое друго място на света.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.