Щурмът на британското посолство – тежки последици за Иран

Ройтерс

Щурмът на британското посолство в Техеран извади наяве разделението в иранския управляващ елит, в който консервативните привърженици на твърдата линия тласкат Иран към глобална изолация, докато правят маневри, за да поемат контрола над президента Махмуд Ахмадинеджад в навечерието на изборите през 2012 г.

Великобритания затвори посолството си след като във вторник в него нахлуха твърдолинейни младежи и изгони иранските дипломати от Лондон. Последиците за Техеран обаче се задълбочиха, когато още няколко страни отзоваха посланиците си, в това число Франция и Германия.

Атаката срещу британското посолство в Техеран се случи няколко дни след като доминираният от хардлайнери парламент на Ислямската република прие закон, принуждаващ правителството да понижи равнището на дипломатическите отношения с Великобритания и да изгони британския посланик като наказателна мярка срещу новите санкции, наложени от Лондон на Техеран заради ядрените му дейности.

Западни дипломати и някои местни анализатори смятат, че щурмът на посолството е бил тайно организиран от изолационистки твърдолинейни елементи в разпокъсаните структури на властта в Иран, предани на върховния духовен лидер аятолах Али Хаменей. Нападението беше ръководено от членове на радикалната ислямистка милиция на басиджите, а двама твърдолинейни противници на Ахмадинеджад открито го подкрепиха. Техните думи бяха в пълно противоречие с извиненията, поднесени от външното министерство.

Тази изразена на висок глад подкрепа за щурма отрази предаността на техеранския кмет Мохамад Бакир Калибаф и на председателя на парламента Али Лариджани към Хаменей, който все още не е говорил открито за случилото се. „Нападението ясно показа вътрешните политически разделения. Чуждият натиск задълбочи разцеплението и в отговора на Иран нямаше единство“, заяви ирански анализатор, пожелал да запази анонимност.

Разногласията по високите етажи на властта в Иран никога не са били толкова открити, но те почти нямат нищо общо със спора на Иран със Запада заради иранската ядрена програма или с опозицията, настояваща за реформи, която през 2009 г. отхвърли преизбирането на Ахмадинеджад за президент и обяви, че изборите са били фалшифицирани.

Ахмадинеджад е подложен на остри критики от твърдолинейните консерватори и от влиятелните духовни лидери заради отклоняващата се от стандартите икономическа политика, възприемана от тях като инфлационна и пилееща петродоларите. Ахмадинеджад разгневи допълнително твърдолинейния елит с усилията си да изтръгне повече контрол над силите за сигурност и външната политика от духовната върхушка, начело на която е Хаменей.

„Сега твърдолинейният противников лагер свали ръкавиците. Атаката срещу британското посолство беше предупреждение за правителството на Ахмадинеджад. То ще има много работа с тази новосъздадена международна криза“, смята анализаторът. Кризата ще допринесе за подкопаване на доверието в лагера на Ахмадинеджад в навечерието на парламентарните избори през 2012 г., смятат анализатори.

„Въпреки твърдата си антизападна риторика Ахмадинеджад е отворен към идеята да поеме ангажименти пред Запада. Той загуби легитимността си у дома след вота от 2009 г. и започвайки диалог със Запада, той търси международна легитимност“, смята анализаторът Мохсен Садеги. „Борбата за власт между водещите ирански лидери може да разтърси Ислямската република чак до основи и да отслаби Ахмадинеджад в глобален план“, допълва той.

Иранският елитен Корпус на гвардейците на Ислямската революция и милицията на басиджите вече се дистанцираха от Ахмадинеджад и си остават предани до гроб на Хаменей. Някои анализатори казват, че нарастващата изолация на Иран ще има негативно влияние върху международните усилия за принуждаване на Техеран да се откаже от тайните си ядрени дейности, които според САЩ и техните съюзници целят създаването на атомна бомба.

Иран, петият най-голям износител на петрол в света, твърди, че иска само ядрена технология, за да произвежда повече електричество за бързо нарастващото си население. „Тази изолация няма да помогне на Запада. Иранците ще обвинят западняците, че не търсят политическо решение на ядрения спор“, казва анализаторът Хамид Фарахваши.

Щурмът срещу британското посолство според анализаторите напомняше на превземането на американското посолство в Иран малко след Ислямската революция през 1979 г., когато твърдолинейни студенти държаха 52 американци за заложници в продължение на 444 дни, принуждавайки Вашингтон да скъса дипломатическите си отношения с Техеран.

Обикновено изтеглянето на посланици е драматично дипломатическо решение, но не и за иранските привърженици на твърдата линия. „Ястребите в Иран и на Запад предпочитат да има напрежение и криза. Това може да се окаже само началото“, казва политическият анализатор Исмаил Бой от турския университет Кадир Хас.

Западните сили отзоваха посланиците си от Техеран три пъти преди това – през 1980 г., заради американската дипломатическа заложническа криза в Техеран, през 1989 г. когато аятолах Хомейни издаде фатва, призоваваща за смъртта на писателя Салман Рушди заради богохулство срещу исляма и през 1997 г., когато берлински съд постанови, че висшето иранско политическо ръководство е замесено в организирането на убийството на четирима иранци в Германия през 1992 г.

Във всичките тези случаи посланиците се върнаха в Техеран след няколко седмици и нормалните отношения бяха възобновени. Но този път изходът може да е различен. „Някои ирански хардлайнери може да се възползват от тази криза между Иран и международната общност, за да обединят народа и да отклонят вниманието от вътрешните политически борби и ядрения спор“, казва анализаторът Бой. „Все по-голямата изолация и втвърдяването на реакциите дават повече контрол на хардлайнерите и им помагат да милитаризират атмосферата“, посочва той.

Иран обаче ще иска да избегне всякакво прерастване на конфликта във война със Запада, която той трудно може да спечели и която може да застраши съществуването на иранската духовна върхушка, казват анализатори. „Те не искат конфронтация. Иранците знаят, че една сериозна конфронтация ще бъде срещу интересите на върхушката“, твърди Хамид Фарахваши.

„Планирайки следващите си стъпки, Техеран може да вземе предвид последиците от подобни действия върху отношенията му с неговите съседи от Персийския залив“, предупреждава специалистът. „Иранската демонстрация на мускули си има граници, има предел, който не може да бъде прехвърлен“, предупреждава висш западен дипломат в Техеран.

Много обикновени иранци са шокирани от кризата с Великобритания и се страхуват, че ще пострадат от нея. „Не е добре да се влошават връзките. Повече изолация ще означава повече икономически натиск. Ние не можем да допуснем това“, казва иранската домакиня Мариям Шабани.

Някои анализатори твърдят, че САЩ и неговите съюзници са притеснени от крайна израелска военна стъпка срещу Иран в отсъствието на дипломатическо посредничество. За да избегнат този риск, САЩ и техните съюзници прибягнаха до втвърдяване на санкциите срещу Техеран.

„Като поставят Иран под още по-голямо напрежение, западните държави искат да избегнат едностранните израелски военни действия срещу ирански ядрени обекти“, казва друг анализатор, пожелал да запази анонимност. „Британските власти си търсят претекст, за да упражнят повече натиск над Иран. Ето защо тяхната реакция е толкова сурова“, добавя той.

Други анализатори смятат, че Техеран също е притеснен от разпростирането на бунта в Арабския свят. Иранските лидери ясно дадоха да се разбере, че няма да толерират съживяването на антиправителствените протести, които замряха няколко месеца след изборите през 2009 г.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.