Отново „Рецепти на глада“ за гърците

Елени Николаиду с книгата си „Рецепти на глада“. Снимка: личен сайт

Това е последният наръчник на затягане на коланите: Нямате месо. Прекарайте един патладжан през месомелачката вместо това. Дъвчете храната си достатъчно дълго, за да се почувства стомахът ви сит. И не забравяйте да съберете трохите от масата в буркан.

Това са някои от напътствията, с които гърците оцеляха по време на нацистката окупация през Втората световна война, събрани в „Рецепти на глада“, готварска книга, която се превърна в изненадващ хит в момент, когато милиони гърци се мъчат да свържат двата края в новата ера на несгоди, предизвикана от икономическата криза.

В мрачните години на окупацията умиращите от глад атиняни измисляха нови начини за оцеляване, подпомагани от съветите в столичните вестници, известни като „гидове на оцеляването“.

Историчката и преподавател в гимназия Елени Николаиду посвети 18 месеца на събиране на рецепти и съвети за оцеляване, преравяйки над 6000 сканирани вестници от 1941-44 , годините на нацистка окупация, за да състави книгата си. „Рецепти на глада“ бе публикувана тази година и вече се печата второто издание на книгата.

Става дума за това да преживяваме със съвсем малко неща, казва Николаиду, седейки в дома си в Атина, претъпкан до тавана с книги. Тя се сблъсква с темата преди две години, докато работи по магистратурата си за икономиката на Гърция по време на войната.

Прочетох една статия на първата страница на вестник, която бе озаглавена „Как да събираме трохи“, по малко всеки ден, за да имаме една чаша с трохи в края на седмицата, нещо допълнително за оцеляването. Това наистина ме впечатли, казва Николаиду.

Тя била заинтригувана от детайлите. Подкови, използвани за укрепване на разпадащи се обувки, пясък за запазване на лимони, бездомни кучета и котки, ловени по улиците на Атина за храна. Хората измисляли нови начини, за да залъжат стомасите си. Имало предястия, целящи да намалят апетита. Хората били съветвани да дъвчат храната си много, много бавно, за да изглежда, че ядат повече, казва Николаиду.

Нямало захар, затова захаросаните бадеми, които били раздавани на сватбите, били черни. Като подсладител била използвана каша от стафиди. В кафенетата нямало кафе, затова там сервирали напитка, направена от леблебия. Статиите във вестниците по това време насърчавали атиняни да се възползват от леблебията.

Може да се радвате на новото кафе толкова, колкото и на предвоенното, защото хората посещават кафенетата за нещо повече от кафе, пише в един вестник. Издателят „Оксигоно“ казва, че са били продадени около 2 000 копия на „Рецепти на глада“ , което се смята за успех, благодарение на появата на Николаиду по телевизията, статиите във вестниците и рекламата в интернет. Трето издание е планирано да излезе този месец.

След десетилетия на прекомерно харчене, от края на 2009 г. Гърция бе принудена да се справя с разбитите си финанси, като наложи сериозни данъци и оцелявайки със спасителни заеми от МВФ и ЕС.

Резултатът означава, че 9 от 10 гърци са променили навиците си за пазаруване на храна, според септемврийско проучване на потребителската организация КЕПКА. Хората сега се хранят по-малко навън. Намаляват месото и всякакви екстри, заменят качествената храна с по-евтини заместители. Нарастващото търсене на достъпни ястия бе посрещнато от списания и нови нискобюджетни готварски книги като „Готварска икономия“ или „Семейни обеди за 5 евро – 110 рецепти за финансовата криза“.

Но ужасите от военните времена имат малко общо със сегашната криза. Макар броят на празните магазини и бездомниците да нараства всеки ден, атинските кафенета са пълни, а улиците са препълнени с нови коли. По време на окупацията от улиците всяка сутрин се събираха трупове, хълмовете бяха окастрени до голо от зеленина, а семействата трябваше денонощно да охраняват курниците в задния си двор. Стафиди, маслини, зелени зеленчуци и хляб се превърнаха в национални продукти на страната срещу масовия глад, който отне 300 000 човешки живота.

Но за Николаиду тревожни признаци за внезапната бедност са се появили и в тази криза.  „Има деца, които отиват на училище, без да има какво да ядат“, казва тя. Обстоятелствата бяха много по-крайни, казва тя, но и днес има хора, които отварят шкафовете си и не виждат нищо друго, освен пакет брашно, и се питат: „какво мога да направя с това“.

Прибягването към евтини полуфабрикати е най-голямата грешка, която загрижените за бюджета си потребители могат да направят , казва Ф.Т. Блецас, млад водещ на гръцкото телевизионно шоу „Готвенето на мама“.

Повечето хора харчат повече, отколкото е необходимо, и продължават да се хранят лошо, казва Блецас, който ръководи английския уебсайт www.cookingeconomy.com, възникнал от книга от 2010 г. за икономично хранене. Блецас, който е на 31 години, научил техниките за спестяване, докато живял във Великобритания като студент по инженерство, а по-късно адаптирал скромните си менюта към известната гръцка средиземноморска диета.

Съветите му към закъсалите потребители включват зехтин, сардини в консерви, леща и доброкачествено месо, използвано икономично. Той има прост съвет към гърците, изнемогващи в кризата. „Не хвърляйте нищо. Може да го запазите, за го замразите, да го сготвите, да го използвате отново или да го дадете на някой, който се нуждае повече от вас“, казва той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.